Предложиха нова система за разпознаване на ботовете, която всъщност не е толкова нова

Цифровите удостоверения за самоличност могат да помогнат да се докаже, че не сте машина.

Изследователи от водещи технологични институции и компании, сред които OpenAI, Microsoft, MIT и Харвард, представиха иновативно решение на проблема със способността на изкуствения интелект да имитира човешкото поведение онлайн. Тяхната концепция, която по принцип е подобна на личните карти, ще помогне за разграничаването на истинските потребители от ботовете.

Този проблем е особено актуален в контекста на разпространението на дезинформация и новите методи за измама. Когато е невъзможно да се разбере със сигурност кой всъщност създава съдържанието или изпраща съобщенията, нивото на доверие в онлайн комуникациите бързо спада. ИИ системите могат да се използват за създаване на фалшиви профили, разпространение на невярна информация и дийпфейкове.

Предложената система се основава на факта, че ИИ все още не е в състояние да заобикаля настоящите криптографски протоколи. За да получи съответния документ, лицето ще трябва да се яви лично в някоя от организациите, които го издават.

Ролята на издатели могат да поемат държавните агенции или други надеждни организации. От заявителя ще се изискват паспортни или биометрични данни. Процедурата за проверка ще бъде достатъчно строга, за да не може нито един (дори и най-усъвършенстваният) алгоритъм да надхитри проверяващите. В резултат на това потребителят ще получи уникален идентификатор, който може да се съхранява на личните устройства по същия начин, както кредитните и дебитните карти в мобилните портфейли.

За да докаже самоличността си в интернет, потребителят ще може да представи документа си пред онлайн услугите. Удостоверяването на автентичността ще се извършва с помощта на специален криптографски протокол – „доказателство с нулево разкриване“. Този метод дава възможност да се потвърди самоличността на потребителя, без да се разкрива никаква допълнителна информация за него, като по този начин се гарантира високо ниво на сигурността и неприкосновеността на личния живот.

Един от участниците в проекта, докторантът от Масачузетския технологичен институт (MIT) Тобин Саут, отбелязва, че целта на работата им не е да наложат готово решение, а да започнат дискусия за необходимостта от подобни мерки и възможните начини за тяхното прилагане. Той подчертава:

„ИИ е проникнал навсякъде. Очакват ни много проблеми и съответно много решения. Нашата задача не е да диктуваме на света какво да прави, а да започнем разговор за това защо ни е необходимо всичко това и как може да бъде постигнато.“

Важно е да се отбележи, че вече са правени опити за създаване на подобни системи за проверка. Така например платформата Idena предлага на потребителите да решават сложни пъзели за ограничено време. Друг пример е проектът Worldcoin, който, въпреки нееднозначната си репутация, използва сканиране на ириса на очите за създаване на уникален идентификатор. Въпреки това тези решения досега не са успели да получат широко признание поради различни технически и етични проблеми.

Но редица експерти виждат сериозна пречка пред въвеждането на новите „удостоверения на личността“. За да успее проектът, той трябва да бъде подкрепен от големите интернет платформи, цифровите услуги и правителствата на различните държави. Много от тях може да не са склонни да приемат стандарт, който не контролират. Съществуват и опасения, че подобна система може да доведе до прекомерна централизация на контрола върху нашата цифрова идентичност.

Мартин Чамер, който отговаря за сигурността в Synthesia, компания, която разработва технология за създаване на реалистични дийпфейкове, се съмнява в приложимостта на идеята. Според него съществува риск въвеждането на подобна система само да засили влиянието на големите технологични компании:

„Можем да се окажем в ситуация, в която гигантите от интернет индустрията да получат още по-голям контрол върху нашия цифров живот.“

Въпреки предизвикателствата, експертите са единодушни, че е необходимо спешно да се намерят начини за разграничаване на хората от ботовете в интернет. Обсъждането на този въпрос между заинтересованите страни в света на технологиите и политиката е важна стъпка в правилната посока. Професор Емилио Ферара от Университета на Южна Калифорния подчертава:

„Нямаме право да бъдем толкова наивни по отношение на новите технологии, колкото бяха предишните поколения“.