Най-разпространеното твърдо вещество във Вселената е ледът. Лед има на Сатурн, Марс, Юпитер и Уран, а някои спътници са съставени предимно от лед. Нашата планета също не е изключение: около една десета част от сушата е покрита с вечен лед (вечен явно вече трябва да слагаме в кавички), а една пета част от повърхността на Земята се намира под плътна покривка от сняг. Да обърнем внимание, че ледниците са най-големите хранилища за прясна питейна вода. Когато те започват да се топят, водата от тях захранва реките и оказва огромно влияние на климата на Земята, който както вероятно вече всички знаят, започна да се променя твърде бързо. Ледът играе централна роля в климата, геологията и живота като цяло.
Наскоро учени от НАСА публикуваха сателитни снимки, на които се вижда какво е състоянието на най-големия шелфов ледник на Антарктида. В сравнение със снимките направени преди няколко десетилетия, площта на морския лед е намаляла с 26%. Нещо повече, снимките, направени в началото на тази година показват, че ледът стремително се топи. До какво може да доведе всичко това?
Ледът на планетата бързо се топи
Леденият шелф Конгер се намира в Източна Антарктида. Учените го изследват още от 1970-те години на миналия век. За периода от 14-ти до 16-ти март тази година този гигантски ледник се разпадна на айсберги, а неговата площ значително намаля в резултат от рекорден ръст на температурата в този регион. Това е огромен антарктически леден шелф с размерите на Ню Йорк или Рим.
Източна Антарктика е едно от най-студените и сухи места на Земята. Ето защо голямо учудване предизвика събитието от 15-ти март тази година, когато ледникът Конгер се срина в океана, превръщайки се в първото мащабно срутване на ледения шелф в Източна Антарктида. Това е първият подобен случай в историята на човечеството.
Образуването на шелфови ледници става, когато ледът попада в морето и океана, и тръгва на дълго пътешествие, като се носи по повърхността на водата. Тези промени повишават нивото на морското равнище и разчистват пътя за други ледници. Но когато в моретата и океаните се съберат много ледници, ситуацията започва да става опасна.
По-важното е, че топенето на ледената покривка на Земята неизбежно води до повишаване нивото на морето, което ще стане твърде осезаемо през следващите десетилетия.
Според учените, промените в размера и дълбочината на езерата около и източно антарктическата ледена покривка са признак за разрушаването на няколко шелфови ледника. Въпреки че учените не очакват сериозни последствия в резултат от сриването на Конгер, разтопяването на леда в този исторически стабилен регион може да се окаже началото на предстоящи мащабни събития.
Снимките от космоса
Да се видят промените, които се случват с нашата планета, е възможно с помощта на сателитни снимки. Благодарение на тях намаляването на ледената покривка на Земята се вижда много ясно, а статутът на Източна Антарктида като най-студения регион на планетата вече е под въпрос.
Когато тези температурни аномалии започнаха, горещият въздух нахлу в този континент и изследователската станция Конкордия измери рекордно висока температура от -11,5°C, която е с около 36,5 градуса по Целзий по-висока от средната (-48.7° C). Сателитните снимки на космическите апарати Sentinel-1A и Sentinel-2 показват една печална картина.
Да добавим, че Sentinel-2 е фамилия сателити на европейската космическа агенция (ESA) за дистанционно наблюдение на Земята.
Предишният подобен рекорд бе регистриран от същата научна станция в средата на месец декември 2021 година, когато бе измерена температура от -13,7°C. Едновременно със затоплянето паднаха големи количества сняг, и именно това накара учените да да се вгледат по-внимателно в сателитните снимки, на които се вижда как новият сняг покрива древните антарктически ледове.
Точно както учените предполагаха, сателитните снимки показаха, че валежите оказват силно въздействие на ледниците – течната вода постепенно прониква в пукнатините на леда и след това започва да замръзва.
Снежната покривка е достигнала малко над 10 см, което е повече отколкото за цяла година. Това повече напомня на френските Алпи, отколкото на Антарктида – сподели пред журналисти един от специалистите работещ в тази изследователска станция.
Според учените, основната причина за безпрецедентното топене на ледниците и тоталната промяна на валежите е глобалното затопляне. Когато атмосферата става по-топла, тя започва да задържа повече влага, което води до силни валежи от сняг. По същото време германската научна станция Konen отчете 20% увеличение на снеговалежите за последните 20 години.
Въпреки че снеговалежите имат немалък принос за състоянието на ледената покривка, научната общност е на мнение, че и в бъдеще Антарктида ще продължи да губи ледовете си, понеже по-топлите вече океани и въздух водят до изтъняване на шелфовите ледници.
Сега се изграждат новите компютърни модели, които трябва да покажат каква точно е връзката между промените на климата и срутването на този огромен ледник. Но и без сложни симулации можем да се досетим, че двете неща са взаимосвързани.
