Какви трябва да бъдат новите модерни Златни записи на Вояджър

Сега, когато изминаха няколко десетилетия от изстрелването на „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ през 1977 г., ние поглеждаме назад към онова време с малко мъгливо усещане за историята и за значението на това събитие за продължаващата одисея на човечеството.

Макар че космическите апарати „Вояджър“ бяха триумфални научни мисии, те носеха със себе си и намек за най-дълбоките копнежи, които се крият в сърцето на човечеството: Златните записи.

Златните записи на „Вояджър“ бяха нещо като послание в бутилка за всеки друг разумен вид, който може да се натъкне на тях. Макар че вероятността това да се случи е изключително нищожна, Но Записите все пак имаха своето специално предназначение.

Те показаха и показват, че сме устремени не само към разбиране на Вселената, но и че сме отворени за разбирателство с други интелигентни същества и че отчаяно искаме да бъдем разбрани самите ние. Те също така показаха, че искаме да се обединим помежду си. Златните записи са стих от поезия сред цялата световна наука.

Карл Сейгън е изиграл изключително важна роля в подбора на материала за Златните записи и всъщност го е изразил най-добре:

„Космическият кораб ще бъде срещнат и записът ще бъде пуснат само ако в междузвездното пространство има напреднали космически цивилизации, но изстрелването на тази „бутилка“ в космическия „океан“ казва нещо много обнадеждаващо за живота на тази планета“.

Златните записи съдържат както звуци, така и изображения, които обхващат редица аспекти от живота на Земята. Това е капсула на времето, съдържаща естествени звуци от времето и дивата природа на Земята, човешки разговори на 55 различни езика и напечатани послания от политическите лидери от онова време. Съдържа и голям асортимент от изображения – от увеличен поглед върху структурата на ДНК до снимка на Ансел Адамс на река Снейк и Големите тетони. Няма текст на български език, но българската песен „Излел е Дельо хайдутин“ е записана в Златната плоча и се носи в космоса.

Двата космически апарата „Вояджър“ вече оставиха Слънчевата система зад гърба си и се намират в междузвездното пространство. Записите са с тях и е почти сигурно, че никога няма да разберем какво се случва с космическите кораби и записите.

Но това не означава, че усилията са били напразни. Всъщност някои хора вече мислят какво можем да сложим на следващото съобщение в бутилка (MIAB, message in a bottle), което ще изпратим в необятната Вселена.

В научна статия, публикувана в AGU Earth and Space Science, екип от изследователи проучва как трябва да изглежда следващото MIAB. Статията е озаглавена „Съобщение в бутилка – актуализация на златния запис: 1. цели и ключово съдържание на съобщението“ (Message in a Bottle-An Update to the Golden Record: 1. Objectives and Key Content of the Message). Водещ автор е Джонатан Джианг, учен в Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

„Тези записи не само представят една моментна снимка на Земята и човешката цивилизация, но и желанието ни да установим контакт с напреднали извънземни цивилизации“, пишат авторите.

„Нашата цел е да споделим нашите колективни знания, емоции, иновации и стремежи по начин, който да осигури универсално, но в същото време контекстуално релевантно разбиране за човешкото общество, еволюцията на живота на Земята и нашите надежди и опасения за бъдещето„.

Интелигентните хора интуитивно ще разберат това. Но ето я и трудната част, която убягва на интуицията: няма как да знаем на кого изпращаме това и каква символика и семиотика може да има някакъв смисъл за тях – извънземните. Трябва да стигнем до някакъв приложим вариант на това заключение.

За да направим това, трябва да си представим възможната аудитория колкото се може по-добре. В това отношение има толкова много сложни и заплетени въпроси, че сме принудени да приемем, че „те“ са подобни на нас поне в някои отношения.

„Напълно възможно е понятия като „цивилизация“ да не се прилагат по някакъв смислен начин за един извънземен интелект, но за да продължим, е необходимо да предположим, че един извънземен интелект ще прилича по някакъв начин на нас и ще може да осмисли нашите опити за комуникация.“ Няма друг начин да се продължи.

В статията се излагат някои от основанията за изпращане на повече MIAB в космоса и какви видове съдби ги очакват – от прихващане от високоразвита ETI до вечен дрейф в празното пространство. След това авторите се спират на основния въпрос: Какво трябва да сложим в тази нова капсула на времето?

Авторите пишат, че част от съдържанието на оригиналния запис е било толкова добре обмислено, че би могло само да бъде модифицирано и използвано отново, като бъде актуализирано по такъв начин, че да отразява съвременните технологии и времена.

Но някои от съдържанието и посланията съдържат несъвършенства и проблеми, които трябва да бъдат коригирани.

