Защо глупостта е най-голямото зло

Хората са сложни същества. Ние сме интелигентен вид, който е станал господар на планетата благодарение на интелекта и натрупаните познания. Построили сме пирамиди и небостъргачи, летели сме до Луната и сме изобретили интернет, но наш постоянен спътник винаги е била глупостта. Тя е погубила милиони хора поради алчност, безгрижие и незачитане на околната среда.

Удивително е, че добродетелите на нашия вид бледнеят, докато ние глупаво нараняваме себе си и другите, събираме предразсъдъците си и ги защитаваме до последно. Независимо дали ни харесва, или не, глупостта е една от най-мощните сили на Земята и нейната роля в човешката история не може да бъде подценявана. Но има ли нещо систематично в човешката глупост? И защо учените обособяват четири различни типа хора – глупави, безпомощни, умни и разбойници (бандити)? Нека се спрем малко по-подробно.

Теорията на човешката глупост

Няма лесни отговори на въпроса кой е умен и кой е глупав. Злото обаче лесно се различава от доброто, а достойният човек – от нечестния. Това е така, защото глупостта не е очевидна и нейната разрушителна сила често се подценява. В книгата си „Основните закони на човешката глупост“ италианският икономически историк Карло Чипола пише, че глупавите хора са много по-опасни от разбойниците, особено ако са родени в елитни кръгове.

В своето есе от 60 страници, публикувано през 1976 г., Чипола разделя хората на четири основни категории: умни, разбойници, безпомощни и глупави. Всички те са определени въз основа на концепцията за победа/загуба, която леко повтаря дилемата на затворника (основен проблем на теорията на игрите, при който играчите не винаги си сътрудничат, дори и да е в техен интерес).

Според предложената теория безпомощните хора допринасят за развитието на обществото, но често са използвани от други хора, особено от бандитите. Поради тази причина техният принос е ограничен и мястото им в тази категория често се заема от алтруисти или пацифисти (поради моралните им убеждения). Умните хора насочват усилията и действията си в полза на обществото, но и в полза на себе си. Тъй като действията им са от полза за околните, безпомощните хора, както твърди Чипола, трябва да ги подкрепят.

Бандитите, от друга страна, преследват собствените си интереси и се обогатяват, дори ако това е в ущърб на обществото. Но глупавите хора, според италианския изследовател, са много по-опасни от бандитите, тъй като носят чиста загуба на обществото и често го правят без видима причина. Освен това техните действия разстройват, ядосват и объркват околните.

Умните хора носят полза както на себе си, така и на обществото; бандитите крадат от другите, за да се облагодетелстват; безпомощните хора са експлоатирани заради своята наивност, въпреки че имат положителен принос за обществото. Глупавите хора обаче са противопоказни както на собствените си индивидуални интереси, така и на тези на обществото като цяло“, пише италианският учен.

Чипола открива, че една и съща част от хората във всяка група са склонни към глупост, дори в група от нобелови лауреати, професори и работници. Реалността е такава, че където и да отидем, се сблъскваме с един и същ брой глупави хора.

Въпреки това като група глупавите хора са много по-могъщи от мафията и военнопромишления комплекс, защото контролират и влияят на социалните процеси:

„Общата способност на глупавите хора да нанасят вреди на обществото е безкрайна в рамките на потенциалната им позиция като бюрократи, генерали и дори политици“, твърди ученият.

Петте закона на човешката глупост

Научната работа на Карло Чиполо е забележителна не само с описаните по-горе групи хора, но и с петте основни закона на човешката глупост. Ето какви са те:

1. Всички винаги и неизбежно подценяват броя на глупавите хора в обществото.
2. Вероятността даден човек да е глупав не зависи от нито една друга негова характеристика. Образованието, богатството или статусът нямат нищо общо с това.
3. Глупавият човек е този, който вреди на другите хора, а самият той няма никаква полза от това, което е направил.
4. Неособено умните хора винаги подценяват разрушителната сила на глупаците и постоянно забравят, че е голяма грешка да се занимават с тях.
5. Глупавият човек е най-опасен от всички.

Забележете, че противно на преобладаващите културни тенденции сред колегите си интелектуалци, Чипола е убеден, че мъжете не са равни.

„Някои са глупави, а други не. Разликата се определя от природата и от нищо друго. Един мъж е също толкова глупав, колкото и един червенокос“, счита ученият.

