Лунният спускаем апарат Одисей се преобърна, но защо?

Лошата новина е, че спускаемият апарат Одисей (Odysseus) на Intuitive Machines се е преобърнал настрани, след като се е подхлъзнал по време на кацането си близо до южния полюс на Луната.

Добрата новина? Въпреки това роботизираният космически апарат е в състояние да изпраща данни.

Ръководителите на мисията в базираната в Хюстън компания и в НАСА, която плати 118 млн. долара, за да подкрепи космическата одисея на „Одисей“, работят по начини за постигане на максимална научна възвръщаемост. Това трябва да стане през следващите девет или десет дни.

„Апаратът е стабилен, близо до или на предвиденото място за кацане“,

заяви главният изпълнителен директор на Intuitive Machines Стив Алтемус.

Той каза това в космическия център „Джонсън“ на НАСА по време на брифинг след кацането.

„Имаме комуникация със спускаемия модул… така че това е феноменално като начало“.

Само с това, че оцеля при спускането ден по-рано, Одисей влезе в учебниците по история като първия комерсиален спускаем апарат, пристигнал безопасно на Луната. Той е и първият космически кораб, построен в САЩ, който успява да направи това след мисията на „Аполо 17“ през 1972 г.

Мисията не беше никак лесна. Ръководителите на проекта откриха по време на маневрите преди кацането, че предпазният механизъм на лазерната система за определяне на обсега на „Одисей“ не е бил изключен. Той е можел да ослепи работещите с него специалисти и затова е поставен предпазен механизъм на лазерите. Той е трябвало да се махне преди изстрелването на сондата на 15-ти февруари. В крайна сметка системата за направляване на кацането не е функционирала.

Алтемус споделя, че когато е казал на директора на мисията Тим Крейн, че космическият апарат ще трябва да се приземи автономно без далекомера, „лицето му е станало абсолютно бяло, защото това е било като удар в стомаха, че ще загубим мисията„.

За щастие Крейн и другите членове на екипа на мисията намериха начин да препрограмират Одисей да използва експерименталната лазерна система за определяне на дистанцията.

„При обичайното разработване на софтуера за космическите кораби това е нещо, което би отнело един месец. Необходимо е да се опише математическата обосновка. След това трябва да се направи кръстосана проверка с колегите. Следват няколко прости изчисления, за да се докаже теорията, като се постави в симулация. И още, тази симулация се пусне 10 000 пъти, за да се оцени ефективността“,

казва Крейн.

„Нашият екип направи това за час и половина. И се получи“.

Крейн каза, че е била чиста случайност, че проблемът е бил открит по време на опита за активиране на далекомерите преди кацането.

„Ако не беше това случайно събитие, сигурно щяхме да имаме пет минути до кацането, преди да разберем, че тези лазери не работят“, каза той. „Така че „случайност“ е абсолютно точната дума“.

Проблемът с далекомера не бе единственото предизвикателство. Одисей кацна по-бързо от предвиденото, като скоростта му надолу беше 6 мили в час, а встрани – 2 мили в час.

Алтемус заяви, че телеметрията показва, че едно от стъпалата на спускаемия апарат се е закачило за нещо при приземяването. Именно това е преобърнало настрани и надолу космическия апарат с размерите на телефонна будка. Въз основа на сегашното си положение Одисей може да е заседнал на някоя скала. Може да се е оказал в пукнатина. А може и просто да е легнал на склона.

В деня на кацането от Intuitive Machines заявиха, че Одисей е в изправено положение. Но сега Алтемус заяви, че тази погрешна оценка се основава на „остарялата телеметрия“ от показанията за горивото на спускаемия апарат.

Въпреки че спускаемият модул е в легнало положение, някои от слънчевите му панели са в състояние да генерират енергия. А някои от антените му са в правилната ориентация, за да комуникират с наземните станции на Земята. Казва още Алтъмус.

„Имаме обаче антени, които са насочени към повърхността, и тези антени са неизползваеми за предаване на данни обратно към Земята“, добави той. „И така, това наистина е едно голямо ограничение. Не можем да комуникираме и да получаваме необходимите данни. По-голямата част от мисията е компрометирана“.

Ръководителите на мисията работят за увеличаване на потока от данни. Това може да стане чрез снимки, които категорично да покажат по какъв начин лежи спускаемият модул и дали има някакви повреди.

