Годишнина на проекта Phoenix: издирването на „зелени човечета“ продължава вече 30 години

Милион звезди, 100 галактики и нито един контакт. Какво следва?

През февруари 1995 г. стартира един от най-амбициозните научни проекти в историята на човечеството Phoenix. Неговата цел е да намери отговор на вечния въпрос: сами ли сме във Вселената? В неделя се навършват 30 години от първите наблюдения.

Историята на проекта започва още през 1992 г., когато НАСА стартира мащабна програма за търсене на извънземен разум (SETI) с бюджет от 100 млн. долара и срок от десет години. Още през 1993 г. обаче Конгресът на САЩ изцяло прекратява финансирането поради нарастващия бюджетен дефицит. Скептиците в Конгреса осмиват програмата, наричайки я „търсене на зелени човечета“.

Изследванията са спасени благодарение на малка научна организация, наречена SETI Institute. Тя събира частни дарения и възражда проекта под новото име Phoenix – като символ на възраждане от пепелта на закритата програма на НАСА. За база на наблюденията е избран радиотелескопът на обсерваторията Паркс, разположена в земите на народа вираджури в централно-западната част на Нов Южен Уелс в Австралия.

Учените разсъждават логично: ако някъде има живот, той трябва да се е развивал в продължение на милиони години на планета в близост до звезда, подобна на нашето Слънце. Затова участниците в SETI наблюдават най-близките подобни на Слънцето звезди и се опитват да уловят два вида сигнали: такива, които потенциалните извънземни биха могли да ни изпратят умишлено, и техносигнатури – следи от работата на напреднали технологии.

За търсенето са избрани радиовълните – те лесно преминават през облаците от газ и прах в галактиката и могат да изминат големи разстояния без големи енергийни разходи. Техносигнатурите обикновено заемат тесен диапазон от честоти – точно такива, каквито се използват в нашите технологии.

64-метровият радиотелескоп Murriyang в обсерваторията Паркс се превърна в истинска легенда. От 1961 г. насам той е използван за многобройни открития, за проследяване на космическите мисии и дори е помогнал на Аполо 11 да кацне на Луната. Най-голямото съоръжение с едно огледало в южното полукълбо се оказа изключително подходящо за наблюдение на южното небе в рамките на програмата SETI.

На 2-ри февруари 1995 г. телескопът бе насочен към специална звезда в съзвездието Феникс – на 49 светлинни години от Земята. Това стана първата фаза на проекта Phoenix. Първоначалният план бе да се използват няколко големи телескопа по света, но много от тях тъкмо се модернизираха, затова всичко започна с Паркс.

Ръководител на проекта е Джил Тартър, известен изследовател на програмата SETI. По време на 16-те си седмици в Паркс тя лично провежда множество нощни наблюдения. По-късно нейната отдаденост на науката вдъхновява създателите на филма „Контакт“ (1998 г.) – героинята на Джоди Фостър до голяма степен е взаимствана от Тартър.

За да обработи данните, екипът на проекта разполага с цяла мобилна лаборатория. В голяма каравана са инсталирани компютри със сензорни екрани – напредничава технология за онези години. В работата обаче възникнало неочаквано препятствие: през нощта големи пеперуди, привлечени от светлината на мониторите, се блъскали в екраните с такава сила, че това е довело до сривове в настройките на оборудването.

В продължение на 16 седмици телескопът в Муриян изследва 209 звезди на честоти от 1200 до 3000 мегахерца. Търсени са както постоянни, така и импулсни сигнали – за да не се пропусне и най-малкият признак за извънземен живот.

Радиотелескопите улавят и най-слабите сигнали от космоса. Но те отново са чувствителни и към радиовълните от земен произход – мобилните телефони, Bluetooth устройствата, самолетните радари и GPS сателитите. Тези смущения са имитация на сигналите, които учените от SETI търсят. Затова е важно да се научи как да се различават и разграничават.

За тази цел е присъединен втори радиотелескоп – 22-метровият Mopra на 200 км северно от Паркс. Той в реално време проверява всички по-интересни сигнали. Ако сигналът е фиксиран и от двата телескопа, той може да се окаже извънземен.

По време на работата си инструментите уловили 148 949 сигнала. Около 80% от тях веднага са идентифицирани като земни смущения. Повече от 18 000 сигнала са проверени повторно. Само 39 от тях приличат на потенциални съобщения от извънземни цивилизации, но подробният анализ показва, че всички те идват от сателити.

През 1997 г. Джил Тартър обобщава първите резултати от проучването. Въпреки че не са открити признаци на извънземен разум, австралийската фаза на проекта доведе до важен технологичен и организационен напредък. Учените успяват да намерят земно обяснение за всеки регистриран сигнал.

През 2004 г. проектът Phoenix приключи своята работа. Ръководителят му Питър Бакъс заявява, че в изследваната област на космоса все още не са открити следи от разумен живот. Но учените не спират дотук – те продължават търсенето с по-съвършено оборудване, разширяват обхвата на честотите и увеличават броя на изследваните звездни системи.

През 2015 г. започва нов етап със стартирането на проекта Breakthrough Listen, който отново се обръща към възможностите на телескопа в Паркс. Мащабът на търсенето е разширен – сега учените планират да изследват един милион близки звезди и сто близки галактики. През 2019 г. телескопът регистрира необичаен сигнал, който предизвика голям интерес сред изследователите. Внимателният анализ обаче показа, че източникът му се намира на Земята.

Следващото поколение радиотелескопи обещава истински пробив. Телескопите SKA-Low в Западна Австралия и SKA-Mid в Южна Африка ще бъдат много по-чувствителни от днешните инструменти. Те ще имат по-голяма площ за събирането на данни, по-висока разделителна способност и по-мощни системи за обработка, които ще помогнат да се даде отговор на редица въпроси за структурата на Вселената.