Как мислите, какъв интернет има в Северна Корея: стотина сайтове и смъртно наказание за филма „Игра на калмари“

През последното десетилетие дори такава затворена страна като Северна Корея активно се дигитализира. Компютърното оборудване, вътрешните мрежи и дори интернет са широко разпространени тук. Всичко това обаче се случва с оглед на приспособяването за строг контрол от страна на държавата, редица ограничения и съществуващото законодателство на КНДР.

Така например влизането в интернет е възможно само със специално разрешение и под надзора на наблюдател. И най-важното, списъкът на ресурсите, които могат да се посещават, е силно ограничен, защото жителите на страната не трябва да знаят нищо за живота в чужбина, освен това, което казват официалните източници.

Как севернокорейците влизат в интернет

КНДР наистина е най-затворената страна в света, така че е почти невъзможно да се получи точна и ясна представа за това как живеят 26 милиона души тук. Цялата информация за живота в Северна Корея се основава на разказите на дезертьори и туристи, които са я посетили.

Според открити източници само няколко хиляди привилегировани членове на обществото имат свободен достъп до интернет и дори възможност да свържат телефоните си към 3G мрежата. Освен това на туристите се предоставя достъп до интернет, но те нямат достъп до вътрешната мрежа на КНДР, за което ще стане дума по-късно.

Останалите севернокорейци нямат достъп до световната мрежа. Така например според организацията „Народ за успешно обединение на Корея“ (Pscore), за да се получи достъп до интернет, трябва да се получи разрешение, подписано от няколко длъжностни лица. Тази процедура може да отнеме много време – човек трябва да потвърди самоличността си, статута си и да обясни защо се нуждае от интернет. Процедурата по кандидатстване може да отнеме до една година.

Само някои институции в Пхенян, като големи библиотеки и университети, са свързани с глобалната мрежа. До потребителя по време на сесията винаги има наблюдател и представител на държавната сигурност, които следят действията му. Освен това на всеки 5 минути екранът замръзва и наблюдателят трябва да се оторизира.

Освен това всяка стъпка трябва да бъде съгласувана с наблюдателя, така че човекът дори случайно да не влезе във „вражески“ ресурс. По правило чрез интернет е възможно да се получи достъп само до бази данни, например научни статии, готварски рецепти и др. Успоредно с това всички действия, които потребителят извършва в мрежата, се записват от специален софтуер.

Затова местните жители дори не знаят за съществуването на Google, YouTube или например Facebook. Между другото, в университетите се преподават основите на използването на интернет, но студентите получават знания само на теория и дори полагат изпит по тях.

Мобилните телефони в КНДР

Броят на смартфоните сред жителите на КНДР започна да се увеличава, но те не могат да се свързват с 3G мрежата. Скоростта на трансфер на данни е специално ограничена, а самите устройства правят скрийншоти на екрана на всеки няколко минути. Операционната система на тези устройства позволява да се гледа само одобрено от правителството съдържание. На пръв поглед това изглежда дивашко, но е по-добре, отколкото изобщо да няма нищо.

Самите телефони позволяват само вътрешни разговори и изпращане на съобщения. Но потребителите могат да получат достъп до вътрешната мрежа Гванмьонг. Между другото, тя се развива и разширява дори по-активно от севернокорейския интернет. Като цяло длъжностните лица контролират целия поток от данни и се грижат хората да получават само официална информация, одобрена от държавата.

Какви уеб сайтове има в Северна Корея

Преди няколко години списъкът със севернокорейски уебсайтове съдържаше само две или три дузини ресурси. Сега те са повече от сто. Сред тях са сайтове с информация за времето, готварски рецепти, новинарски агенции и т.н. Всички те обаче са изцяло държавни.

Всички сайтове имат версия не само на корейски, но и на английски език, като например този новинарски портал. Много сайтове предлагат съдържание и на руски език, като например официалния държавен новинарски сайт. Особеността на всички тези ресурси е, че те не съдържат никаква информация за света извън КНДР, сякаш той изобщо не съществува.

Въпреки всички тези мерки собственикът на компютъра няма право да изтрива нищо в него, а операционната система периодично прави резервни копия. Следователно държавата винаги може да провери какво прави потребителят.

Интранетът Кванмьонг за всички

Въпреки че безплатен достъп имат само представители на елита, близки до семейството на лидера на страната, останалите граждани на КНДР имат достъп до интранет платформата „Кванмьонг“. Достъпът до тази мрежа е възможен от компютрите и телефоните. Мрежата осигурява достъп до държавните информационни портали и други услуги. Например, можете дори да гледате филм или да включите анимационно видео за детето си.

Според някои доклади мрежата съдържа дори услуги за запознанства, табла за обяви и онлайн игри. В интерес на истината, не е лесно да се провери това, тъй като туристите, както бе споменато по-горе, нямат достъп до вътрешната мрежа на Северна Корея. Във вътрешната мрежа няма социални мрежи, но е възможно да се разменят писма по електронната поща.

Има и информация, че потребителите на мрежата отскоро могат да правят онлайн покупки, а в телефоните има дори специални приложения. Подобни услуги са особено популярни сред младите хора. Възможно е закупените в мрежата стоки да бъдат получени в рамките на една седмица дори извън Пхенян.

Разбира се, всички платформи за онлайн търговия също са държавна собственост. И покупките в тях обикновено могат да се извършват само за валута – долари или юани. Следователно те са изгодни за правителството, тъй като му позволяват да събира чуждестранната валута от населението.

Чуждестранното съдържание и смъртното наказание за „Играта на калмари“

Както може да се види, въпреки дигитализацията правителството е взело всички необходими мерки, за да гарантира, че Северна Корея остава затворена както преди. Въпреки това някои хора все още намират начин да получат достъп до чуждестранното съдържание.

През последните години в КНДР все по-често се внасят контрабандно записи на южнокорейски телевизионни предавания, сериали и друго съдържание на дискове и флаш памети. Контрабандата процъфтява въпреки суровия закон, според който контрабандистът може да получи сериозна присъда, включително смъртно наказание. Така например през 2021 г. беше съобщено, че мъж, който е внесъл контрабандно в Северна Корея телевизионния сериал „Игра на калмари“, е осъден на смърт. Освен това сериозно наказание очаква и тези, които гледат забранено съдържание.

Въпреки това повечето дезертьори казват, че са взели решението да избягат от КНДР, след като са гледали именно чуждестранно съдържание. То остава популярно въпреки всички забрани.

И накрая, трябва да се отбележи, че Северна Корея напоследък активно се опитва да обучава младите хора да работят с компютри и да програмират. Компютърно обучение се въвежда дори в училищата, макар и предимно в елитните училища.

Компютрите, както и автомобилите в Северна Корея, не са евтини, но На територията на тази затворена държава има няколко завода за производство на автомобили. В повечето случаи те са копия на чуждестранни автомобили, за които всички знаят.

Интересно е, че сред местната младеж дори има тенденция да се използват флаш памети като ключодържатели. Логиката е проста – ако имаш флаш стик, значи имаш и компютър, което показва, че си добре осигурен.