Предложиха нов метод за откриването на деветата планета

В наскоро публикуваната статия известен астроном описва нов начин за откриване на неуловимата девета планета, ако тя разбира се съществува. Единственото условие е този хипотетичен обект да е заобиколен от няколко спътника.

Търсенето на деветата планета започна през 2016 г. Тогава двама астрономи от Калифорнийския технологичен институт представиха доказателства, че шест обекта отвъд орбитата на Нептун са странно групирани заедно. Най-отдалечените точки на орбитите им се намират много по-далече от Слънцето, отколкото най-близките точки на техните орбити. Според изчисленията ексцентричността на тези орбити може да се обясни с гравитационното притегляне на невидима планета, която е около четири пъти по-голяма и около десет пъти по-масивна от Земята.

Въпреки това тази хипотетична девета планета остава неуловима. Някои изтъкват, че предполагаемото ѝ присъствие, за което се съобщава в няколко изследвания, може да е резултат от статистическа аномалия или пристрастен подбор от страна на астрономите. Други дори предполагат, че мистериозният обект всъщност може да е първична черна дупка с размерите на грейпфрут.

Основният проблем в търсенето на деветата планета остава нейното теоретично разстояние. През 2016 г. авторите на изследването предполагат, че тя може да се намира на разстояние между 400 и 800 АЕ от Слънцето (една АЕ е разстоянието от Земята до Слънцето). На това разстояние повърхността на този обект би имала температура от около -233 °C. За сравнение, Плутон се намира на разстояние между 30 и 50 АЕ от нашата звезда.

Въпреки това някои хора продължават да търсят нови начини да открият тази планета. В новата научна работа, публикувана в сървъра arXiv, астрономът Ман Хо Чан предлага присъствието на този космически обект да се определи чрез откриване топлинните следи на всички потенциално уловени от него спътници.

Топлинните сигнатури

Според астронома толкова голяма планета, разположена някъде между вътрешния облак на Оорт и пояса на Кайпер, зад Нептун, наистина няма да има проблем да улавя малки обекти. Да не забравяме, че в нашата Слънчева система само Меркурий и Венера нямат собствени спътници. Дори непланетарните тела имат спътници, като например Плутон и някои астероида.

Спътниците, уловени от дадена планета, обикновено имат елиптични и неправилни орбити, което означава, че гравитационните сили, действащи върху спътниците, се променят с тяхното приближаване и отдалечаване. Тези постоянно променящи се ограничения нагряват спътниците отвътре. Това се нарича приливно нагряване. След това тази топлина се разсейва под формата на топлинно излъчване.

Според изчисленията на астрономите някои от тези спътници могат да се нагреят до 100 градуса по Келвин в определени точки от орбитата си. Ако това е така, топлинните им следи могат да бъдат регистрирани от мощния радиотелескоп ALMA в Чили.

Изчисленията, базирани на това, което знаем за обектите в предполагаемата област на деветата планета, показват, че планетата би трябвало да има разумен брой спътници, може би двадесет, с диаметър 140 или повече километра. Това би трябвало да улесни откриването на въпросните топлинни следи.