Вярно ли е, че заради съвременните технологии мозъкът старее по-бързо?

Със сигурност по-възрастните хора си спомнят първите телефони и касетофони, но младото поколение сякаш е родено с устройствата, с които работи… Технологиите са толкова дълбоко вкоренени в живота ни, че е почти невъзможно да си представим свят без смартфони и интернет. Със сигурност по-възрастните хора си спомнят първите телефони и касетофони, но младото поколение сякаш е родено с тези устройства.

По тази причина учените си задават въпроси за въздействието на цифровизацията върху здравето. Появяват се нови научни доказателства, които показват, че честата употреба на технологиите оказва значително въздействие – както отрицателно, така и положително – върху мозъчните функции и поведението. Така например потенциалните вредни последици от продължителната употреба на „Черното огледало“ включват нарушена емоционална и социална интелигентност, социална изолация, влошено развитие на мозъка и нарушения на съня.

И докато различните приложения, видеоигри и други онлайн инструменти, точно обратното, може да се окажат полезни за мозъка, но изследователите отбелязват, че е налице неговото ускорено стареене.

Влиянието на технологиите върху мозъка на възрастните хора

През последните три десетилетия цифровите технологии промениха ежедневието: днес хората от всички възрасти използват огромното количество налична онлайн информация, както и комуникационните платформи, които ги свързват с другите потребители. Тези технологии ни помагат да генерираме, съхраняваме и обработваме огромни количества информация и да взаимодействаме бързо и ефективно помежду си.

Тъй като все повече възрастни използват интернет всеки ден, статистиките показват, че всеки четвърти е онлайн през по-голямата част от времето. Трябва ли да се учудваме, че с бързата цифровизация невролозите започнаха да обръщат голямо внимание на това как съвременните технологии влияят на работата на мозъка и върху поведението.

Както показват предишни проучвания, постоянното използване на новите технологии има своите плюсове и минуси. Възрастните хора с когнитивни увреждания например, могат да използват интернет за достъп до информация, която ще им помогне да останат независими и „с ума си“ за по-дълго време. Но много възрастни хора с невродегенеративни заболявания не желаят и дори не могат да усвояват новите технологии.

В научната работа, публикувана наскоро в Archives of Gerontology and Geriatrics, на изследваните лица е направен функционален магнитен резонанс (fMRI), за да се проследи невронната активност по време на симулирано търсене в интернет.

Получените резултати показват, че обикновеното търсене в интернет вероятно е форма на умствено упражнение, което може да укрепи невронните връзки. В същото време постоянната многозадачност, характерна за повечето онлайн потребители, влошава когнитивните способности.

Публикувани по-рано данни също така показват, че използването на интернет в напреднала възраст спомага за значителното увеличаване на невронната активност в мозъка. Например някои компютърни програми и видеоигри подобряват както паметта, така и уменията за многозадачна работа. И всичко това, защото определени приложения и цифрови инструменти са полезни за ученето и имат положителен ефект върху настроението.

Въздействието на цифровите технологии върху мозъка на младите хора

И така, ако постоянното и избирателно използване на цифровите технологии може да има положителен ефект върху мозъка на по-възрастните хора, какво да кажем за младите хора? Натрупаните към днешна дата данни помогнаха на учените да установят връзката между използването на компютър (или продължителното време пред екрана, например гледането на телевизия) и симптомите на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) – attention deficit hyperactivity disorder, ADHD.

Така например резултатите от мета-анализ от 2014 г. показват корелация между използването на социалните мрежи и проблемите с вниманието, а неотдавнашно проучване сред тийнейджъри без симптоми на СДВХ (в началото на проучването) установи значителна връзка между по-честото използване на дигиталните медии и симптомите на СДВХ след 24 месеца наблюдение.

„И макар че повечето проучвания установяват връзка между използването на технологиите и симптомите на СДВХ при децата и юношите, тази връзка е открита при хората от всички възрасти“, казват експертите.

