Оцеляването на Венецуела след десетилетия икономически санкции

Венецуела има сериозни икономически проблеми минимум от началото на 21-ви век. Според различните аналитични компании през това време инфлацията в страната е достигала от стотици хиляди до един милион процента. Наложените от САЩ санкции срещу нефтения сектор на тази страна задълбочиха икономическата и социалната криза във Венецуела, което бе последвано от блокирането на социалните мрежи и масова емиграция на жителите поради нарастващата заради бедността престъпност.

Bloomberg напомня, че президентът на Венецуела Николас Мадуро нарича санкциите на САЩ „икономическа война“ и „икономическо клане“, което по своята жестокост може да се сравнява единствено с войната във Виетнам. Мадуро многократно бе заявявал, че никой не трябва да казва на неговата страна какво да прави, понеже в подобен случай тя ще се превърне в колония.

Мадуро стана президент на Венецуела през 2013 година, като получи от починалия Уго Чавес една силно западнала и западаща икономика със субсидии и стотици национализирани компании и активи.

Преди време Венецуела бе най-богатата държава в Южна Америка, а сега е една от най-бедните, допълва Bloomberg. Според различни оценки, през изтеклите девет години нейната икономика се е свила с рекордните за съвременната история 80%. За това как стоят нещата показват дори зданията в министерството на външните работи в центъра на столицата на Венецуела. Там почти цялото осветление е изключено, на вратата на тоалетната има табелка с надпис, че няма вода, служителите си носят собствена тоалетна хартия, и по принцип в цяла Венецуела електрическата енергия редовно прекъсва.

Ето някои числа:

• През последните 9 години икономиката на Венецуела се е свила с невероятните 80%
• 90% от венецуелците живеят под линията на бедността
• Над шест милиона души са напуснали страната и сега във Венецуела са останали около 28 милиона жители
• През 2018 година според Централната банка на Венецуела инфлацията е достигнала 130 060%, но според данните на Международния валутен фонд инфлацията през тази година е била 1 370 000%
• Националната валута на страната се обезценява с 99%. На всеки три години властите правят по две деноминации на боливара
• Считано от 2013 година добивът на нефт е паднал цели три пъти

Конфронтацията със САЩ

Икономическата и социалната ситуация във Венецуела започва да се влошава след като през 2005 година САЩ налага икономически санкции на тази страна под предлог, че тя недостатъчно активно се бори с наркотърговията и тероризма. През 2015 година натискът върху Венецуела се засилва, преди всичко от страна на САЩ. Белият дом спира достъпа на Венецуела до американските финансови пазари, на Централната банка на страната – до американския долар, забранява извършването на валутни парични преводи, спира социалните мрежи и т.н.

Санкции са наложени на самия Мадуро, на неговата съпруга, на десетки висши служители и държавни компании. Малко по-късно САЩ забранява операциите с венецуелския държавен дълг и слага под забрана на правенето на бизнес с държавната нефтена компания Petroleos de Venezuela (PdVSA). Това става след като Мадуро побеждава при президентските избори през 2018 година. САЩ и Европейския съюз отказват да признаят тези резултати, като на същата позиция са още 60 държави.

През 2019 година лидерът на опозицията Хуан Гуайдо се обявява за ръководител на цяла Венецуела, а Белият дом го поддържа. Отношенията между САЩ и Венецуела допълнително се изострят. В крайна сметка президент остава Мадуро.

Нефтът

Според авторитетния The Wall Street Journal, през 1990-те години добивът на нефт от страна на Венецуела е бил над три милиона барела на денонощие. Но след това производството рязко намалява. По-късно страната национализира нефтените предприятия и по този начин се усложнява възможността за инвестиране от страна на чуждестранния капитал. С идването на Мадуро на власт добивът на нефт намалява над три пъти. Мадуро категорично отрича Венецуела да е в изолация, и че само чуждите медии провеждат глобални кампании срещу държавата. През 2019 година той започва да казва, че Венецуела е в прекрасни отношения с Куба, Китай, Русия, Турция и Индия. Ситуацията изведнъж започва да се променя.

След като САЩ въвеждат санкции срещу венецуелската PdVSA, през 2020 година добивът на нефт в страната намалява до 300 хиляди барела за едно денонощие, но още през следващата година нараства до 760 хиляди барела. Всички са единодушни, че това се дължи на сключеното споразумение между Венецуела и Иран за обмен на тежкия венецуелски нефт с ирански кондензат, който дава възможност на Каракас да разрежда своя нефт до ниво, което е идеално за износ. Някои пазарни анализатори са на мнение, че в този случай САЩ са допуснали грешка, понеже са засилили санкциите едновременно срещу Иран и Венецуела, като по този начин двете страни са се сближили.

Самият Мадуро е оптимист в това отношение и допуска, че при наличието на инвестиции добивът на нефт от страна на Венецуела може да достигне нивата отпреди кризата.

Инфлация над един милион процента и държавната криптовалута

Боливарът се обезценява с цели 99% и инфлацията излиза извън всякакъв контрол. Въведените твърди ограничения за кредитиране и печатане на пари забавят ръста на цените. През 2020 година инфлацията „намалява“ до 2266% или с над 300 000% през 2019 година.

