Могат ли да бъдат рентабилни ИИ фермите за отглеждане на маруля и други зеленчуци?

В първата част разгледахме на какво се дължи фалита на голям брой съвременни вертикални ферми за отглеждане на най-различни зеленчуци. Очевидно е, че техните разходи са по-големи от приходите и когато финансирането на съответния стартъп спре, то той няма как да продължи да работи на загуба и обявява технически фалит. Разходите на тези ИИ ферми са големи, като на първите места се нареждат сумите за плащане на електроенергията за светодиодите, както и заплатите на работещите в тези ферми специалисти по изкуствен интелект, IT инженери и други експерти от различни области, на които трябва да се плащат немалки суми. Но при какви условия една подобна вертикална ИИ ферма може да бъде печеливша и съответно, рентабилна? Нека се спрем по-подробно.

Има много много хора, особено в държави като Швеция и Норвегия, както и екоактивисти (и компаниите, които се представят под тяхно покровителство), биха искали вертикалното земеделие да успее. Това е идеалното земеделие за околната среда. Включително и защото по никакъв начин не взаимодейства с нея. А с него можете да отглеждате растения през цялата година на места, където иначе това би било невъзможно, включително в пустините или в далечния север.

AeroFarms например вижда своето предназначение в намаляването на консумацията на прясна вода, 70% от която отива за нуждите на селското стопанство в световен мащаб. Ако отглеждаме растенията само във вертикални ферми, може да се спести повече от половината прясна вода. Стартъпът се надява също така да направи земеделската продукция по-чиста и по-здравословна: вертикалните ферми не се нуждаят от почва и получават само пречистена вода, което свежда до минимум риска от замърсяване и заразяване. Тук изобщо не са необходими пестициди и различните селскостопански химикали.

Но изтеглите години показаха нещо интересно: за купувачите съвсем не е толкова важно, какво точно има в техните салати. Главното е да не плащат десеторно по-висока цена за въпросните салати.

AeroFarms също така обещава да намали разхищението на храна. Според тях 60% от листните зеленчуци на фермерите се развалят още при доставката. Ако отворите вертикални ферми на местно ниво, ще са необходими само час-два, за да се стигне от лехата до щанда. Идеята звучи разумно. Но от друга страна, поради производствените разходи, дори доставката на растенията да става през половината свят, пак излиза по-изгодно, дори и 90% от тях да се развалят.

Някои експерти от бранша считат, че вертикалните оранжерии, които разчитат и на слънцето, а не само на LED осветлението, имат по-големи шансове за успех. Това е много по-евтин вариант за отглеждане на растения, който може да заинтересува инвеститорите. От друга страна, единственият останал интерес към вертикалните ИИ ферми идва от Близкия изток. Там изцяло одобряват идеята растенията да се отглеждат изцяло във вътрешността на здания.

Свръхбогатите на петрол пустинни държави остават последната нишка, спасителното въже за цялата индустрия на вертикалните ферми с изкуствен интелект. Регионът активно се бори с продоволствената си несигурност: на тях не им харесва да са зависими от други държави и маршрути за доставки. При това регионът разполага с много евтина енергия (включително слънчева енергия), както и с необходимите пари, за да заплащат без проблеми отглежданите в тези ферми качествени и чисти зеленчуци.

Едни от последните останали инвеститори във вертикалните ферми са компании и фондове от Дубай, ОАЕ и Кувейт. Отчасти заради изобилието от шейхове и милионери в тези страни. За които не е много ясно какво странно има в една салата за 50 долара. И които искат храната им да не пътува през половината свят за една седмица, а да се отглежда в съседната сграда.

Междувременно ръководителите и инвеститорите на „вертикалните“ стартиращи компании изучават т.нар. икономика на единица продукция и внимателно съгласуват разходите и възвръщаемостта на всяка произвеждана от тях култура. Те се надяват да оцелеят в трудните времена и да покажат своята производителност на инвеститорите от Близкия изток.

Понастоящем AeroFarms премества производството си в сграда в Данвил, Вирджиния, която е многократно по-малка и се фокусира само върху търговското производство, а не върху технологичните иновации.

Въпреки че в описанието на работата на тези вертикални ИИ ферми, което можем да прочетем в техния уеб сайт и в тяхното списание се казва, че те

„са успели да привлекат почти неприлично големи финансови средства и капитали, които са съвсем недостъпни за конвенционалното селско стопанство, задачата за постигането на положителен паричен поток от стартъпите с вертикални ферми от първо поколение не е изпълнена“.

Това може да върне тази специфична индустрия с години назад. Докато някой отново не повярва в перспективността на вертикалните ферми, управлявани от изкуствен интелект. Целта е ясна: трябва да се докаже, че тази технология е рентабилна и може да носи печалба.

От прагматична гледна точка това може да е една естествена, но болезнена корекция на пазара. Която ще позволи по-нататъшно развитие само на стопанства с положителен паричен поток, които не са фокусирани върху дългосрочните иновации. Всъщност, необходимият опит вече е натрупан и чрез намаляване на разходите чрез комбинираното използване на слънчева и LED светлина, както и чрез оптимизирането на персонала до минимум, наистина могат да бъдат изградени вертикални зеленчукови ферми, в които почти всичката дейност е автоматизирана и роботизирана.