Ето как Китай вече не е най-населената страна

Докато населението на Китай застарява, а раждаемостта намалява в съответствие със световните тенденции, в Индия това съвсем не е толкова ясно изразено. Според оценките на редица организации и аналитични агенции в началото тази година Китай вече отстъпва на Индия по броя на населението.

През януари 2023 г. стана ясно, че Китай е загубил статута си на най-многолюдната държава в света. Населението на Индия в края на 2022 г., според World Population Review (WPR), е 1,417 милиарда души, което е с 5 милиона повече от това на Китай – 1,412 милиарда души. Населението на Китай намалява за първи път след големия глад в началото на 1959-1961 г.: през миналата година спадът е с 850 000 души, според Националното статистическо бюро. Намаляването на населението става по-бързо от очакваното.

Индия, чието население се е увеличило с един милиард от 1950 г. насам, също има проблеми. Понастоящем почти половината от населението на страната е на възраст под 30 години, а работните места на пазара на труда са малко. Защо населението на Индия нарасна толкова много, докато Китай изостава в това отношение и как технологичното и икономическото развитие на двете страни е свързано с демографските промени? Нека се спрем малко по-подробно.

Ето как Индия догони Китай в това отношение

Според доклада на Департамента по икономически и социални въпроси на ООН през 2023 г. Индия ще бъде най-бързо развиващата се икономика в света. Темповете на растеж на страната са впечатляващи, като БВП нарасна от 949 млрд. долара през 2006 г. на 3,1 трилиона долара през 2022 г., което представлява трикратно увеличение. Страната също така привлича все повече инвеститори – индийската фондова борса се издигна до рекорден връх през декември 2022 г. Причината за това е, че международните инвестиционни фондове и мултинационалните компании се изтеглят от Китай. Индийските индекси BSE Sensex и NSE Nifty 50 (проследяващи акциите на 50-те най-големи индийски компании) са сред най-добре представилите се през 2022 г. в сравнение с основните западни и развиващи се фондови пазари, като от началото на годината са нараснали с 4%.

Въпреки тези положителни икономически показатели Индия ще бъде изправена и пред редица предизвикателства в близкото бъдеще – причината за това е настоящата демографска ситуация.

Възрастовата група под 25-годишна възраст представлява 40% от населението и за да се възползва максимално от нея, министър-председателят Нарендра Моди ще трябва да създаде работни места за милионите хора, които всяка година навлизат на пазара на труда.

В същото време страната постепенно премахва работните места в селското стопанство и се опитва да увеличи дела на производството в икономиката от сегашните 14% на 25%. Решението на правителството от миналата година да ограничи броя на войниците в индийските въоръжени сили до четири години служба (преди това продължителността на договорната служба бе 17 години) показва, че администрацията се бори за създаване на работни места и изплащането на пенсии.

От друга страна, в Китай броят на населението в трудоспособна възраст спрямо този на възрастните хора неумолимо намалява: работната сила е изчерпана, раждаемостта е изключително ниска и все още не е ясно кой ще се грижи за поколението на възрастните хора.

Плодовете от експеримента за намаляване на раждаемостта в Китай

Дълго време КНР прилагаше стратегия на висока раждаемост, но след това политиката на партията се промени. Страната се разрасна толкова бързо в демографско отношение, че периодично се сблъскваше с недостиг на ресурси. Тогава никой не си е помислял, че ще има пропаст между населението в трудоспособна възраст и възрастните хора, които ще се нуждаят от грижи: основното предизвикателство е било да се нахранят хората и да се изведе страната от бедността.

Нарастването на населението изпреварваше икономическото развитие на държавата. Опити за ограничаване на раждаемостта са правени през 1956 г., 1962 г. и 1971 г., докато през 1979 г. не бе стартирана програмата „едно семейство – едно дете„. С въвеждането на тази инициатива на една жена се падат по три раждания (вместо по шест, както през 50-те години на ХХ век).

През 2022 г. тоталният коефициент на плодовитост (TFR) е бил 1,18, което е доста под класическото ниво от 2,1, считано за необходимо за обикновеното възпроизводство, когато двама родители се заместват от две деца. С други думи, коефициентът на плодовитост в Китай е спаднал твърде драстично, въпреки че инициативата „едно семейство – едно дете“ беше ограничена през 2013 г. и напълно отменена през 2016 г., а от 2021 г. на китайските родители официално е разрешено да имат три деца. Въпреки това мнозинството от днешните китайци предпочитат да имат едно дете.

Поколението на китайските милениуми се опасява, че раждането на деца ще бъде бреме за тяхната кариера и че няма да имат достатъчно пари за отглеждането, издръжката и образованието на детето.

Малките императори и „сандвич“ покоението

В Китай патриархалните нагласи са се наложили над програмата за семейно планиране, което е довело и до дисбаланс между половете: в продължение на десетилетия китайците са били убедени, че ако имат едно дете, по-добре е да имат момче – бъдещият издържащ семейството. Днес жените в детеродна възраст в Китай са по-малко, отколкото би могло да се очаква: през 1987-2000 г. съотношението на половете при раждането е било 110-118 момчета на 100 момичета (при средно 105 на 100 в света).

Това поколение, независимо от пола, в Китай носи името „малките императори„, защото е израснало без братя и сестри, но под грижите и любовта на своите баби и дядовци. Сега, когато родителите на тези деца постепенно навлизат в пенсионна възраст, разглезените от детството „малки императори“ попадат в капан: те трябва да се грижат не само за собствените си деца, но и за възрастните си родители.

