Китайският учен, който генетично модифицира човешки бебета, иска да направи революция в човешката раса

С помощта на генно редактиране – мощен инструмент за промяна на ДНК – Хе Дзянкуй създаде първите генетично модифицирани деца, което предизвика епична етична буря. След съдебната присъда той се завърна, като този път работи върху мускулната дистрофия на Дюшен. Завръщането му, белязано от стремеж към намиране на лек, повдигна обществени въпроси за етичните граници и възможните последици от новата му работа.

Редактирането на гени – технология, която позволява манипулиране на ДНК на молекулярно ниво – винаги е било в центъра на най-разлинчи етични и научни дебати. След като преди почти пет години той обяви, че е създал първите генетично модифицирани бебета, китайският биофизик Хе Дзянкуй се завръща. След като тогава той направи съобщението, бе обвинен в сериозни нарушения на медицинската етика, в резултат на което бе осъден на три години затвор за „незаконна медицинска практика“.

Сега той отново е в светлината на прожекторите, но този път по друга причина: за намиране на лек за мускулната дистрофия на Дюшен (МДД) – нелечимо генетично заболяване. Според NPR много пациенти с МДД са се обърнали към него с надеждата, че той може да разработи терапия за тях. Завръщането му повдига важни въпроси за етичните ограничения в науката и за последиците от новите му изследвания.

Етичните проблеми си остават

След като изяви желанието си да служи на науката, Хе Дзянкуй се озова в центъра на сложен дебат. Желанието му да постигне напредък в областта на редактирането на гени е похвално, но то бе засенчено от скептицизма относно истинските му мотиви и ролята, която китайското правителство може да играе в неговите изследвания. Споровете около ранните му експерименти с ембриони доведоха до пряка намеса от страна на китайските власти.

В отговор на международното недоволство те решиха да следят по-внимателно дейността му, като налагат ограничения, особено в чувствителни области като асистираната репродукция и редактирането на гените. Ситуацията обаче остава непрозрачна: конкретните подробности за тези ограничения, които биха могли да хвърлят светлина върху обхвата и границите на неговите настоящи и бъдещи изследвания, не са разкрити пред широката общественост. Тази липса на прозрачност подхранва спекулациите и засилва опасенията относно насочеността и етиката на неговата работа.

Нова надежда за болните от МДД?

Оказал се в центъра на информационна и етична буря, Хе Дзянкуй реши да се преориентира към нова мисия в рамките на своята лаборатория Jiankui He Lab. Той се насочи към използването на CRISPR, усъвършенствана технология за редактиране на гени, за да се справи с мускулната дистрофия на Дюшен (МДД) – опустошително генетично заболяване и вече от над една година продължава усилено да работи в тази област. Това е в явно противоречие с предишните му експерименти.

Докато преди това той модифицираше ДНК на човешки ембриони, което предизвика широка критика, сега той се фокусира върху по-различен подход. Целта му не е да манипулира генома на толкова ранен етап като ембриона, а да се насочи директно към дефектния ген, който причинява МДД. Амбицията на Хе Дзянкуй е ясна: да разработи генна терапия, която не само да лекува, но и потенциално да излекува пациентите, страдащи от това заболяване, като коригира мутиралия ген, който е в основата на тяхното ужасно състояние.

Нееднозначните отзиви

Решимостта на Хе Дзянкуй да постигне напредък в редактирането на гени и да намери решение на проблема с мускулната дистрофия на Дюшен е неоспорима. Ентусиазмът и увереността му обаче не се споделят от цялата научна общност. Много експерти в областта, въоръжени с опит и познания за проблемите, свързани с медицинските изследвания, изразяват своите съмнения.

Основната теза на тези учени е, че е невъзможно един единствен човек на практика да извърши революция при човешката раса, понеже лекуването дори и на една генетична болест чрез редактирането на човешките гени е именно това. Една подобна технология за редактиране на човешките гени в зряла възраст може да се използва за подобряване и модифициране на цялата човешка раса.

Един от тези критици е Киран Мусунуру, изтъкнат професор по медицина в Университета на Пенсилвания. В статия за npr.org и New Yorker той обяснява, че оптимизмът на Хе Дзянкуй относно скоростта на намиране на лекарство може да е преждевременен. Мусунуру отбелязва, че медицинските изследвания, особено в толкова сложна област като редактирането на гени, са дълъг и труден процес. Освен това той отбелязва, че големи фармацевтични компании със значителни ресурси и екипи от опитни изследователи работят по проблема с МДД от години. Тези компании са инвестирали огромни суми и години в изследвания, но все още не е намерено ефективно и безопасно лекарство. Според тази теза немислимо, по скоро, недопустимо е един единствен човек с една не чак толкова голяма лаборатория и неособено голямо финансиране да направи пробив в тази област.

Предупреждението на Мусунуру показва, че въпреки технологичния напредък намирането на лек за генетичните заболявания като МДД изисква не само иновации, но и време, търпение и съвместен подход. Въпреки опитите на Хе Дзянкуй да се реабилитира пред научната общност, етичните проблеми и критиките, свързани с предишната му работа, продължават да го преследват. Само времето ще покаже дали настоящите му изследвания ще доведат до значителен пробив в лечението на МДД или ще бъдат засенчени от нови противоречия.