Ново проучване обяснява защо интелигентните извънземни може никога да не достигнат до звездите

Еволюцията е създала удивително разнообразие от форми на живот тук, на Земята. Така се е случило, че говорещите примами с противопоставен палец са се издигнали до върха и изграждат космическа цивилизация. А ние сме всъщност сме сухоземни жители.

Но какво да кажем за другите планети? Ако доминиращият вид на някой океански свят изгради някаква технологична цивилизация, ще може ли да избяга от океанския си дом и да изследва космоса?

В нова статия в Journal of the British Interplanetary Society се разглежда идеята за цивилизации на други планети и факторите, които определят способността им да изследват своите слънчеви системи. Заглавието ѝ е „Представяне на факторите за бягство от екзопланетите и световете от типа „Fishbowl“. В оригинал „Introducing the Exoplanet Escape Factor and the Fishbowl Worlds. С подзаглавие „Два концептуални инструмента за търсене на извънземни цивилизации“. Или Two conceptual tools for the search of extra-terrestrial civilizations. Единственият автор е Елио Кирога, професор в Атлантическия среден университет в Испания.

Няма как да знаем дали съществуват или не други извънземни интелигентни същества (ETIs). Но все пак има някаква вероятност за съществуването на други цивилизации. Така или иначе не можем със сигурност да заявим, че те не съществуват.

Уравнението на Дрейк е един от инструментите, които използваме, за да говорим за съществуването на ETI (Extraterrestrial intelligence). Това е вид структуриран мисловен експеримент под формата на уравнение, което ни позволява да оценим вероятността за съществуване на други активни, комуникиращи ETI. Някои от променливите в уравнението на Дрейк (DE) са скоростта на образуване на звездите, броят на планетите около тези звезди и частта от планетите, на които може да се образува живот. И които животът може да се развие, за да се превърне в ETI.

В новата си научна работа Кирога предлага две нови концепции: „Фактор на бягство от екзопланетата“ и „Светове в аквариума„.

Планетите с различни маси имат различни скорости на измъкване. Скоростта на така нареченото от учения „бягство“ от Земята е 11,2 км/с, което е повече от 40 000 км/ч.

Скоростта на бягство се отнася за балистичните обекти без задвижване, така че нашите ракети всъщност не развиват 40 000 км/ч. Но скоростта на бягство е полезна за сравняване на различните планети, тъй като тя не зависи от използваното превозно средство и неговото задвижване.

„Напълно е възможно да се окаже, че и най-интелигентният вид на тези планети никога не би могъл да пътува в космоса поради чисто физическата невъзможност“.

Elio Quiroga, Universidad del Atlántico Medio.

Суперземите имат много по-големи маси и много по-високи скорости на бягство. Въпреки че няма точно определение за масата на суперземите, много изследователи използват горната граница от 10 земни маси, за да ги определят. Така че ETI на една суперземя ще се сблъска с различен набор от условия, отколкото ние тук, на Земята, когато става въпрос за пътуване в космоса.

В тази работа Кирога прилага коефициента за бягство на екзопланетите (Fex) и скоростта на бягство от екзопланетите (Vex). С тяхна помощ той получава извадка за скоростите на бягство на някои известни екзопланети. Обърнете внимание, че съставът на планетите не е от решаващо значение, а само техните маси.

Кирога посочва, че планета със стойност на Fex от 2,2 би направила пътуването в космоса малко вероятно.

„Стойности на Fex > 2,2 биха направили пътуването в космоса малко вероятно за жителите на екзопланетата. Те не биха могли да напуснат планетата, използвайки каквото и да е възможно количество гориво. Нито пък може да бъде създадена жизнеспособна ракетна структура, която да издържи на налягането, свързано с процеса. Поне с материалите, които познаваме (доколкото ни е известно, същата периодична таблица на елементите и същите комбинации от тях управляват цялата Вселена)“.

„Следователно може да се окаже, че интелигентните видове на тези планети никога няма да могат да пътуват в космоса поради чисто физическата невъзможност“.

Пише Кирога.

Всъщност те може изобщо и да не възприемат идеята за какъвто и да е вид космическо пътуване. Кой знае?

Разбира се, изследването на космоса не е еднопосочна улица. Астронавтите трябва да се върнат от космоса, а масата на планетата влияе и върху това. Повторното навлизане в атмосферата налага своите собствени трудности за една суперземя, която е десет пъти по-масивна от нашата планета.

Атмосферната плътност също играе роля. Космическият кораб трябва да контролира скоростта си и нагряването от триене при повторното навлизане, а това е по-трудно при по-масивна планета, точно както и бягството.

Кирога разказва и за идеята за световете от типа „Fishbowl“. Това са планетите с Fex над 2,2, от които бягството е физически невъзможно. Какъв би могъл да бъде животът на един интелигентен вид на свят от типа Fishbowl?

В своята научна статия Кирога ни приканва да бъдем спекулативни с намек за научната фантастика. Представете си океански свят, който е дом на интелигентен вид. В течна среда комуникацията без помощни средства се разпространява много по-далеч, отколкото в атмосфера като земната. Неподпомаганите сигнали могат да се разпространяват на стотици километри.

„В подобна среда комуникацията между хората може да бъде осъществима без нуждата от комуникационни устройства“.

Обяснява Кирога.

Така че стимулът за разработване на комуникационни технологии може да не е налице. В този случай, казва Кирога, технологията може да не се е развила и цивилизацията може изобщо да не се счита за „комуникационна“, което е един от ключовите моменти в определението за ETI.

„Телекомуникационните технологии може никога да не се появят на такъв свят, въпреки че той може да е дом на напълно развита цивилизация“.

Пише Кирога.

„Такава цивилизация не би била „комуникативна“ и не би била взета предвид в уравнението на Дрейк“.

Други обстоятелства биха могли действително да хванат цивилизациите в капана на техните родни светове. На планета с непрекъсната и неизменна облачна покривка звездното небе никога не би могло да се види. Как би се отразило това на една цивилизация? Нима можете да се замислите за звездите, ако не ги виждате и не знаете, че те са там? Разбира се, че не. Подобно нещо е вярно и в една двойна звездна система, в която няма нощно време. Звездите никога не биха били видими и никога не биха били обекти и източници на удивление и почуда.

Океанските светове представляват истинска главоблъсканица. На океанските светове или на луните с топли океани и замръзнали ледени черупки с дебелина километри всички жители биха имали изключително ограничени гледки към Вселената, която обитават. Трудно е да си представим технологична цивилизация, възникнала в океан под няколкокилометрови ледени обвивки. Но ние всъщност не сме в състояние да преценим дали това е възможно, или не.

Коефициентът за бягство от екзопланета (Fex) на Кирога може да ни помогне да си представим какви светове биха могли да бъдат домакини на ETI. Той може да ни помогне да предвидим факторите, които предотвратяват или поне възпрепятстват космическите пътувания, и внася повече сложност в уравнението на Дрейк. То ни води до идеята за Fishbowl Worlds, неизбежни планети, които биха могли да задържат една цивилизация завинаги привързана към планетата.

Без възможност да напуснат планетата си и да изследват слънчевите си системи, както и без възможност да общуват отвъд своите светове, цели цивилизации биха могли да се издигнат и да паднат, без никога да опознаят Вселената, от която са част. Възможно ли е това да се случва така да се каже точно под носа ни и ние никога да не разберем?