Нова теория обяснява откъде в ранната Вселена са се появили масивните галактики

Астрофизици от Израел публикуваха нов теоретичен модел, който дава отговор на загадката как са се формирали ранните масивни галактики във Вселената. Техните открития обясняват данните, получени неотдавна от телескопа „Джеймс Уеб„, който откри изумително голям брой масивни галактики още през първите 500 милиона години след Големия взрив. Това противоречи на общоприетата теория.

Космическата обсерватория „Джеймс Уеб“ бе изведена в космоса от НАСА през 2021 г. и през юни 2022 г. започна да прави снимки на далечни галактики и изненада астрономите с неочаквано голям брой масивни галактики в ранната Вселена, които според теоретичните изчисления не би трябвало да съществуват.

Преобладаващата теория за образуването на галактиките гласи, че гравитацията е накарала разпръснатият във Вселената газ да се сгъсти в центъра на гигантски сферични облаци от тъмна материя, където се е превърнал в ярки звезди. Но предишни наблюдения показаха, че ефективността на звездообразуването в нашата галактика е ниска, като само около 10% от газа в облаците се превръща в звезди. Тази неефективност се дължи на това, че останалият газ се нагрява или разпръсква от ветровете и експлозиите на свръхновите звезди.

Това противоречи на неотдавнашните открития на звезди от Уеб, създадени за сравнително кратко време, съобщава изданието Phys.org.

Според модела, предложен от специалисти от Еврейския университет, специалните условия, които са съществували в първичните галактики, по-специално високата плътност и недостигът на тежки елементи, са довели до активното формиране на звезди. И този процес не е бил възпрепятстван от влиянието на съседните звезди.

Те нарекоха този процес „звездообразуване без отговор“ и твърдят, че той по естествен начин обяснява загадката на галактиките. При уникалните условия на ранната Вселена газът се е превръщал в звезди, без да бъде смущаван от реципрочни процеси. Тази идея се базира на времево забавяне от над един милион години между образуването на масивните звезди и последвалите ги експлозии на свръхнови.

Изследователите изказват хипотезата, че преди обогатяването на газа в звездите с тежки елементи, звездообразуващите облаци в ранната Вселена са имали праг на плътност, който е позволявал на газа бързо да колапсира в звезди, когато се открие възможност за това за период от един милион години. Този процес на образуване на звезди при липсата на обратна реакция обяснява наблюдавания излишък от масивни галактики.

Промяна в траекторията на светлината от далечна свръхнова към Земята даде възможност на астрономите да изчислят нова стойност на константата на Хъбъл – важен параметър, описващ разширяването на Вселената. В бъдеще подобни наблюдения ще позволят на учените да разберат причината за разминаването в оценката на този показател.