„Демоничното ядро“: ето как предназначената за Япония трета атомна бомба е убила двама учени

През 45 година САЩ подготвят ядрени бомби, които са хвърлени върху Хирошима и Нагасаки. Първоначално е планирано да бъдат поразени още много градове, но Япония подписва Акта за капитулация. По този начин зарядът от третата атомна бомба учените започват да използват за експерименти. По-късно той е наречен “ ядрото на демона“ (demon core) или „демоничен заряд“ („demon charge“). Ядрото представлявало топка радиоактивен плутоний, която по онова време се наричала „Руфус“. Тя тежала 6,2 килограма и била с диаметър 8,9 сантиметра. По време на експериментите обаче станали две аварии, които завършили със смъртта на учените. Това е и причината за това име на ядрото.

„Демоничното ядро“ – какво все пак е това

„Демоничният заряд“, като този, използван при бомбардировката на Нагасаки, се състои от три части. Той включва две плутониево-галиеви полусфери и пръстен, който не позволява на образуващите се реактивни струи да се измъкнат между полусферите. При експериментите си учените използвали и рефлектори, които обграждали ядрото и отразявали неутроните обратно в ядрения материал, което повишавало интензивността на деленето. Тъй като плутоният лесно корозира, сферата била покрита с никел.

„Демоничното ядро“ имало само малък запас от период на „безопасно делене“, преди радиоактивността да се увеличи и да стане свръхкритична. Това е така, защото след като реакцията на делене започне, скоростта ѝ бързо се увеличава. Следователно всяко външно въздействие, като например притискане на ядрото, би могло да увеличи реактивността и да доведе до неконтролируема верижна реакция.

Нещастният случай, свързан с „демоничното ядро“

През 1945 г. ядреният физик Хари Даглиан провежда експеримент с неутронен рефлектор върху демоничното ядро. В един момент той случайно изпуснал тухла върху ядрото, което предизвикало критична ситуация и изпуснало смъртоносен поток от неутронна радиация.

Медиците се борят за живота на учения в продължение на три месеца, но в крайна сметка той умира от лъчева болест, тъй като е получил твърде тежки наранявания. Но въпреки смъртта на колегата си, вторият учен, Луис Злотин, продължава своята работа.

„Гъделичкането на опашката на дракона“ е много опасен експеримент

Злотин е искал да разбере колко близо е ядрото до суперкритичността. За тази цел той провежда експеримент, при който бавно спуска неутронен отражател над ядрото. С отразяването на неутроните в ядрото критичността нараства. Успоредно с това се извършват измервания на активността във вътрешността на ядрото.

По време на експериментите е било важно отражателят да не докосва „демоничното ядро“, тъй като това може да доведе до непредвидими последици. Затова между отражателя и ядрото са поставени разделителни елементи. По някаква причина обаче Луис Злотин не бил запознат с протокола. В резултат на това, бидейки талантлив физик, той разработил свой собствен метод за повишаване на критичността, който изисквал по-малко време, но бил по-опасен. По-конкретно, той се отказал от използването на разделителните елементи.

Вместо подложките Луис Злотин използвал плоска отвертка, за да осигури необходимото пространство между ядрото и отражателя. По време на експеримента той манипулирал с отвертката с една ръка. Експериментът бил успешен, като ученият го повторил няколко пъти. Заради опасността този експеримент е наречен „гъделичкане на опашката на дракона“, тъй като известният физик Ричард Файнман сравнява тези действия по отношение на опасността и смелостта с провокирацията на дракон.

В крайна сметка обаче ученият допуска грешка – на 21-ви май 1946 г., когато демонстрира експеримента пред няколко души в научната лаборатория в Лос Аламос, отвертката просто се изплъзва. Въпреки че отражателят не е докоснал напълно ядрото, той се е приближил много близо до него, което е довело до свръхкритично състояние на ядрото.

От ядрото изригнала светкавица от синя светлина, последвана от огромен пожар. Луис Злотин бързо е отстранил рефлекторите от ядрото и по този начин е спрял реакцията. Хората, присъстващи в лабораторията, също получили голяма доза радиация, но благодарение на положението на тялото на учения и бързата му реакция те успели да оцелеят.

По този начин „ядрото на демона“ убива двама души, след което експериментите с него са прекратени. Ако обаче Япония не беше капитулирала, то щеше да убие много повече хора, подобно на бомбите, които оставят след себе си само сенките на хората. Въпреки това ядрените опити продължиха, не само в САЩ, но и в други държави. Те също доведоха до заболявания и дори до смъртта на много много хора.

Трябва да се отбележи, че по време на ядрен взрив интензивността на радиацията е толкова голяма, че повърхностите променят не само цвета си, но и структурата си. Така например полираният гранит става грапав. Боядисаните повърхности напълно изгарят.

Може би сте чували, че хората, които са оставили сенки на тротоара, са се превърнали в пепел или са се изпарили. Това всъщност е мит. Ядреният взрив все още не е способен на такова нещо, въпреки че телата на някои хора са се овъглили, когато температурата е достигнала няколко хиляди градуса. Всички тела обаче са оцелели, но са били отхвърлени силно назад от мощната ударна вълна.