Космосът може да поскъпне: САЩ предложиха да се въведе данък за всеки килограм в орбита

Когато ракетата се издигне в небето, тя пресича въздушното пространство и се издига в суборбиталното или орбиталното пространство – за разлика от самолета, който се движи в атмосферата. Но докато въздушните превозвачи плащат за всяко прелитане и кацане, космическите компании все още летят буквално безплатно.

Това не е грешка, а резултат от историческата логика. От извеждането в орбита на първия спътник през 1957 г. космическото пространство се възприема като глобално общо достояние. През 1967 г. държавите подписаха така наречения Космически договор, в който се посочва, че никоя държава не може да „приватизира“ околоземното пространство. Договорът не забранява частната дейност, но държавите не бързаха да я облагат с данъци – космосът се смяташе за скъп, нестабилен и научен, а не за комерсиален.

Ситуацията вече се промени: сега това е пазар. Компании като SpaceX, Blue Origin, Rocket Lab, Virgin Galactic извеждат в космоса стотици тонове товари всяка година. Не става въпрос за наука – става въпрос за пари. Но финансовата система все още ги третира като изключение. Космическите стартъпи все още са обект на данъчни облекчения, субсидии, освобождаване от мита. Дори тези, които редовно използват орбитите, не плащат за поддръжката им – защото все още никой не ги поддържа „официално“.

Инициатива на Сената – данък за всеки килограм в орбита

Идеята за облагане с данък на изстрелването на ракети беше изказана за първи път сериозно през пролетта на 2024 г. Автор на идеята беше Тед Круз, американски сенатор от Тексас, добре известен с поддръжката си на аерокосмическата индустрия, по-конкретно на SpaceX, чието седалище също е в Тексас. По ирония на съдбата именно той предложи, че е време да се плаща за излизането в космоса.

Същността на инициативата е проста: ако печелите пари от излизането в космоса, бъдете така добри да платите малка сума на държавата. И се предлага да се плаща не за всяко изстрелване като такова, а за всеки килограм полезен товар – сателити, капсули, научно оборудване, каквото и да било.

Първите числа изглеждат скромни:

• През 2026 г. тарифата ще бъде 0,25 долара за паунд (0.45 кг);
• до 2033 г. тя ще нарасне на 1,5 долара за паунд.

Това означава, че едно условно изстрелване с 10 тона товар през 2026 г. ще струва около 5500 долара за данъци. За сравнение, самото изстрелване на ракетата Falcon 9 сега струва от 67 млн. долара, така че новият данък за бюджета е като стотинка върху еврото.

Освен това се въвеждат горна и долна граница:

• минимален данък за изстрелване – 5 000 долара,
• максималният е 30 000 долара (през 2026 г.),
• а през 2033 г. таванът ще нарасне до 200 000 долара.

Интересно е, че това се отнася не само за изстрелванията, но и за връщането на товари на Земята – например капсулите с оборудване, биоматериали и търговски данни. По този начин моделът на данъчно облагане ще обхване цялата логистика между орбитата и планетата.

Според идеята на Круз всички събрани по този начин пари няма да отиват в обща банка, а ще се насочват към специален фонд за подпомагане на FAA – подразделение на Федералната авиационна администрация, което отговаря за лицензирането на изстрелванията и безопасността във въздушното пространство. Това е същата агенция, която затваря участъци от небето всеки път, когато някоя ракета се издига или спуска. Колкото повече изстрелвания, толкова повече работа. А днес FAA, според самата SpaceX, вече се проваля: лицензите се забавят твърде много, мисиите се отлагат, а бюрокрацията забавя пазара.

Ето защо този данък не е толкова наказание, колкото плащане за инфраструктурата, която частната космическа индустрия използва. Ето как самият Круз говори за това: „Авиацията плаща за небето. Защо космическата индустрия да не го прави?„.

Колко ще плаща SpaceX

Компанията на Илън Мъск отдавна не е просто технологичен иноватор – днес тя играе ролята на флагман на цялата търговска космическа индустрия. Само за миналата година SpaceX извърши почти деветдесет изстрелвания, значителна част от които са мисиите Starlink, които извеждат в орбита малки сателити за глобалния интернет. Всяко такова изстрелване издига около 17 тона полезен товар. С влизането в сила на предложения данък – дори и при ставката за изстрелване – сметката възлиза на десетки хиляди долари.

Нека да пресметнем: 17 тона се равняват на около 37 500 паунда. Умножено по 0,25 долара (ставката за 2026 г.), това прави около 9400 долара на изстрелване. За компания, която разполага с десетки милиони долари само за една мисия, това е незначителен разход. Но ако умножите тази сума по поне 80-90 изстрелвания годишно, общата сума вече се измерва в стотици хиляди. До 2033 г., когато тарифата се повиши на 1,50 долара, таксата от едно подобно изстрелване ще бъде около 56 000 долара.

Дори и тогава обаче числата остават символични. По същество данъкът няма да се превърне в икономическо бреме, а ще се разглежда по-скоро като лиценз за участие в общия въздушен и космически трафик. Големите играчи като SpaceX ще могат бързо да се адаптират – особено след като тежките ракети като Starship ще вдигат значително повече товари, но няма да надхвърлят максималния данъчен праг от 200 000 долара. Това прави свръхтежките превозвачи още по-изгодни.

