Защо навремето алуминият е бил по-скъп от златото – за един килограм е можело да се купи къща!

Днес алуминият е нещо обичайно: от него се произвеждат кутии за напитки, фолио за шоколад, автомобилни части и много други. Той ни заобикаля навсякъде и е евтин – алуминият струва малко над 2 лева за килограм. Но малцина знаят, че преди време този лек метал се е смятал за истински лукс и се е оценявал по-високо от златото. Така например племенникът на прочутия Наполеон Бонапарт имал цял комплект алуминиеви лъжици, които можели да се използват само от много знатни гости. Как се е случило така, че един от най-разпространените елементи на Земята навремето се е оказал символ на богатство?

Цената на алуминия тогава и сега

Въпреки че алуминият съставлява около 8% от земната кора и се среща почти навсякъде, той е свързан с други вещества толкова здраво, че през XIX век е било почти невъзможно да се получи в чист вид. Според авторите на проекта Today I Found Out учените са успявали да получат първите микроскопични частици алуминий само в лабораториите, а това е отнемало много време. Затова към средата на XIX в. алуминият е толкова рядък, че изглежда скъпоценен.

През XIX век САЩ произвеждат само около 90 килограма алуминий годишно. Но злато е имало в изобилие – повече от 90 тона! Ето защо не е изненадващо, че един килограм алуминий е бил оценен на 1200 долара, докато златото е струвало два пъти по-малко – само 600 долара за килограм. Неговият блясък, лекота и необичаен външен вид привличали вниманието на богатите и знатните хора. През 1855 г. на изложението в Париж алуминият предизвиква сензация – металът изглежда нещо луксозно, особено на фона на тежките и познати сребро и злато.

ВАЖНО: 1 200 долара през XIX век са приблизително колкото 100 000-150 000 долара днес, може и повече в зависимост от изчисленията. Но навремето това е била сериозна сума, която е можела да промени живота – дом, образование, бизнес, комфортен живот в продължение на години.

Император Наполеон III (племенник на Наполеон I Бонапарт) вижда в алуминия не само декоративен, но и военен потенциал – мечтае да прави от него леки брони и оръжия. Но високата цена бързо проваля тези планове. Поради сложността на производството алуминият остава недостъпен материал. В резултат на това Наполеон поръчвал прибори за хранене, изработени от останалия алуминий, и нареждал да са достъпни само за знатните гости.

Как се е осъществявал добивът на алуминий

Както беше споменато по-горе, алуминият не се среща в природата в чист вид като златото или среброто. Той винаги е свързан с други елементи и се „крие“ в скали като боксит и глина. Тези материали са били познати още в Древния Рим, но никой не е знаел, че в тях е скрит алуминий.

Алуминият е твърде активен – той държи здраво кислорода и другите елементи – и неговите руди се топят само при много високи температури. Едва през 1825 г. датският химик Ханс Кристиан Оерстед успява да получи за първи път метален алуминий, но това са били малки количества. Да, технологията била изключително неудобна, защото металът се получавал чрез нагряване на алуминиев хлорид с калиева амалгама.

Малко по-късно немският химик Фридрих Велер подобрява метода на Орестед: вместо токсична амалгама той използва метален калий и алуминият става малко по-разпространен. Дори този метод обаче е твърде скъп и сложен, за да се използва в промишлеността.

Всичко се променя през 1854 г., когато французинът Анри Сен Клер Девил предлага калият да бъде заменен с по-евтиния натрий. Това намалило многократно цената на алуминия – металът все още бил скъп, но вече бил достъпен за създаване на бижута и дори на зъбни протези.

Истинският пробив идва през 1886 г., когато двама учени – американецът Чарлз Хол и французинът Пол Херу – независимо един от друг откриват как да произвеждат алуминий от боксит чрез електролиза. Този процес се оказва най-ефективен и се използва и до днес.

Добив на алуминий накратко: металът се извлича от алуминиевия оксид, който се получава от бокситната руда. Алуминият се разтваря в разтопен криолит и през него се пропуска електрически ток, за да се отдели чистия алуминий. Този процес се нарича електролиза и се извършва в специални пещи при много високи температури.

Скоро се появяват водноелектрически централи, които осигуряват необходимото количество енергия за масовото производство на алуминий. През 1893 г. килограм алуминий вече струва само 2 долара. Куриозното е, че тогава само за една нощ цената на алуминия пада 5 пъти. С течение на времето металът, който преди е бил по-скъп от златото, става достъпен за всички – и започва нова ера в промишлеността.

През 1903 г. немският металургичен инженер Алфред Уилм открива, че алуминиевата сплав – алуминий с добавка на 4% мед става по-твърда и здрава, без да губи с пластичност. След това той експериментира с добавка на магнезий към алуминиевите сплави. В индустриален мащаб тези сплави започват да се произвеждат през 1911 г. в германския град Дюрен, в чест на която новата сплав получава името „дуралуминий“