Ето как нашият организъм се бори с вирусите

Нашата имунна система разполага със специални стратегии за защита и атака, предназначени специално за вирусите. Те включват маркиране на вирусите с антитела и унищожаване на клетките, заразени с вируса.

Когато вирусът COVID-19 постави света на колене, всички бяха сериозно изненадани. Виновникът? SARS-CoV-2 – малък вирус с огромни възможности за предизвикване на хаос. Той е толкова миниатюрен организъм, че не може да бъде видян под нормален микроскоп, но предизвика хаос в целия свят.

На Земята има повече вируси, отколкото са звездите във Вселената, така че защо все още непрекъснато не носим маски и не поддържаме социална дистанция?

На първо място, защото не всички вируси могат да ни заразят, а с тези, които го правят, организмът се справя много добре. Преди да разберем как се справя организмът, нека се опитаме да научим малко повече за самите вируси.

Какво са вирусите?

Казано най-просто, вирусите са изключително малки паразити, които заразяват всички видове живи организми – от най-малките бактерии до най-големите бозайници; като дори другите вируси не са пощадени от вирусните инфекции!

Те се считат за паразити, защото не могат да оцелеят сами. Вирусите заразяват здравите клетки-гостоприемници и използват техните клетъчни „инструменти“, за да създават свои нови копия.

Вирусите са навсякъде – във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, и по земята, по която ходим. Въпреки това, дори след като са бомбардирани от пълчища вируси, нашите тела, нашият организъм успява да остане силен.

Това се дължи на имунната ни система и нейните интелигентни стратегии за справяне с вирусните атаки!

Първата стратегия е да се предотврати разрастването им

Ако вирусът не може да се размножава, няма нужда да се притесняваме за по-нататъшни проблеми. Толкова е просто!

Някои от нашите имунни клетки, като дендритните клетки и макрофагите, имат рецептори, наречени толл-подобни рецептори (TLR). Те могат да се разглеждат като биологични антени, които улавят информацията за чуждите тела, навлизащи в организма.

Съществуват много видове TLR, които могат да разпознават различни части на вируса, например вирусната РНК и протеините. След като рецепторът разпознае вирусния компонент, той стимулира имунните клетки да произвеждат защитни протеини, като например интерферони.

Интерфероните са молекули, които „пречат“ на вирусната репликация, откъдето идва и името им. Те действат и като сигнални молекули, които стимулират другите имунни клетки, като например натуралните или естествените клетки-убийци (Natural Killer, NK), да атакуват вируса и да предупреждават околните клетки, че вирусът е дошъл да ги атакува.

Друга важна характеристика на интерфероните е, че те могат да принудят заразените с вируса клетки да се самоунищожат – явление, наречено апоптоза. Това се прави, за да не може вирусът да използва механизмите на клетката гостоприемник, за да създава свои копия. Съвсем образно казано, това прилича на начина, по който човек, който е ухапан от зомби, се самоубива, за да предпази останалите от своята група.

Втората стратегия: активиране на Т и В клетките

Т- и В-клетките (наричани още Т- и В-лимфоцити) съставляват адаптивния имунен отговор. Това не е нищо друго освен специфичен имунен отговор към конкретна цел, в нашия случай вирус. Заедно Т- и В-клетките представляват армия с различни тактики, като ръкопашен бой или изстрелване на клетъчни ракети (антитела).

Т-клетките

Тези лимфоцити предизвикват клетъчно-медииран отговор на антителата. Т-клетките имат рецептори, наречени Т-клетъчни рецептори, които разпознават вирусите по тяхната протеинова структура и предупреждават другите намиращи се наблизо имунни клетки, че „В тялото е попаднал вирус!“

Т-клетките са в състояние да разпознават и заразените от вируса клетки. След като влязат в контакт с такава, те се превръщат в Т ефекторни клетки (Te-клетки).

Ефекторните клетки също имат две подкатегории: Тс клетки и Th клетки.

Тс клетките са официално известни като цитотоксични Тс клетки. Те изпращат отровни гранули върху заразените с вируси клетки. Тези гранули съдържат токсични съединения като перфорин, който разрушава мембраните на заразените клетки, и гранзим – ензим, който кара заразените клетки да се самоубиват.

Th-клетките са Т-хелперни клетки. Тези клетки са като разузнавачи, които винаги следят за врага и вдигат тревога, за да предупредят Т-клетките или В-клетките за нахлуващите вируси. Те се свързват с вирусните протеини и ги разпознават като чужди обекти, които са навлезли в нашия организъм.

B-клетките

В-клетките са като подкрепление, което пристига, за да помогне във войната срещу вирусите. Отнема им известно време, но когато пристигнат, те се борят с всички сили. Подобно на Т-клетките, В-клетките имат свои собствени В-клетъчни рецептори, които при активиране от Т-клетките или от другите имунни клетки се превръщат в плазмени В-клетки, които отделят антитела.

Антителата са Y-образни протеини, които се свързват с новообразуваните вирусни частици и ги унищожават. Ако не могат да ги унищожат, те се свързват с тях и блокират навлизането им и заразяването на други здрави клетки-гостоприемници.

За щастие, благодарение на съвременните постижения в областта на общественото здравеопазване, разполагаме с допълнителна помощ в борбата с вирусите. Те включват ваксини, антивирусни препарати и други полезни технологии, които ни помагат да сме здрави в тази безкрайна война.

Освен това с течение на времето, когато телата ни са изложени на все повече и повече вируси, ние развиваме имунологична памет. По същество това е запис от страна на организма на всички микроби, на които е бил изложен, което му позволява да се подготви по-добре за всякакви бъдещи инфекции.

Ваксините са просто препарати, които помагат да се засили тази имунологична памет, така че утре, ако вирусът зарази ваксиниран гостоприемник, имунната му система лесно да разпознае инвазията и бързо да изпрати войници от бели кръвни клетки, които да се борят с нея.

Във всеки случай най-добрият начин да сме сигурни, че сме на страната на победителите в тази борба, е да поддържаме имунитета си силен и в готовност. Но това е тема за друга статия.