Какво ще се случи при дефолт на Русия?

16 март е датата когато Русия трябва да плати вноските по външния си дълг, само че голяма част от валутните резерви на страната са замразени. Министерството на финансите на Руската Федерация не изключва възможността разплащането да стане с рубли, но това ще доведе до технически дефолт, предупреждават финансовите експерти. Какво става в този случай?

Агенция Bloomberg напомня, че 16 март е падежната дата, когато Русия трябва да плати вноски в размер на 117,12 милиона щ. долара за две емисии доларови облигации с падеж 2023 и 2043 години. Остава отворен въпросът за валутата, в която ще се извърши плащането. Напълно е възможно да възникне дефолт, като с този термин се обозначава техническата невъзможност за погасяне на външните задължения. Обикновено това се отразява най-напред на IT сектора и на новите технологии, които изискват свежи финансови средства.

След руската инвазия в Украйна значителната част от резервите на Централната банка на Русия, съхранявани в чужбина бяха блокирани, като Министерството на финансите на Руската Федерация съобщи, че Русия е изгубила достъпа до около 300 милиарда щ. долара, които са половината от целия златен резерв на страната. Малко след това президентът Владимир Путин подписа указ, според който на страните, които са се присъединили към санкциите срещу Русия, вноската ще бъде изплатена във вид на рубли.

В тези условия международните рейтингови агенции оцениха способността на Русия да изплати поредната си вноска по външните си дългове твърде песимистично. S&P, Moody’s и Fitch намалиха рейтинга на страната до „предстоящ дефолт“, като Fitch добави, че дефолтът е неминуем.

Forbes от своя страна съобщи, че някои вноски наистина могат да бъдат платени с руски рубли, но според сключеният кредитен договор за 117 милиона щ. долара, разплащанията могат да бъдат правени единствено в долари. Ако бъдат предложени рубли, то това автоматично би означавало нарушаване на договорните условия и технически дефолт. А ако вноските не бъдат заплатени до 15 април тази година – тоест, вече идва време за погасяване на втората вноска, то техническия дефолт на Русия автоматично ще се превърне в реален. След което следва крос-дефолт: кредиторите-притежатели на ценните книжа на Руската Федерация, с които са обезпечени тези кредити, могат официално да предявят искания към Министерството на финансите на Русия за цялостното погасяне на всички вноски веднага и едновременно.

Икономическите последствия за правителството и за банковия сектор ще бъдат твърде негативни, при това в дългосрочна перспектива. След дефолт и особено след крос-дефолт страната започва да се счита за ненадежден кредитополучател, в резултат от което РФ ще престане да получава каквито и да било кредити от чужбина, а ако получи, то те ще бъдат при изключително високи лихви и при много солидно обезпечение.

Самият дефолт е само правна концепция за нарушения от страна на емитента. Това едва ли ще доведе до фалита на руските банки, понеже те засега се справят добре и поддържат ликвидността на територията на Руската Федерация.