Радиацията около нас: Откъде идва и колко е опасна – кое всъщност излъчва радиация

Радиация е една от онези думи, които плашат много хора. Сигурно сте чували за мъже и жени, които избягват микровълновите печки, съмняват се в безопасността на мобилните телефони и често се притесняват от радиацията около тях. Но ето какво е интересно: истинската опасност може да се крие в други неща, за които дори не се замисляме. В тази статия ще разберем какво наистина излъчва радиация около нас и дали тя е толкова опасна за здравето ни. Нека се спрем малко по-подробно.

Какво всъщност е радиацията

Първо, нека се запознаем с понятието „радиация“ и да научим какво означава то.

Радиацията е форма на енергия, която се разпространява в околното пространство под формата на вълни или частици. Всичко – от радиовълните и микровълните до светлината и рентгеновите лъчи – се отнася към този вид енергия. Не всяка радиация обаче е опасна.

Най-опасните форми на радиация идват от радиоактивните елементи, които се разпадат в продължение на десетилетия, освобождавайки частици енергия като електроните (бета-лъчи), протоните (алфа-лъчи) и неутроните.

За да се оцени степента на вредност на радиацията, трябва да се вземат предвид два основни параметъра: интензивност и честота на вълните. Колкото по-висока е честотата, толкова повече енергия се съдържа в излъчването и ако то е достатъчно мощно, може да увреди ДНК и клетките в тялото ни. Подобно излъчване се нарича йонизиращо лъчение и се измерва в сиверти. Един сиверт не е малко и може да увеличи риска от рак с около 5,5%, а осем сиверта е много вероятно да причинят смърт.

Нека разберем с какви източници на радиация се сблъскваме всеки ден.

Рентгеновото излъчване

Много хора се страхуват от рентгеновите лъчи, които дават възможност на лекарите да диагностицират счупените кости и други вътрешни наранявания, особено когато става въпрос за въздействието им върху деца или бременни жени.

Съвременните изследвания обаче показват, че радиационната доза от рутинните рентгенови лъчи е много под опасното ниво. Така например по време на стандартна рентгенова снимка човек получава само около 0,11 милисиверта (mSv), а по време на флуороскопия – още по-малко, около 0,04 mSv. За сравнение, по време на осемчасов полет със самолет човек получава почти същата доза естествена радиация.

Най-високата радиационна доза сред диагностичните процедури се получава при компютърната томография (КТ) – около 4 mSv за едно изследване. Но дори и тази доза е десетки пъти по-ниска от праговете, при които радиацията може да причини сериозно увреждане на човешкото здраве. При необходимост рентгеновите снимки могат да се правят дори на бременни жени, тъй като рискът за здравето на майката и детето е минимален.

Скенерът на летището

Много хора се притесняват за безопасността на скенерите на летищата, тъй като те също използват рентгенови лъчи за проверка на пътниците. В действителност обаче радиационната доза, която пътниците получават при преминаване през подобен скенер, е между 0,015 и 0,88 микросиверта (µSv), което е съвсем малко. За да се получи доза, сравнима с конвенционалната рентгенова снимка, човек трябва да премине през такъв скенер минимум хиляди пъти.

Скенерите на летищата не представляват сериозен риск за здравето. Дори при чести полети и постоянни проверки дозата радиация от тези устройства е незначителна в сравнение с радиационния фон, с който се сблъскваме ежедневно. Независимо дали става въпрос за гранитогрес, банан или бетонна стена, всички те също излъчват радиация, но в безопасни количества, точно както скенерите на летището.

Радиация от бананите (?)

Докато сме на темата за радиоактивността, си струва да споменем бананите.

Много от вас вероятно са чували, че бананите са не само вкусен и здравословен плод, но и източник на малки количества радиация. Това е така, защото те съдържат калий-40 – радиоактивен изотоп, който се среща по естествен път в природата. Въпреки това няма нужда да се тревожим! Въпреки че бананите излъчват йонизиращо лъчение, количеството му е толкова малко, че не представлява риск за здравето.

За по-голяма яснота учените дори са въвели термина „бананов еквивалент на радиацията“. При изяждането на един банан човек получава само 0,0778 микросиверта, което е изключително малко в сравнение с някои медицински процедури. Така например компютърната томография на гръдния кош излиза колкото 70 хил. банана, а въздействието на една атомна електроцентрала върху околната среда за една година може да се сравни с 2,5 хил. банана.

Радиацията от цигарите (!)

Малко хора осъзнават, че цигарите са не само източник на никотин, но и на радиация. Тютюневият дим съдържа радиоактивни елементи като радий-226, олово-210 и полоний-210, които се отлагат в белите дробове при пушене. Тези вещества излъчват алфа частици, които са много по-опасни от рентгеновите лъчи. В резултат на това пушачите получават радиационна доза, която може да достигне 250 микросиверта годишно, ако човек пуши 30 цигари дневно.

Според данните на регулаторните органи тази доза надвишава радиационното натоварване, което човек получава, когато се намира в радиационно опасната зона на Чернобил. Освен това пушенето е опасно не само за пушача, но и за тези, които вдишват дима – пасивните пушачи също са изложени на радиация, макар и в по-малки дози.

Радиацията във водата

Водата е в основата на живота, но дори тя може да съдържа радиоактивни елементи. Един от най-разпространените е тритият, който се получава в атмосферата от космическите лъчи. Съдържанието му в питейната вода обаче обикновено е толкова ниско, че се счита за безопасно за здравето. Всяка година чрез питейната вода получаваме около 50 микросиверта радиация, което е едно съвсем безопасно ниво.

Във водата могат да бъдат открити и други радиоактивни елементи като радон, уран и радий. Тези вещества могат да попаднат във водните източници от скалите и почвата. Въпреки че концентрациите на радиация във водата обикновено са ниски, регулаторите препоръчват тя да се изследва редовно, за да се гарантира, че е безопасна за пиене и не превишава допустимите нива на радиоактивност.

Радиацията ни заобикаля навсякъде: във въздуха, водата и дори в предметите от бита. Но няма нужда да изпадаме в паника: повечето източници на радиация са безопасни в малки дози. Важно е обаче да се разбере как тя влияе на организма и как може да се сведе до минимум рискът.

Начини за защита от радиацията

Радиацията, т.е. йонизиращата радиация, е опасна. Тя е съставена от лъчи или частици, които са способни да отнемат електрони от атомите и молекулите. Именно йонизиращата радиация уврежда живите клетки и причинява увреждане на ДНК. Както вече казахме тя има различни видове: гама и рентгенови лъчи, бета частици, алфа частици, неутрони и т.н.

За защита от всеки от тези видове се използват различни методи. Така например дори фолиото и хартията могат да ни предпазят от алфа частиците. Неутроните се поглъщат добре от веществата, които са богати на водородни атоми – вода, парафин и т.н. За защита срещу гама-лъчите и рентгеновите лъчи е най-добре да се използва покритие от олово. Ето защо, когато зъболекарите правят зъбни рентгенови снимки, пациентите понякога се покриват с оловна престилка. А ядрените реактори са обвити с многослойна обвивка, която е предназначена да предпазва от различни видове радиация.