Планетата става все по-топла
И така, на 15-ти март тази година голямото количество топлина и влага от по-ниските ширини са били причината за валежите от слаб дъжд и силен сняг, както и за топенето на ледовете от крайбрежието на Антарктика. Тези промени ни карат да си зададем въпроса, дали тези валежи могат поне малко да компенсират леда, срутил се в океаните около Антарктида.
Отговорът няма как да е позитивен – дори аномално големи количества сняг не могат да компенсират тези загуби. Нещо повече, всички шелфови ледници, които се отделят от континенталния лед, оказват директно влияние на нивото на океана. Това означава, че нивото на водата в моретата и океаните се вдига, като едновременно с това тя се нагрява повече. Засега ние не сме в състояние бързо да променим ситуацията.
Нека да обърнем внимание на данните за месец март тази година. Климатолозите съобщиха, че температурата в целия свят е нараснала с приблизително 0,39°C, като това е поредният рекорд в тази област. Това означава, че месец март 2022-ра година ще бъде запомнен като най-топлият месец в цялата история на наблюдение на климата. Или може би не е така?
Ако ви се струва, че тази пролет е твърде хладна, разбира се, ще бъдете прави. Статистиките показват, че средната температура в Европа е паднала с 0,43°C, а това е по-малко отколкото средното значение за периода от 1991-ва 2020-та години. Това означава, че този месец март за Европа е третият най-студен месец през последните 10 години.
Може би това се дължи на топенето на вечните ледове. Изследователите са на мнение, че тези промени в ледената покривка са признак за това, че някои шелфови ледници са на границата на изчезването.
Светът е под заплаха
Човечеството е на прага на климатична катастрофа, което се потвърждава от най-новия доклад на Междуправителствената група на ООН по изменение на климата (IPCC). Експертите специално подчертават, че ако всички възможни мерки по намаляване на изхвърлянето на парникови газове в атмосферата бъдат приети и изцяло реализирани, дори и в тези условия през това столетие светът ще се нагрее с 3,2°C.
Решаващо значение имат последните няколко години, като при това проблемите ще нарастват с всяка изминала година. Това ще бъде причината светът неизбежно да се сблъска с нови болести, понеже предстоящите климатични промени ще улеснят разпространяването на вирусната треска Денга, пренасяна от комарите. Заради затоплянето на Земята в близко бъдеще болестите ще се увеличат, ако изхвърлянето на парникови газове в атмосферата продължава да расте.
Ако усилията, които човечеството прилага не успеят да ограничат затоплянето до 1,5°C над доиндустриалното ниво, климатът ще продължи да се променя, а това може да превърне в ад живота на милиони хора.
И още, в Арктика пък бе с 50 градуса по-топло от средното и областите около Северния полюс се приближават или са в точката на топене, която е наистина необичайно за средата на март. Всички учени подчертават, че досега никога не се е случвало Северният и Южният полюс да се топят едновременно. Това е съвсем необичайно явление и се случва за първи път – сезоните са противоположни на нормалното.
Учените сериозно се безпокоят от факта, че изхвърлянето на парникови газове в атмосферата е неравномерно – най-богатите страни генерират много повече вредни емисии, отколкото например, развиващите се. Въпреки това, именно развиващите се страни се сблъскват с по сериозни проблеми заради промените в климата, понеже нямат възможност да си осигурят по-добри условия за живот.
Според еколога, член на Националната Академия на науките на САЩ и основател на Тихоокеанския институт Петер Глейк (Peter Gleick), през следващите 50 години ние със сигурност ще станем свидетели на масова миграция на населението от региони, които заради глобалните климатични промени са застрашени от наводнения, невиждана суша и екстремално високи температури. Хората ще бъдат разделени на две класи – тези, които имат възможност и могат да избегнат последствията от климатичните промени, както и тези, които ще трябва да търпят тези последствия във вид на болести, разрушения и смърт.
Почти 700 милиона души от целия свят живеят в крайбрежни региони, които са застрашени от наводнения и силни бури. Към 2050-та година техният брой се очаква да достигне един милиард.
Да напомним, че през 2022-ра година се навършват 30 години от подписването на Международния договор, в рамките на който различните държави се задължиха съвместно да се борят с опасните промени на климата. Но оттогава хората почти удвоиха количеството на антропогенния въглероден диоксид в атмосферата на Земята.
Може да се каже, че следващите няколко години са от решаващо значение. Ако вредните емисии не бъдат намалени към 2030 година, през това столетие ще стане невъзможно да бъде ограничено предстоящото глобално затопляне. Но ако започнем да действаме буквално сега, то топенето на ледовете например, може да бъде спряно. В противен случай шансовете на нашата цивилизация са твърде малки.