Причината за връзката между използването на цифровите технологии и проблемите с вниманието не е ясна, но вероятно се дължи на постоянното повтарящото се превключване на вниманието и многозадачната работа, които могат да нарушат нормалната функция на мозъка. Освен това, когато хората постоянно използват мобилни устройства, е по-малко вероятно да общуват лично и да се държат самостоятелно, като по този начин осигуряват поне някаква почивка за мозъка.

В едно от първите дългосрочни проучвания на развитието на нервната система на подрастващите и използването на технологиите, изследователи от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил съобщават, че обикновеното проверяване на социалните мрежи от подрастващите е свързано с последващи промени в начина, по който мозъкът им реагира на заобикалящия ги свят.

Научната работа, публикувана в списание JAMA Pediatrics, показва, че мозъкът на тийнейджърите може да стане по-чувствителен към очакването на социални награди и наказания с течение на времето, когато използването на социалните мрежи се увеличава.

„Получените резултати показват, че децата, които израстват, по-често проверявайки социалните медии, стават свръхчувствителни към обратната връзка от връстниците си“, обяснява един от авторите на проучването, Ева Телцер, професор в катедрата по психология и неврология в университета Чапъл Хил.

В продължение на три години изследователите са наблюдавали 169 ученици от държавни гимназии в селските райони на Северна Каролина. В началото на проучването участниците съобщават колко често проверяват три популярни социални медийни платформи – Facebook, Instagram и Snapchat. Отговорите им варирали от по-малко от веднъж до повече от 20 пъти на ден. Участниците попълвали годишни анкети и изпълнявали задачи, предназначени за измерване на мозъчната активност, докато чакали социална обратна връзка от връстниците си.

„Въпреки че повишената чувствителност към социалната обратна връзка може да насърчи по-нататъшното натрапчиво използване на социалните мрежи, тя може също така да отразява възможните адаптивни поведения, които позволяват на подрастващите да се ориентират в един все по-дигитален свят“, пишат авторите на проучването.

Платформите на социалните мрежи осигуряват постоянен и непредвидим поток от социална обратна връзка под формата на харесвания, коментари, известия и съобщения. Тези социални сигнали оказват влияние върху системата за възнаграждение в мозъка, като насърчават потребителите да продължат да използват онлайн платформите. По този начин постепенно се изгражда силна зависимост.

По-ранни проучвания показаха, че 78% от 13-17-годишните проверяват мобилните си устройства поне веднъж на час; 35% от тинейджърите на практика постоянно използват поне една от петте най-големи социални мрежи. Междувременно многократното използване на социалните мрежи от 12-13-годишните може да бъде свързано с промените в развитието на мозъка им за период от три години.

Мозъците на тинейджърите, които често проверяват социалните медии – повече от 15 пъти на ден – стават по-чувствителни към социалната обратна връзка, твърдят изследователите.

Според един от авторите на научната работа, Мич Принстейн от Американската психологическа асоциация, повечето тинейджъри започват да използват електронни устройства и социални мрежи по време на един от най-важните периоди от развитието на мозъка през живота им. В работата си учените установяват, че проверката на социалните мрежи и медии може да има дългосрочни и важни ефекти върху развитието на нервната система на подрастващите, което, съгласете се, не може да бъде пренебрегнато.

Технологиите и нарушенията в емоционалния и социалния интелект

Поради опасенията, че младият развиващ се мозък може да е особено чувствителен към постоянното излагане на компютри, смартфони, таблети и телевизори, Американската академия по педиатрия препоръча на родителите да ограничат времето, прекарано пред екрана, за децата на възраст до 2 години, когато мозъкът е особено податлив. Освен това голямото количество време, прекарано насаме с цифровите медии, по никакъв начин не е равносилно на живото общуване.

Но ако ситуацията със социалните мрежи е повече или по-малко ясна, какво да кажем за компютърните игри? Според публикувана преди време хипотеза видеоигрите могат да окажат влияние върху способността за разпознаване на емоциите, предавани чрез изражението на лицето. В своята работа изследователите проучват въздействието на видеоигрите върху разпознаването на лицевите емоции при 197 ученици (на възраст от 17 до 23 години). Участниците играли видеоигри с насилие, след което наблюдавали серия от спокойни лица, които се превръщали или в гневни, или в щастливи.