Той твърди също, че разрушителният потенциал на глупавия човек зависи от количеството наследена глупост и от социалния статус.

С други думи, глупостта е величина, която остава постоянна във всички популации. Във всяка възможна категория – пол, етнос, националност, образование, доходи – има определен процент глупави хора.

Глупостта е най-опасната сила на света

Немският богослов и философ Дитрих Бонхьофер също казва, че глупостта е по-лоша от злото. Той счита, че глупостта върви ръка за ръка с властта, защото придобивайки я, ние се отказваме от индивидуалните си критични способности.

Благодарение на попкултурата злодеите в съзнанието ни се обличат в черно, убиват по прищявка и се смеят на дяволския си план. В реалния живот обаче нещата не са толкова прозаични – маниаците, престъпниците и серийните убийци често не се различават от обикновените хора. Тези насилници обаче не представляват голяма заплаха за обществената сигурност, дори само поради причината, че знаем за тях – защото веднага щом едно нещо се превърне в известно зло, доброто на света може да се обедини в борбата срещу него.

Срещу злото може да се протестира, то може да бъде разобличено и, ако е необходимо, предотвратено със сила. Злото винаги носи в себе си зародиша на собственото си унищожение“, пише Бонхьофер.

Но глупостта е съвсем друга история и не можете да се борите с нея като със злото по няколко причини. Първо, колективно ние сме много по-толерантни към глупостта. За разлика от злото, глупостта не е порок, който повечето хора приемат сериозно. Ние не обвиняваме другите в невежество, нито пък ругаем хората за това, че не знаят нещо.

Второ, глупавият човек е хлъзгав противник. Той няма да бъде победен в дебат и няма да се вслуша в разума. Нещо повече, когато глупавият човек е притиснат в ъгъла и се сблъска с неопровержими факти, той ще избухне и ще се нахвърли върху опонента си.

„Нито протестите, нито употребата на сила не постигат нищо: аргументите остават без внимание; на фактите, които противоречат на предразсъдъците, просто не се вярва – в такива моменти глупавият човек дори става критичен – а когато фактите са неопровержими, те просто се отхвърлят като несъществени и случайни. При всичко това глупавият човек, за разлика от злия, е изключително самодоволен и лесно се дразни, става опасен, като преминава в атака“ – заявява категорично Бонхьофе.

Глупостта, както и злото, не е заплаха, докато няма власт. Щом обаче глупакът се сдобие с власт, той ще зарази с нея огромна част от човечеството. Трябва да се отбележи, че германският теолог е казал това преди Чипола, но ние с вас е достатъчно само да наблюдаваме как интернет и социалните мрежи помагат на глупостта да се разпространява.

Как да се преборим с глупостта?

Причините за случващото се, уви, са очевидни – глупостта не лишава от правото да се заемат определени постове или да се упражнява властта. Нещо повече, в историята има много примери за глупаци, които се издигат на върха и се отървават от онези, които се осмеляват да мислят. Това се налага от самото естество на властта – за да я упражнява, човек трябва да се откаже от редица способности, необходими за рационалното мислене, като рефлексия, независимост и критично мислене.

Аргументът на Бонхьофер е, че колкото повече власт има един човек, толкова по-малко личност става той. Когато харизматичен и талантлив външен човек стъпи на желана позиция, той се превръща в слабохарактерна личност. Ето защо на глупостта трябва да се гледа като на нещо по-лошо от злото – един влиятелен глупак може да причини повече вреда, отколкото цяла банда макиавелистки интриганти.

Бонхьофер също така твърди, че злото е кукловодът, а глупакът е марионетката. И всичко това, защото глупакът може да бъде контролиран, манипулиран и индоктриниран да прави всичко. Повече от всичко друго злото обича онези, които му позволяват да действа. А къде – няма значение. На това мнение е и известният историк Ювал Ноа Харари, автор на бестселъра „Sapiens: Кратка история на човечеството„. Историята, пише Харари, ни учи, че хората не бива да подценяват глупостта.

„Не можем да се доверим на достойните и уж добри лидери, когато те решават кое е най-доброто за човечеството. Можем само да се надяваме, че това е така, но в крайна сметка глупавите хора в крайна сметка могат да победят“, пише историкът.

Но засега няма отговор на въпроса дали някои хора се раждат глупаци или по-късно стават такива? Не е ясно и дали има някаква връзка между първото и второто? Много хора си задават тези въпроси.