Хората с такива двойни задължения се наричат още „сандвич“ поколение, тъй като са финансово и психологически обременени както отгоре, така и отдолу (по-младото и по-възрастното поколение). Интересно е, че тази глобална тенденция започна да се наблюдава и в Китай, който доскоро се различаваше по отношение на социалните тенденции поради специфичния си демографски състав и традиции. В същото време за периода 1990-2022 г. средната продължителност на живота в Китай е нараснала от 68,6 на 77,9 години, а делът на хората над 65 години се е увеличил почти три пъти – от 5,3 на 14,85 %.

Застаряващото население и китайската икономика

Очакванията са, че броят на възрастното население (над 65 години) в КНР ще продължи да нараства и към 2080 г. ще надхвърли дела на населението в трудоспособна възраст в страната. Докато през 2022 г. на 100 души в трудоспособна възраст се падат 20 пенсионери, през 2100 г. 100 китайци в трудоспособна възраст ще трябва да издържат 120 възрастни хора.

Увеличаването на цената на работната сила, предизвикано от нейното бързо намаляване, може да принуди евтините и трудоемки производства да напуснат Китай и да се насочат към страни с излишък на работна сила като Индия, Бангладеш, Индонезия и Виетнам.

Това от своя страна променя логистиката: транспортът на стоките в другите части на света ще поскъпне. В допълнение към това нарастващите разходи за труд в самия Китай могат да намалят конкурентоспособността на стоките на световния пазар. Това важи за всички сфери – компютри, електроника и т.н.

Как Китай се справя с демографските си проблеми

Едно от основните предизвикателства пред застаряващото население на Китай е бързият преход от трудоемко масово производство на стоки към високотехнологично производство. За целта масово ще бъдат използвани роботиката и технологиите, свързани с изкуствения интелект.

Освен това КНР планира да помогне на по-възрастните работници, които не са успели да се адаптират към роботизацията на работните процеси, да си намерят работа. Властите ще им осигурят професионална преподготовка и преквалификация.

Китай очаква също така да се увеличи тежестта на здравните грижи и да нараснат разходите за социално осигуряване. Властите се опитват да променят структурата на здравеопазването, за да се адаптират към застаряващата икономика и нуждите на възрастните хора, както и да предотвратят влошаването на здравословното състояние на тази група. Според официалния доклад на КНР, между 2011 г. и 2021 г. броят на здравните заведения в КНР се е увеличил с 8%, а броят на леглата – с 83%.

И накрая, властите не са изгубили надеждата си да увеличат раждаемостта в страната. Тъй като раждаемостта е на исторически ниско ниво, правителството започна да отпуска жилищни кредити, данъчни и образователни облекчения и дори парични помощи, за да насърчи жените да раждат. Някои провинции наскоро въведоха 30-дневен платен отпуск за младоженците, за да насърчат сключването на бракове и по този начин да стимулират раждаемостта.

Поколението на белите глави

Докато на Запад е прието потребителите да се делят на четири основни поколения – бейби бумъри, X, Y и Z, в Китай е прието да се говори за две основни групи – „млади китайци“ и „сивокоси“. Втората категория в КНР обхваща доста голяма демографска група, обикновено хора над 60-годишна възраст, но маркетолозите често включват и хора, родени през 70-те и 80-те години на миналия век, т.е. над 40-годишна възраст. Разбира се, те трудно могат да бъдат наречени „сивокоси“, но по отношение на потребителските им навици, от гледна точка на китайските маркетолози, все пак са по-близо до групата на „зрелите“ граждани, за чието внимание сега се води активна борба.

Като цяло се счита, че те се вълнуват от здравето си, от подобряването на качеството на живот и увеличаването продължителността на живота. Те разполагат с много пари, които са успели да спестят, защото животът им е преминал в периода на икономически разцвет на КНР.

В развитите западни страни основните потребители са хората от бейби бума, тъй като те са успели да натрупат солиден капитал, работейки през целия си живот. Сега те са финансово обезпечени и именно те (техните желания и нужди) са тези, които определят тенденциите. В Китай е по-различно, инициативата „едно семейство, едно дете“ доведе до полагането на всички усилия за доброто на единственото дете и паричният поток минава предимно през децата.

Глобалните перспективи

Според експертите, смяната на лидера по броя на населението съвсем скоро ще започне да се отразява на световната икономика. Ако няма някакъв глобален катаклизъм от рода на ядрена война, пандемия, вътрешен конфликт и т.н., застаряващото поколение в Китай ще активизира и ускори развитието на мощна електроника и бързи компютри, които ще се използват за масово роботизиране на фабриките и заводите, понеже към днешен ден това е на практика единственият начин за повишаването производителността на труда.  Както всъщност става в развитите западни страни.

Реймънд Юнг, главен специалист на ANZ Research за Китай, счита, че застаряващото население на Китай ще окаже влияние върху целия свят, тъй като световните вериги за доставки са силно зависими от китайската икономика.

„Негативното въздействие на застаряването на населението ще се засилва. Това е предупреждение не само за Китай, но и за света, тъй като Пекин е в основата на веригата за доставки. През следващите няколко години Китай ще изгуби 70 млн. души от работната си сила и това ще бъде голям шок за световната верига на доставките“, уточнява Юнг.