В какъв тип цивилизация живеем. Експанзията е под въпрос

Навярно всеки ученик знае, че цивилизация от тип I използва всички енергийни ресурси на своята планета, от тип II – цялата енергия на своята звезда, и така нататък, чак до мултивселената. Но оригиналната скала на Кардашев не е единственият начин за определяне на нивото на цивилизациите. Съществуват няколко алтернативни системи, които разглеждат развитието от малко по-различен ъгъл.

Изборът на скала определя оценката за това къде се намира човечеството и накъде се движи в бъдещето.

Известни са поне четири алтернативни системи.

Териториалната експанзия

Така например американският авиоинженер Робърт Зубрин предложи метрика не за енергия, а за териториално разширение, т.е. за броя на овладените планети, системи и галактики. Това означава, че докато една цивилизация притежава една планета в близост до една звезда, тя се намира на етап ембрионално развитие. Когато под неин контрол се окажат две планети, а след това и няколко планети при няколко звезди – това са по-напреднали етапи на развитие. Подобна класификация не се отличава с оригиналност и на практика копира логиката на експанзивно развитие на земните нации.

Трябва да се отбележи, че Зубрин от дълго време насърчава програмата за изследване на Марс. Съответно тази логика е елементарна и разбираема за него.

През 2016 г. Илън Мъск предложи марсианските колонисти да живеят в стъклени геокуполи. Но според съвременните схващания е доста опасно да се намираме на повърхността на Червената планета, така че ще е по-разумно да пребиваваме в подземни убежища, включително във вече подготвени тунели – лавови тръби, каквито има както на Луната, така и на Марс. Това са пещери, прокопани под повърхността на планетата от древни потоци базалтова лава. Температурата вътре е по-стабилна, отколкото на повърхността, и хората са по-добре защитени от електромагнитните излъчвания и природните явления.

Според компютърен модел, разработен от физици от Университета на Централна Флорида, определен набор от растителни култури, насекоми и изкуствено месо от биореактор ще даде възможност за увеличаване на населението на Марс до един милион души за около 53 години (около 100 земни години), като към това време колонията няма да зависи от храната от Земята.

Зубрин описва своята класификация в книгата си „Излизане в Космоса: създаване на космическа цивилизация“ (Entering space: creating a spacefaring civilization) от 2000 г.

Скалата му е съвсем проста:

• Цивилизация от тип I се е разпространила по цялата си планета.
• Цивилизация от тип II е овладяла своята звездна система.
• Цивилизация от тип III е колонизирала галактиката.

Тоест вместо енергийна скала Робърт Зубрин използва просто космическа скала, а иначе просто повтаря скалата на Кардашев.

Овладяване на информацията

Известният физик и популяризатор на науката Карл Сейгън в книгата си „Космическа комуникация: извънземна перспектива“ (1973 г.) предлага към чистото използване на енергията според Кардашев да се добави още едно допълнение, а именно информацията, с която разполага цивилизацията. Това е напълно нова, много оригинална класификация.

• С буквата А се обозначават 10⁶ уникални бита информация. Това е по-малко, отколкото има която и да било регистрирана човешка култура. №Всяка следваща буква представя увеличение на един порядък, което означава, че цивилизация от типа Z ще владее 10³¹ бита информация
• Според тази класификация, към 1973 година земята е била цивилизация от ниво 0,7H, която има достъп до 10³¹ бита информация. През 2018 година Земята е била цивилизация от ниво 0,73 J
• Сейгън считаше, че нито една цивилизация не е достигнала нивото Z, понеже подобно количество уникална информация превишава обема на информацията на всички разумни видове в галактическия супер клъстър. Той отбелязва, че Вселената все още е твърде млада за ефективния обмен на информация на много големи разстояния

С други думи, във времето след Големия взрив разумните видове във Вселената все още не са достигнали необходимото ниво. Вероятно много от тях, включително и хората, все още се намират в ранните етапи на своето развитие.

Както споменахме по-горе, информационната и енергийната ос не са свързани на 100 %, така че дори една цивилизация от ниво Z не е задължително да бъде тип Кардашев III, и обратното.

Овладяване на микроразмерите

Английският физик, математик и популяризатор на науката Джон Бароу в отличната си книга “ Невъзможното: границите на науката и науката за границите“ (Impossibility : the limits of science and the science of limits) от 1998 г. поставя под въпрос самата необходимост от пространствено разширение, което обикновено се приема за нещо очевидно.