„Тъй като получаваме повече телеметрия и включваме повече неща, през следващите дни ще ви информираме за анализа и реконструкцията на кацането“, каза още Алтемус.

Той допълва, че през уикенда се очаква лунният разузнавателен орбитален апарат на НАСА да прелети над зоната на кацане и да направи снимки отгоре. Това би трябвало да помогне на Intuitive Machines и НАСА да разберат колко близо е бил Одисей до целта на кацането си, близо до кратера, известен като Малаперт А.

Основната мисия на „Одисей“ е да събира данни за околната среда в южната полярна област на Луната. Този район предизвиква все по-голям интерес. Счита се, че постоянно засенчените кратери в него съдържат запаси от воден лед. Това би било идеалното място за бъдещи лунни бази. НАСА планира през 2026 г. да изпрати екипаж от астронавти в южната полярна област на Луната.

„Пикантната“ мисия до Луната

През изминалата година стана ясно колко трудно е да се постави роботизиран спускаем апарат на Луната. Миналия месец друга частна компания, Astrobotic, пропусна шанса си за кацане на Луната, когато нейният космически кораб Peregrine получи теч на гориво след изстрелването. Подобно на Intuitive Machines, Astrobotic предоставя търговски услуги за доставка на Луната за НАСА.

Опитите за кацане на Луната на Руската космическа агенция и японското предприятие iSpace също се провалиха. За сметка на това Индия успешно изпрати спускаем апарат и роувър на лунната повърхност през август миналата година. И като зловещо предчувствие за мисията на Одисей, спускаемият апарат SLIM на Японската агенция за аерокосмически изследвания стигна до Луната. Но се преобърна настрани.

Алтемус признава, че Одисей, който е кръстен на герой от гръцката митология, не е имал съвсем гладко плаване по време на собствената си одисея. „Беше доста пикантна седемдневна мисия, за да стигнем до Луната„, каза той.

Заместник-администраторът на НАСА по въпросите на изследванията Джоел Кернс похвали Intuitive Machines, че са се справили.

„Позволете ми да поздравя Intuitive Machines за три големи постижения“, каза Кърнс.

„Първото е … за първото успешно меко кацане на Луната от Съединените щати от 1972 г. насам. Второто е за това, че са първата неправителствена търговска организация, която действително се е приземила безопасно на повърхността на Луната. И третата е, че имаме точка на кацане на 80 градуса южна ширина, много по-близо до южния полюс на Луната, отколкото всички предишни американски роботизирани или човешки изследвания“.

Кърнс каза, че НАСА вече е получила ценни данни от транзита на Одисей към луната. „Очакваме с нетърпение да получим още повече данни, когато Intuitive Machines завърши проверката на Одисей„.

Какво предстои да направи Одисей?

Според Алтемус изглежда, че всички активирани уреди ще могат да продължат да събират данни. Единственият полезен товар, който е в неудобно положение, е кутията с минискулптури, която се намира на обърнатата надолу страна на спускаемия апарат, каза още той.

Системата от камери EagleCam, е особен случай. EagleCam е проектирана да се разгръща по време на спускането на спускаемия модул и да прави „автопортрети“ на кацането. Но поради проблема със системата за определяне на разстоянието този апарат трябва да остане на място. В момента ръководителите на мисията обмислят по какъв начин неподвижният спускаем модул да изхвърли EagleCam на повърхността, за да направи снимки.

Краят на мисията на „Одисей“ вече наближава. Крейн каза, че слънчевите батерии на спускаемия апарат вече няма да могат да генерират енергия, когато на мястото на кацане Слънцето залезе.

„След като слънцето залезе за „Оди“, батериите ще се опитат да поддържат апарата топъл и жив, но в крайна сметка той ще потъне в силен и дълбок студ“, каза Крейн

Електронните схеми на спускаемия модул не са проектирани да оцелеят в тази хладна лунна нощ.

„В най-добрия случай ни очакват още девет до десет дни“, каза Крейн. „Разбира се, следващия път, когато слънцето освети слънчевите батерии, ще обърнем чиниите си към Луната, само за да видим дали радиостанциите, батериите и бордовите компютри ще оцелеят при този дълбок лунен студ“.