На фона на тази ужасна хиперинфлация Венецуела обявява поредната деноминация на Националната валута. В резултат от това на боливара са отрязани шест нули, а държавата започва въвеждането на национална криптовалута. Това е El Petro, за която може да се каже, че е стейбълкойн, който е обезпечен с нефта, златото, газа и скъпоценните камъни на Венецуела. По-късно към El Petro твърдо е свързан боливарът и в крайна сметка цената на един El Petro се приравнява към цената на един барел нефт. Мадуро иска по този начин да ликвидира държавния дълг на Венецуела, държавата да издаде държавни облигации на външните инвеститори, които трябва да бъдат погасени до 2018 година.

Венецуела дори започна да тества своя децентрализирана фондова борса. Това е BDVE, която бе представена като първата в света платформа, която е включена към всеобщата система на криптовалутните пазари. Самата платформа използва популярните стандарти ERC233 и ERC721.

Схемата се оказа успешна. През последните няколко години властите на Венецуела на няколко пъти съществено повишиха минималната работна заплата в страната. Поредното увеличение на минималната работна заплата бе в началото на месец март тази година, когато Мадуро официално обяви, че тя е увеличена с цели 18 пъти и сега тя е на ниво 126 боливара или 28 щ. долара, като това е приблизително половината от 1 El Petro. Може да не изглежда много, но за Венецуела това е огромно постижение.

Венецуела постепенно се отказа от ценовия и валутния контрол, разреши използването на долари и облекчи правилата за бизнеса. Благодарение на това празните лавици на венецуелския магазини вече са пълни със стоки, а всеки втори венецуелец има достъп до долари и до El Petro – пише NYT.

През 2021-ва година икономиката на страната бележи ръст за първи път през изтеклите осем години. Финансовите аналитици предполагат, че тази година брутният вътрешен продукт на страната ще нарасне с още 8%. Но за да се достигне нивото от 2014 година икономиката на Венецуела трябва да расте с 20% всяка година в продължение на едно десетилетие. Въпреки това, жителите на Венецуела са вече оптимисти, ситуацията в страната се стабилизира, протестите намаляха, опозицията отслабна, престъпността също намаля.

Опитите за помиряване със САЩ

Bloomberg е на мнение, че тези положителни промени се дължат на отказа от ценовия контрол, намаляването на субсидиите за бензин, както и премахването на ограниченията за използване на чуждестранна валута, в резултат от което днес почти всичко във Венецуела е с доларови цени, а не с боливари.

Изданието допълва, че тази година инфлацията във Венецуела е рекордно ниска. През месец февруари тя е едва 2,9%, на база един месец, докато през януари е била 6,7%. Това е най-ниското ниво на инфлация през последните осем години. Изчислена на годишна база инфлацията във Венецуела възлиза на 340,4%.

Изведнъж, в края на месец февруари тази година държавният департамент на САЩ заяви, че е готов да преразгледа своята политика на санкции срещу Венецуела, но само ако властите се споразумеят с опозицията за провеждането на честни президентски избори през 2024 година. Според редица анализатори САЩ предпочитат да отслабят санкциите, за да постигнат отстъпки от страна на венецуелските власти, понеже американски избиратели се вълнуват много повече от цената на бензина отколкото венецуелските – пише WSJ.

Още веднага, в самото начало на месец март тази година американска делегация се срещна с венецуелските власти. Reuters и The New York Times едновременно съобщиха, че на тази среща е обсъждано смекчаването на наложените санкции. Според тази информация в замяна на това САЩ са предложили на Венецуела именно тя да замени доставките на руски нефт. Reuters допълва, че засега подобно споразумение не е сключено. Въпреки това на 8 март САЩ и Великобритания заявиха, че забраняват вноса на руски нефт и газ в отговор на инвазията в Украйна.

Аналитичната компания Centero е на мнение, че осъществените контакти на правителството на Мадуро с администрацията на САЩ е един много добър знак, но едва ли можем да се надяваме, че моментално всички икономически санкции срещу Венецуела ще бъдат отменени и едва ли венецуелският нефт изведнъж ще замести руския.

Според венецуелския икономист Хосе Торо Харди по този начин САЩ се опитва да се застрахова и търси пътища по някакъв начин да замени руския нефт. Но всъщност износът на нефт от Русия към САЩ не е толкова голям. Най-вероятно сега просто се опипва почвата. Дори да си представим една идеална ситуация, че САЩ премахне всички санкции срещу Венецуела, въпреки това държавата няма да може бързо да увеличи добива на петрол и своя брутен вътрешен продукт, понеже нейната инфраструктура е разрушена, чуждестранните инвеститори ги няма, липсват необходимите производствени мощности. Според различните изчисления на финансистите, за да може Венецуела да се върне към предишното ниво на добив на нефт ще са необходими около 250 милиарда щ. долара инвестиции и от седем до осем години изграждане на нова инфраструктура.

Да добавим, че в началото на тази година президентът на Венецуела Николас Мадуро заяви следното:

„Икономическата война нанесе на Венецуела огромни вреди. Но ние ще излекуваме тези рани“ .