Китай започва тестовете на първата в света АЕЦ с ториев реактор

Китайският национален ядрен регулатор даде зелена светлина за пилотното изграждане на първата в света пълноценна атомна електроцентрала, работеща с торий. Успехът на това събитие ще маркира напредъка на Китай към постигане на енергийна независимост. Според някои оценки страната разполага с достатъчно запаси от торий, за да снабдява целия Китай с електричество и топлина в продължение на 20 000 години. Нещо повече, стартира проект за изграждането и на малък модулен реактор с ториево гориво – Предвижда се реакторите от този тип да бъдат инсталирани на практика навсякъде.

Преди време проектът за ториев реактор в Шанхайския институт по приложна физика на Китайската академия на науките беше на първите страници на националните вестници. По време на церемонията по полагането на основите на проекта група даоистки монаси бяха поканени да призоват небесата да благословят проекта. Работата започна през 2018 г. и приключи за три години, вместо за предвидените шест години. След това обаче проектът зацикли. На ръководството на института бяха необходими две години, за да получи одобрението на работата от еколозите и от регулаторния орган, за да докаже нейната безопасност.

Разрешението за тестова експлоатация на пилотния ториев реактор е издадено на 7-ми юни 2023 г. Реакторът и базираната на него електроцентрала с мощност 2 MW вече са изградени в провинция Гансу в град Увей, на ръба на пустинята Гоби. Основната характеристика на ториевите реактори е, че не се нуждаят от вода за охлаждане. Охлаждащата течност – разтопена сол – е едновременно средство за транспортиране на горивото до активната зона на реактора и за отстраняване на отработеното гориво от активната зона.

Ториевите реактори се считат за много по-безопасни от класическите ядрени реактори. Водата се използва само във втория кръг и не влиза в контакт с радиоактивния материал. Дори в случай на авария ториевият реактор просто ще се охлади без новата поредна партида гориво, без да се взриви или разпръсне радиоактивен материал. Това е идеално за сухи местности, докато конвенционалните ядрени реактори винаги се строят близо до водни масиви. Институтът сподели и информацията, че е започнало разработването на малки модулни реактори с ториево гориво. При успех технологията би могла да се предлага на пазара не само на местно ниво, но и сред страните партньори на Китай.

Това е проект, който привлича интереса на хората от целия свят. Преди две години, след като строителството приключи, проектът бе много добре приет от научната общност и бе разгледан в списание Nature. През 60-те години на миналия век в САЩ бяха направени опити за ториеви реактори, но те така и не излязоха от лабораториите. Днес интересът към реакторите с течни соли, работещи с торий, се възражда. Проектите от подобен род започнаха да се разглеждат в Швейцария и Норвегия.

Принципът на работа на ториевия реактор се базира на ядрената реакция на изотопа торий-232 по време на облъчване със спомагателно радиоактивно гориво. Изотопът поглъща неутрони и образува уран-233. Следва обичайната за ядрените реактори реакция на делене на урана с отделяне на топлина. Солевият разтвор се нагрява до около 450 °C и постепенно преминава през топлинния кръг, като отделя топлина за водата, която се превръща в пара и завърта турбината. Ако тестовете се окажат обещаващи, до 2030 г. ще бъде изградена пълноценна пилотна ториева атомна електроцентрала с мощност до 400 MW.