Хората са склонни да приемат като правило, че човек задължително трябва да изследва околните земи, планети, звездни системи и т.н. до безкрай. Тази теза (за експанзията) може да се види в много произведения на научната фантастика. Колкото повече околно пространство е завладяла една цивилизация, толкова по-успешна се предполага, че е тя.

Джон Бароу е обърнал внимание на донякъде архаичния характер на подобен светоглед. Според него на практика хората смятат, че е по-ценно да разширяват възможностите си за манипулиране на околната среда във все по-малки мащаби, отколкото във все по-големи. Затова той предложи обратна класификация: от тип I-минус до тип Омега-минус:

• Тип I-минус е способен да манипулира обекти от мащаба на себе си: да изгражда структури, да добива минерали, да съединява и разрушава твърди тела;
• Тип II-минус е способен да манипулира гените и да променя развитието на живите същества, да трансплантира или заменя части от себе си, да чете и конструира генетичния си код;
• Тип III-минус е способен да манипулира молекулите и молекулните връзки, за да създава нови материали;
• Тип IV-минус е способен да манипулира отделните атоми, да създава нанотехнологии на атомно ниво и да изгражда сложни форми на изкуствен живот;
• Тип V-минус е способен да манипулира атомното ядро и да създава нуклоните, които го изграждат;
• Тип VI-минус е способен да манипулира най-елементарните частици на материята (кварки и лептони), за да създаде организирана сложност сред популации от елементарни частици;
• Тип Омега-минус може да манипулира основната структура на пространството и времето.

Според тази класификация човешката цивилизация е някъде между типовете I-минус и II-минус.

И кой може да каже, че манипулирането на пространство-времето е по-малко значим показател за развитие от експанзията към съседните планети и изследването на Марс?

По принцип това е непълен списък с класификации. Всеки може да предложи свое собствено субективно разширение на скалата на Кардашев, като оцени някакъв показател, който се променя с развитието на обществото.

Разширяване сферата на хуманността. Преди време тази сфера е включвала само представители на собственото племе (клан, семейство). Древните хора не са изпитвали съчувствие към другите и не са ги признавали за равни или за хора изобщо. Постепенно хуманността се разпространява върху съседните племена, върху хората от собствената им народност и собствената им държава (с изобретяването на понятието държава).

През XIX век идва осъзнаването, че всички хора по света имат еднакви права, независимо от раса, националност или религия. Всички те са като нас – появява се и съпричастност към тях. Приблизително по същото време равенството в правата се разпростира и върху жените и децата.

През 21-ви век сферата на хуманността започва да се разпростира върху домашните любимци и други бозайници (маймуни, делфини, крави и др.). Те също са признати за носители на права, личности и т.н.

Можем да предположим, че в бъдеще обхватът ще се разшири и ще обхване всички животни без изключение, включително извънземните животни, а след това може би и растенията.

В такъв мащаб хората от измислената Пандора (от филма Аватар) представляват по-напреднала цивилизация от земляните. Някои мислят това за твърде глупаво…

Ако следваме този път, в далечното бъдеще разширяването на сферата на хуманността да се разшири и да обхване сложни механизми (роботи), обекти от неживата природа (камъни) и т.н. За днешния човек е трудно да си представи мисленето на човек с такива жизнени ценности, както е трудно да си представи мисленето на древен човек с племенни нагласи.

Разбира се, това не е най-обективният начин за оценка на цивилизацията. В същия Стар Трек някои раси са доста ксенофобски настроени. Но общата тенденция към космополитизъм е налице, защото без нея ефективното сътрудничество е просто невъзможно – и достигна до ново ниво благодарение на нея.

Експанзията във вреда на самата себе си

Във всеки случай самият факт на териториалното разширяване не означава непременно развитие на цивилизацията. Напротив, то може да попречи на качествения скок. Дори на Земята примерите на някои държави (Хонконг, Япония, Нидерландия) показват как дефицитът на територия стимулира качественото преобразуване на икономиката, изобретяването на по-ефективни методи на земеделие, по-културно третиране на съществуващите ресурси. Той дава тласък както на науката, така и на икономиката. Нидерландия е първият износител на храни в Европа (втори в света след САЩ), а добивите там са невероятни. Кой би могъл да си представи такова нещо на територия с площ по-малко от 42 квадратни километра?

А експанзията към съседни земи или планети е нещо като парен клапан, в който се понякога се губи потенциала за вътрешни иновации.