От друга страна, малките и средните стартъпи ще се окажат в положение, в което всеки килограм е от значение. За тях минималният данъчен праг може да се окаже чувствително разходно перо. Това означава, че законопроектът не просто създава фонд за финансиране на FAA, а въвежда нов модел на конкуренция – при който мащабът, ефективността и многократната употреба стават още по-важни.

Защо досега никой не е плащал

Космосът отдавна оставаше област на изключение. От изстрелването на първия спътник насам тя се възприема не като пазар, а като зона на научен прогрес и геополитически амбиции. През първите десетилетия държавите се състезаваха за престиж, а не за печалба. Всичко, свързано с полетите извън атмосферата, беше под контрола на военните и правителствените агенции – НАСА, Роскосмос и китайската CNSA. В тази сфера просто нямаше място за частни компании.

Ситуацията започна да се променя едва през XXI век. Появата на SpaceX, Blue Origin, Rocket Lab и други компании отбеляза прехода от държавен монопол към един отворен пазар. Но дори и в тези условия националните правителства не бързаха да облагат с данъци космическите стартъпи. Напротив, те предоставяха стимули, субсидии и безвъзмездни средства. В САЩ например съществуват програми за подпомагане на производителите на сателити и ракети-носители: освобождаване от някои мита, ускорено лицензиране, данъчни облекчения за научноизследователска и развойна дейност.

Този подход има своите основания. Космическите технологии са скъпи, рискови и изискват сериозни инвестиции. Държавите са заинтересовани от развитието на националната космическа индустрия: това означава технологичен суверенитет, работни места и отбранителна инфраструктура. Ето защо данъчните облекчения бяха начин да се подкрепи индустрията във фазата ѝ на растеж.

Но през последните пет години ситуацията коренно се промени. Изстрелванията станаха редовни, търговските мисии станаха печеливши, а частните компании се превърнаха в основни играчи. Орбитата вече не прилича на експериментална зона. Тя е част от икономиката. И когато броят на изстрелванията достигне стотици само за една държава годишно, логично възниква въпросът: кой ще плаща за нарастващото натоварване на инфраструктурата?

Какво ще се промени, след като САЩ започват първи

Законопроектът, предложен в САЩ, все още не е приет, но дори обсъждането на подобна идея означава много повече, отколкото изглежда. Ако най-голямата космическа държава въведе такса за използване на орбита, това ще бъде сериозен сигнал към другите държави. Космосът вече не се възприема като безкраен и безплатен. Той се превръща в икономически формализирана зона с ясни правила и отговорности.

Досега повечето държави, които активно развиват космическата индустрия, я субсидират или освобождават от данъци. Китай, Русия, Индия и страните от ЕС подкрепят своите национални компании чрез безвъзмездни средства, стимули и държавни поръчки. Въвеждането на данък в САЩ ще постави тези участници в ситуация да последват примера и да въведат симетрични мерки или да получат конкурентно предимство чрез по-облекчени условия. И в двата случая балансът ще се промени.

Освен това съществува риск от състезание за данъчен арбитраж. За дружествата ще бъде по-благоприятно да регистрират стартиращи предприятия в юрисдикции без или с минимални налози. Този сценарий вече е познат в редица други области – от цифровите услуги до лизинга на самолети. И за да се избегне това, международната общност ще трябва да обсъди единна регулаторна рамка – може би на базата на ООН или на специализираните агенции.

Но в същото време данъкът отваря вратата и за нови форми на договаряне. Например диференцирани такси: символична такса за стартиращите предприятия и пълноценни удръжки за големите компании. Или компенсаторни механизми: ако изстрелването се извършва с научна цел, част от данъка се възстановява. Възможни са и екологични изменения, като се вземат предвид емисиите, честотата на полетите и степента на повторното използване на ракетите.

Основното в този прецедент не е размерът на самия данък, а самият факт, че се появява такава логика: ако използвате космоса, плащате за системата, която ви позволява да го правите. Предлагайки този данък, Съединените щати по същество поставят началото на нов модел на отношения между държавата и частния сектор на космическото пространство. И ако инициативата бъде осъществена, тя ще промени правилата на играта за цялата планета.

Кой печели и кой губи – последиците за индустрията

Въвеждането на данък върху полезния товар в космоса няма да бъде катастрофа за индустрията, но определено ще промени баланса на силите. На първо място ще спечелят големите компании, които вече имат развита инфраструктура, ракети за многократна употреба и добре функционираща логистика. За SpaceX, Blue Origin или европейската ArianeGroup този данък е управляем разход, който може да бъде включен в бюджета и дори частично прехвърлен на клиентите.

На другия полюс са малките частни оператори и стартиращите предприятия. За тях всеки килограм на борда е част от оцеляването. Особено когато става въпрос за изстрелвания на малки носители, където полезният товар е ограничен до стотици килограми. В такива условия дори минималният данък може да погълне част от печалбата или да направи полетите нерентабилни. Това може да забави развитието на стартиращите компании и да затрудни достъпа на малките научни или образователни проекти до орбита.

Ефектът обаче няма да бъде единствено възпиращ. Напротив, той ще бъде стимул за оптимизация. Ще се увеличи търсенето на ракети с голям капацитет на полезния товар и висока степен на повторна употреба. Компаниите ще започнат да инвестират по-активно в унифициране на платформите, съвместни изстрелвания и по-плътни полезни товари. С други думи, пазарът ще получи тласък да узрее – не за да преследва количеството, а за да търси ефективност.