След това участниците са помолени бързо да идентифицират емоцията, при промяна изражението на лицето. Резултатите показват, че разпознаваме щастливите лица по-бързо от гневните, докато видеоигрите с насилие забавят времето за разпознаване на щастливо лице.

Резултатите от тази научна работа позволиха на изследователите от Калифорнийския университет да изкажат хипотезата, че децата в предучилищна възраст, на които е забранено да използват компютърни устройства, ще имат повече възможности за общуване на живо, което ще подобри способността им да разпознават невербалните емоционални и социални сигнали.

Авторите на изследването са проучили 51 ученици, които са прекарали пет дни в лагер с нощувка на открито, където телевизорът, компютрите и смартфоните са били забранени, и са ги сравнили с 54 ученици от контролната група, които са продължили да използват смартфони и интернет както обикновено (около четири часа на ден).

В началото и след 5 дни участниците са оценявани по отношение на способността им да разпознават емоции по снимки на лицеви изражения и видеозаписи на социални взаимодействия (без вербални подсказки). След 5 дни участниците в лагера показват значително по-добро разпознаване на невербалните емоционални и социални сигнали в сравнение с контролната група. Резултатите показват, че времето, прекарано далеч от цифровите технологии и социалните медии, подобрява както емоционалната, така и социалната интелигентност.

Допринася ли цифровизацията за остаряването на мозъка?

Тук стигаме до най-интересната част – въпросът дали съвременните технологии допринасят за ускореното стареене на мозъка. Според изданието Wired, което се позовава на проведено проучване, мозъците на хората, живеещи далеч от мегаполисите и модерните технологии, стареят по-бавно от тези на повечето хора, живеещи на планетата. „Нещо в начина на живот влияе върху състаряването на мозъка„, пишат изследователите.

Вероятно става въпрос за това, че отдалечените и изолирани общества (като амазонските племена) сравнително наскоро са влезли в контакт с „развитото общество“. През 1987 г. например жителите на едно племе в Перу не са имали проблеми със сърдечносъдовото здраве, включително с нивата на кръвното налягане (дори в напреднала възраст).

След това изследователите стигат до заключението, че жителите на сегрегираните общества вероятно са били пощадени от множество хронични заболявания. Интересното е, че съществуващите заболявания при тези хора не са били свързани с остаряването. Тайната изглежда се крие в начина им на живот. В същото време хората в развитите страни умират от болести, свързани с остаряването. Само в САЩ например сърдечните заболявания, ракът, хипертонията, диабетът и болестта на Алцхаймер са причина за 56% от смъртните случаи (по данни от 2019 г.).

„Проблемът е, че индустриалните общества представляват една неестествена среда за хората, пълна с евтини калории и възможности за бездействие“, отбелязват експертите.

В най-новата си статия по темата изследователите наблюдават група от коренното население в селски райони, които се занимават предимно със земеделие и са по-ангажирани със съвременните пазари. По тази причина те зависят по-малко от лова и прекарват по-малко време в търсене на храна. Всички участници, които екипът е изследвал, са били на възраст около 40 години, тъй като именно тогава учените очакват мозъкът да започне по-осезаемо да се състарява.

След ежедневната закуска и сесиите за събиране на данни участниците се отвеждат в близката болница, където експертите правят снимки на мозъка и гръдния им кош с помощта на компютърен томограф. Екипът събрал и данни за ръста, индекса на телесната маса и нивата на холестерола на изследваните лица. Според резултатите мозъкът на хората, живеещи в отдалечени региони, губи около 2,3% от обема си за едно десетилетие, за разлика от около 3,5% сред хората в развитите страни.

Според авторите на научната работа това несъответствие е обусловено от еволюционното минало на нашия вид: ако трябва да работиш усилено, за да си набавиш храна, се нуждаеш от повече енергия и физическа активност. А е известно, че жителите на съвременните мегаполиси се движат все по-рядко, като предпочитат да гледат телевизия и да седят пред компютъра, вместо да потичат или поне да си направят една по-дълга разходка. В подобни условия не бива да се учудваме, че не само мозъкът, а и целият организъм остаряват по-бързо.