От GNOME към KDE Plasma: Защо преходът променя изцяло усещането за Linux

Средата на работния плот (Desktop Environment – DE) в операционна система, базирана на Linux, може да се опише най-добре като цялостен интерфейс на работния плот, за разлика от мениджъра на прозорци, в който трябва буквално да изградите своя собствена система от нулата. Сред най-известните среди за настолни компютри се открояват GNOME и KDE Plasma, като KDE обикновено предлага повече вградени функции, като например по-стабилна поддръжка на HDR и визуализация на много настройки.

Подобно на много новодошли в света на Linux, първоначално започнах пътуването си с Fedora, в която по подразбиране е инсталирана десктоп средата GNOME. И както повечето, бях напълно задоволен с многобройните ѝ странности и специфичния работен процес – тоест, докато не преминах към KDE Plasma за първи път в живота си.

Това беше преживяване, което ми отвори очите и което в крайна сметка ме поведе по пътя към откриването на различните алтернативни десктопи на Linux, но по някаква странна причина все се връщам към KDE. Независимо дали става дума за по-опростен процес на конфигуриране или за факта, че просто работи, работният плот Plasma заслужава всички похвали, които получава, и е нещо, което бих препоръчал без колебание на повечето хора.

Първоначалните приложения на KDE са просто по-добри

Ключовите приложения определят системата.

Не бих казал, че комплектът от приложения по подразбиране на GNOME е лош; той е нещо друго. За средния потребител той е повече от достатъчен и предлага прилична навигация и, най-важното, чист, привлекателен интерфейс. Ако обаче искате да навлезете в територията на опитните потребители, тук нещата стават много по-интересни, като KDE води с доста голяма разлика.

Добра отправна точка за сравнение са файловите мениджъри, инсталирани по подразбиране за всяка от DE. Nautilus бледнее в сравнение с Dolphin, който има много по-усъвършенствани функции, като Split View и много по-обширно меню с настройки. Ако принадлежите към тази група потребители, Dolphin е почти безсмислен избор.

Това не се отнася само за файловите мениджъри. Целият KDE пакет е съставен от някои много функционални приложения, които също могат да бъдат чудесно допълнение към мениджърите на прозорци, дори и да носят със себе си ада на зависимостите. В сравнение с това GNOME се усеща просто като базов.

Много по-подробен контрол и възможност за персонализация

GNOME активно се бори с вас.

В много отношения персонализирането на GNOME може да изглежда като кошмар, като се има предвид колко твърда е философията на дизайна. Искате квадратни ъгли? Тежък случай, няма лесна настройка, която да превключите. Същото важи и за определени нива на визуално представяне и възможността просто да поискате малко повече. Точно в тези малки детайли KDE е най-добра, а в компютърния свят почти всичко е вашата операционна система.

Въпреки това темите са само един от начините за персонализиране на работния плот и са непълни без страница с подробни настройки, която да ги придружава, което също е още една победа за KDE.

GNOME сякаш се опитва да ви вкара в своите (често озадачаващи) философии за дизайн, като активно ги налага. KDE, от друга страна, ми се струва като глътка свеж въздух, която ви позволява да правите това, което искате, без ограничения.

Разбира се, има и десктоп среда по подразбиране, която повечето ще използват в нейното натурално състояние. Тъй като и двете DE (десктоп среди) следват твърде различни философии за дизайн, вероятно ще изберете едното пред другото, тъй като всичко зависи от предпочитанията на потребителя.

Адът на минималните зависимости на разширенията

Тези настройки са включени в системата.

Едно от основните ми разочарования от GNOME като цяло беше свързано със системата за разширения. Повечето от системните опции са заключени зад разширения, които могат да се инсталират от уеб, и това е странно решение, когато те вече би трябвало да са включени в системните менюта по подразбиране.

Така например по подразбиране GNOME налага хоризонтална лента на задачите, която се намира в горната част на дисплея. Наличието на таскбар в традиционната долна лента в стила на Windows изисква инсталирането на уеб разширение.

KDE, от друга страна, има много функционална модулна лента за задачите и може лесно да се конфигурира като вертикален или хоризонтален таскбар. Това не включва различните начини, по които можете да я персонализирате допълнително, с ефекти като например прозрачност. Това е само един от примерите за това как KDE превъзхожда в областта на потребителския контрол и възможността за персонализиране.

Това беше и причината да се спра на KDE. Това е система, която работи добре, има страхотни приложения от първа ръка и предлага много възможности за персонализация в добре дефинирани менюта, а освен това е много по-достъпна от мениджърите на прозорци с плочки.

По-важното е, че тя го прави, като разполага с тези конфигурируеми опции в рамките на работната среда и не се налага да разчита на допълнителни зависимости.

Това е като да сравнявате macOS и Windows

KDE и GNOME са аналогични съответно примерно на Windows и MacOS, поне по отношение на философията на дизайна им. Докато KDE е с повече възможности за персонализиране и фокусирана върху функциите, GNOME се усеща много по-категорично. Или ще се научите да го обичате, или ще го намразите.

Всъщност същото е и с macOS. macOS има много специфичен набор от настройки по подразбиране, които изискват много работа, за да бъдат отменени (ако изобщо бъдат отменени), заедно с поддръжката на разширения за почти всичко, за да се компенсират. GNOME имитира този опит, което може да бъде малко стряскащо.

Това естествено прави KDE по-добрият избор за тези, които мигрират от Windows, като мен. Тя носи със себе си познат потребителски интерфейс и предлага нещо, което бих казал, че е дори по-добро преживяване, предлагайки много по-голяма модулност без раздуване.

Някои хора харесват работния процес в GNOME и това е напълно нормално. В края на краищата всеки десктоп е добър, стига да се справя с основните неща и да не ви пречи – нещо, с което GNOME се справя доста добре. За тези, които търсят нещо повече, винаги има KDE, която изглежда става все по-добра с всяко обновяване на версията и това ме кара да се придържам към нея.