„Накратко, съдържанието на актуализирания запис не само ще служи за целите на по-усъвършенстваното дублиране, но и ще носи хронологията на човешката цивилизация от древното минало до най-новото настояще и възможните причини за нашето издигане (или изчезване) в бъдещето“, обясняват те.

Авторите предлагат послание, състоящо се от две части: свитък, съдържащ прости изображения, които илюстрират основната информация за човечеството и Земята, и малък миникомпютър, който може да съдържа огромно количество цифрова информация. Свитъкът е предназначен за по-малко напреднали получатели, а миникомпютърът – за по-напреднали адресати.

Ако ETI получат една от нашите времеви капсули, вероятно сравнително бързо ще си зададат два въпроса. Откъде сме и от кога сме?

За напредналите цивилизации едно от основните неща е да им кажем къде се намираме в тази огромна галактика и Вселена. Това може да се направи с изображение на някои от най-ярките обекти в галактиката и къде се намираме спрямо тях. То може да се базира на обекти като кълбовидни купове и някои пулсари (MSP).

Вторият въпрос, на който биха искали да получат отговор, е кога е пусната MIAB? Поради променящата се природа на Вселената нашето обяснение за това откъде сме зависи от това дали получателят знае кога сме го изстреляли това съобщение.

„Като цяло, поради еволюцията на субструктурата в Галактиката, е от решаващо значение да се уточни дизайнът и времето на стартиране на предложената карта на местоположението“, обясняват авторите.

„В противен случай, въпреки че бъдещите цивилизации могат да декодират картата успешно, те не биха осъзнали каква точно е времевата линия на човешкото съществуване и, като следствие, няма да могат да си изяснят галактическия сценарий в този конкретен момент от миналото“.

Авторите казват, че могат да дадат на изображението на галактиките и времеви отпечатък, като включат скоростите на правилното движение на галактиките.

Тази статия е първата от поредицата, в която ще се обсъжда какво трябва да влезе в новите Златни плочи. На този етап не се посочват конкретни данни, но се изтъкват някои общи концепции.

Заедно с карта, съобщаваща на всички реципиенти къде и кога е стартирал MIAB, авторите конкретизират някои от мислите, които ще ръководят конкретните допълнения.

„Аудиото ще включва не само звуци от естествената ни среда, но и музика и безброй други, които често се срещат в живота ни, заедно с впечатленията от модерната и технологично напреднала обществена структура, от която всички ние сме част“, обясняват те.

„Като се има предвид подхода, който като цяло е подобен на този, избран при подбора на съдържанието на Златните записи на Вояджър, ние също ще предложим модификации, като същевременно ще включим и най-подходящото съдържание, обхващащо двете отминали поколения“.

Съдържанието трябва да се формира от три основни идеи. Едната е произходът на записа, който трябва да бъде обяснен в картата на галактиката и пулсарите. Втората тема е отговорът на въпроса: „Кой е изпратил това?“

Третата насочваща идея вероятно е най-важната: подробен преглед на нашата природа. Тази идея може би ще предизвика най-много дискусии.

Авторите смятат, че трябва да покажем на всички получатели дългата история на живота на Земята и как еволюцията е изградила нас и нашата цивилизация. Трябва да им покажем и някои мрачни неща, като например ужасните ни войни. Но трябва да им покажем и нашите триумфи.

„В това описание са включени нашите научни постижения, като например разцепването на атома и изследването на космоса, както и примери за широк спектър от култури и знания, които съставляват сложния човешки гоблен“, пишат те.

MIAB трябва да погледне и към бъдещето. Те го описват като свидетелство от нашия свят към всички оцелели други цивилизации.

„За да изпълни тази си роля, една капсула на това, което сме в настоящето, трябва да се разпростре и върху визиите за това, което бихме могли да станем – накратко, примери за човешките стремежи“.

Но също толкова важно, колкото адаптирането на съдържанието към евентуалния получател, е и въздействието, което то оказва върху нас, изпращачите, и какво означава това за нас.

„Чрез тази капсула, пътуваща във времето и пространството, ние също така се стремим да вдъхновим и обединим настоящите и бъдещите поколения, за да прославим и опазим нашия общ човешки опит“.

Намираме се на етап от нашата еволюция, в който лесно можем да си представим собственото си изчезване – от ръката на природата или от нашата собствена. Това усилие за достигане до бъдещето и за достигане до други интелигенти същества е част от нещата, които ни помагат да посрещнем собственото си несигурно бъдеще.

Независимо дали го приемаме, или не, всички ние сме част от пътя на човечеството. Бъдещето винаги е несигурно. Но ако имаме някакъв шанс да се ориентираме в него, начинания като това могат да бъдат и да станат част от него.