Проектът Артемида 3 проправя пътя за търсене на микробен живот на Луната

Луната винаги е била считана за негостоприемна за живот, въпреки че според по-ранни изследвания в далечното минало тя може да е била дом на някои форми на живот. А какво би било, ако нашият естествен спътник не е толкова враждебен, колкото си мислим? Така твърдят изследователи от НАСА, които са на мнение, че някои лунни региони може да са подходящи за оцеляването на някои микроорганизми. Това ново изследване показва, че Луната може да бъде потенциален дом за някои микроскопични форми на живот.

В продължение на десетилетия космическите изследвания вълнуват човечеството и повдигат много въпроси относно възможността за извънземен живот. Днес се откриват нови перспективи, тъй като САЩ се готвят да се върнат на Луната с мисията Артемида 3 (Artemis 3), планирана за края на 2025 г.

Тази историческа мисия ще бъде първото кацане на човек на Луната след мисията „Аполо 17“ и ще има за цел да изследва специален лунен регион, известен като Артемида, разположен на южния полюс на естествения спътник на Земята. В този участък астронавтите може да открият среда, благоприятна за развитието на някаква форма на живот.

Свръхстудените кратери на южния полюс на Луната: многообещаваща възможност

Изследването е ръководено от д-р Прабал Саксена, учен-изследовател в Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА в Грийнбелт. Според учения Луната може да съдържа потенциално обитаеми „ниши“ за определени микроорганизми.

„Южният полюс на Луната може да притежава свойства, необходими за оцеляването и дори епизодичното развитие на определени форми на микробен живот“, казва той.

Това включва свръхстудените кратери в региона. Тези места са постоянно на сянка и следователно са защитени от слънчевата радиация, което създава условия за оцеляване на определени микроби. В момента екипът се опитва да разбере кои специфични видове организми е най-вероятно да оцелеят и дори да се развият на повърхността на нашия не толкова гостоприемен съсед.

Учените планират да сложат устойчиви спори в така наречените „микрониши“ в съответните региони. Това са жизнени структури, създавани от гъбички и бактерии. Пристигането и заминаването на мисиите „Артемида“ на Луната може един ден да насърчи нарастването на популацията на спорите. Всъщност е възможно бъдещите лунни изследвания да осигурят на тези места вода под формата на лед, както и въглерод.

Земните организми?

Ако средата в лунния кратер е благоприятна за оцеляване на организми, означава ли това, че там действително живеят микроскопични форми на живот? Във всеки случай изследователите на НАСА изказват две хипотези за това как микробите биха могли да попаднат на Луната.

Първата е, че малки фрагменти от нашата планета може да са паднали на Луната под формата на „земни метеорити“. Според Хедър Греъм, член на изследователския екип, такъв сценарий е възможен, но няма доказателства, че организмите биха могли да оцелеят при такова дълго пътуване. Според учената все още няма данни, които да подкрепят подобна възможност.

„Това би могло да бъде интересна идея, но при липсата на реални данни този маршрут не може да бъде включен в това изследване“, казва тя.

Втората хипотеза е, че тези елементи са били случайно пренесени при кацането на първите астронавти. Това е най-правдоподобната версия, тъй като екипът на НАСА счита, че „хората са най-вероятният преносител (на замърсяването)„