ЕС одобри нов 16-ти пакет санкции срещу Русия на фона на стремежа на Тръмп за преговори

Днес Европейският съюз постигна съгласие в това да наложи нов пакет от санкции срещу Русия на фона на стремежа на Доналд Тръмп към преговори за съдбата на Украйна, което постави под съмнение дългосрочната жизнеспособност на тежките ограничения.

Държавният секретар на Тръмп, Марко Рубио предположи, че Европа в крайна сметка ще бъде поканена на масата за преговори, за да обсъди облекчаване на санкциите за Кремъл.

„Има и други страни, които имат санкции, Европейският съюз ще трябва да седне на масата за преговори в някакъв момент, защото и той има наложени санкции.“

заяви Рубио във вторник след среща с руския си колега в Саудитска Арабия

Рубио подчерта, че ще трябва да бъдат направени отстъпки от „всички страни“. На въпрос за изключването на Европа от процеса той отговори:

„Никой не е оставен настрана“.

Все пак блокът желае да запази наказателната си политика – поне засега. Това представлява 16-тият пакет от ограничения от февруари 2022 година насам.

„Ние сме решени да продължим да оказваме натиск върху Кремъл.“

заяви Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия

Новите санкции въвеждат забрана за внос на руски необработен алуминий – идея, която беше обсъждана в миналото, но така и не беше одобрена поради резервираността на някои държави членки, които се опасяваха от икономическото ѝ въздействие. Руският необработен алуминий съставлява около 6% от вноса на алуминий в ЕС – дял, който намалява през последните години, тъй като европейските производители се отказват от руските доставчици.

ЕС вече беше забранил някои продукти, произведени от алуминий, идващи от Русия като проводници, тръби, въпреки че те съставляват само малка част от покупките. Сега забраната обхваща и първичния алуминий, който се продава под формата на слитъци, плочи и заготовки и съставлява огромната част от стойността на вноса.

Освен суровините, последният пакет от санкции разширява черния списък срещу танкери, принадлежащи към т.нар. руски „сенчест флот“, който Кремъл използва, за да заобикаля западните ограничения върху търговията с петрол и да поддържа източник на приходи, който е от решаващо значение за финансирането на войната в Украйна.

Флотът се състои от остарели, незастраховани кораби, за които се подозира, че използват измамни практики, включително предаване на фалшиви данни, изключване на транспортьорите, и извършване на многократни прехвърляния от кораб на кораб, за да се прикрие произходът на петролните им барели.

Състоянието на тези кораби е толкова лошо, че Брюксел се опасява, че те могат да разлеят нефт и да предизвикат екологична катастрофа в близост до територията на блока. Политическият натиск е изключително висок след няколко инцидента в Балтийско море, при които „сенчестият флот“ беше обвинен в извършване на саботажи срещу подводни интернет кабели.

Смята се, че „сенчестият флот“ разполага с около 600 кораба, но официален брой не съществува поради секретността на информацията, която Кремъл пази. Днес Китай и Индия са основните купувачи на руски петрол, който често се рафинира на тяхна територия и се продава обратно на пазара на ЕС под друг етикет.

Според дипломати в новия пакет от санкции на ЕС в черния списък са включени 73 кораба, за които се предполага, че са част от „сенчестия флот“. С това общият брой на санкционираните кораби става над 150. На всички тях се отказва достъп до пристанищата на ЕС и до услугите на ЕС.

Правният текст на блока беше преразгледан, за да позволи включването в черния списък на собствениците и операторите на кораби от „сенчестия флот“, включително и на капитаните.

Освен това новите санкции изключват 13 руски банки от електронната система SWIFT и спират лицензите за излъчване на 8 руски медии. Официалното приемане на санкциите се очаква следващия понеделник, когато министрите на външните работи ще се срещнат в Брюксел.