Радикализацията на екоактивистите и унищожаването постиженията на цивилизацията

Един ден някой започва да експлоатира една добра идея, която не предизвиква спорове. Ние сме за доброто срещу злото – формула, която е проста и ефективна. Искаме ли да живеем в чист свят без замърсяване? Да, в това няма никакво съмнение. Искаме ли да се намалят вредните емисии? Да, тази гледна точка също ще бъде подкрепена от всички хора. Готови ли сме да се откажем от предимствата на цивилизацията за тази цел? Отговорът на този въпрос обаче зависи пряко от степента на образованост на отговарящия и от разбирането на взаимовръзките в нашия свят. В един момент екологичният дневен ред се превърна в политически, различните зелени партии набраха тежест и започнаха да унищожават цели индустрии, например те де факто унищожиха ядрената енергетика в Германия, принуждавайки я да премине към възобновяеми енергийни източници като например вятърните паркове.

В края на 2023 г. в Шотландия избухна невероятен скандал. Служител на Scottish Power публично разкри, че в седемдесет вятърни турбини са вградени дизелови генератори, които произвеждат енергия от изкопаеми горива, а не от вятъра. Компанията отрече това и обясни, че тези генератори е необходима мярка „в случай на срив на мрежата“. Подобни големи и малки истории около зелената енергия вече са изключително много. Екологията се е превърнала в политика на масите и е заимствала точно същите инструменти за популяризиране на идеите, които се използват от политиците.

Така например екоактивистите вече няколко години подред протестират срещу използването на въглеводороди за производство на енергия. Самият подход е, меко казано, ограничен, тъй като не отчита възможностите на държавите, енергийния баланс на планетата и т.н. надолу по списъка. И това, което се случва след това, е, че те използват съвсем различни методи за популяризиране на идеите си. По-конкретно, екоактивистите започнаха да обливат с боя картините в музеите и под ударите на атаката попаднаха картини на Ван Гог, Пикасо, Моне, Ботичели. Какво му е хубавото на това и какъв е смисълът?

Картините са поставени зад стъкло, но има вероятност да бъдат повредени. Екоактивистите не се интересуват от това, техните грижи и стремежи са много по-важни. Те смятат, че спасяват света от въглеводородите и изменението на климата. В действителност те са спонсорирани от политиците и правителствата по един или друг начин. 

Развитието на екоактивизма е във възход, като пикът му е с появата на Грета Тунберг. Нали си спомняте – шведска тийнейджърка, която се превърна в лице на движението. Демонстрациите на активистите по целия свят привлякоха десетки, а понякога и стотици хиляди хора. Но след това тяхната борба доведе до това, че екологичният дневен ред започна да оказва влияние върху стандарта на живот и хората осъзнаха от първа ръка какво е да защитаваш природата. Или всъщност – да плащаш на големия бизнес допълнителна такса за експлоатирането на програмата ESG (Environmental, Social and Governance). Интересът към екологията на фона на световната криза започна да се издухва, на хората започна изобщо да не им пука за това.

Забележете, че големите корпорации продължават тези или онези екопрограми просто по инерция. Само че в Европа, САЩ и други страни можете да видите как постепенно изчезват гръмките лозунги, местата за събиране на капачки и т.н. Малките предприятия все още не намират време да се ориентират и копират гръмките рекламни кампании на чудовищата, но като цяло тази програма постепенно губи своя блясък. Все по-малко хора са готови да се борят за околната среда, да протестират и да изискват от предприятията да спазват всички възможни разпоредби. Нещо повече, хората започнаха да гласуват с левчетата си в полза на това да изберат най-доброто съотношението цена-качество при на практика всички продукти. А а не екологичния подход, който вече става все по-непопулярен.

В крайна сметка виждаме тоталното изоставяне на идеалите, когато собствените ни интереси са много по-съществени. Лесно е да се застъпваш за екологията, стига тя да не те засяга лично и да не ограничава живота ти по някакъв осезаем начин.

В световен мащаб броят на демонстриращите хора, които подкрепят програмата за опазване на околната среда, е намалял драстично. В същото време много политици направиха заявка за екологичност. При липсата на масова подкрепа движението трябва да се радикализира, за да остане на първите страници на медиите. Първият етап беше заливането на картини, но сега екоактивистите се насочиха към терористични действия.

В Германия екоактивистите се противопоставиха на разширяването на производството в завода на Tesla в Еркнер (Бранденбург). На пети март в 4,50 ч. сутринта очевидци чуват тиха експлозия, последвана от пожар в подстанцията в Щайнфурт. Електрозахранването е прекъснато както за завода на Tesla, така и за град Еркнер. А също и за няколко района на Берлин. За да разберем мащаба на проблема, можем да кажем, че около 50 хил. души останаха без светлина, а град Еркнер беше напълно лишен от електрозахранване. В завода на Tesla работят около 12,5 хил. души, монтажната линия спря най-малко за една седмица, компанията съобщи за загуби от над 100 млн. евро. Общите загуби от разрушаването на подстанцията са многократно по-големи, да не говорим за неприятностите за обикновените жители.

Има още. До подстанцията е намерена палатка, на която е написано „Тук са заровени бойни отровни вещества“. Което принудило полицията да действа според протокола и да извика сапьори. Тоест това забави възстановяването на подстанцията и връщането на електрозахранването в домовете на жителите. И не може да има съмнение, че екоактивистите са използвали тактиката на терористите, като са атакували са гражданска инфраструктура. И по нищо не се различават от хутите, които използват подобна тактика, за да атакуват комуникационните канали на интернет.

Нашият свят е пълен с инфраструктури, които де факто нямат никаква защита. Електрически подстанции, комуникационни и електропреносни мрежи, базови станции за смартфоните и още много други. Всички те са лесна мишена за всеки, а количеството неприятности, които тези или онези „активисти“ могат да причинят, е неизчислимо. Трябва да се осъзнае, че е невъзможно да се защитят всички тези обекти. В същото време разходите за една атака са минимални, а шансовете тези активисти да бъдат заловени също са минимални. Вследствие на това щетите са максимални и няма нужда от огромен брой участници, които могат да атакуват инфраструктурата отново и отново. Радикализацията на екологичното движение е отговор на намаляващия интерес към екологията и особено към подобни инициативи в обществото. Много скоро тази радикализация ще направи думата „екоактивист“ синоним на терорист, тъй като методите не се различават, а щетите за обикновените хора са видими и отблъскващи.

Можем да сме сигурни, че екоактивистите ще измислят нови самоназвания, за да се дистанцират от терора като такъв, което в крайна сметка още повече ще обърка ситуацията. Но фактът е, че инициативите на ESG, екологичната програма – всички тези неща отстъпват на заден план пред настоящата криза.

Най-големият проблем на настоящата ситуация е, че разрушаването на инфраструктурата е път за никъде, то отслабва всяка държава. Ситуацията в Европа донякъде напомня на вълната от радиофобия по отношение на 5G, която беше лансирана с цел да се унищожи Huawei чрез симулиране на отказ от новото поколение комуникации.

Едва ли някой има нещо против чистата природа, която е красива и не уврежда здравето на хората. Радикалните решения по отношение на тези хулигански прояви няма как да са панацея, но има примери, че нарушенията и хулиганските постъпки от подобен род могат доста лесно да се контролират чрез заплахата от непропорционално строги наказания. Това не се отразява на броя на тежките престъпления, но бързо обезкуражава тази откровена глупост.