Разбилата се израелска ракета е носила и животни на Луната. Дали са оцелели?

На 11-ти април тази година космическият кораб Beresheet, създаден и изграден самостоятелно от Израелската космическа агенция (ISA), се разби в Лунната повърхност след неуспешно кацане. Екипът, управляващ мисията от Земята, каза, че е загубил връзка със сондата малко преди нейния сблъсък с лунната повърхност. Събитието бе наблюдавано и от американския бизнесмен Нова Спивак. По време на предавана в реално време специална конференция в Лос Анджелис той наблюдаваше какво ще се случи с неговия проект, изготвен съвместно с неправителствената организация Arch Mission Foundation. В тази мисия бе заложено много – корабът носеше 30 милиона страници информация, образци на човешка ДНК и няколко хиляди бавноходки, известни с изключителната си издръжливост на неблагоприятни условия условия.

Когато от Израел потвърдиха, че Beresheet се е разбил, Спивак се запита, дали наистина е успял да убие най-издръжливото познато животно на повърхността на Луната? Седмици след инцидента той се консултира със специалистите на Arch Mission, за да разбере какво се е случило с неговата мисия след сблъсъка. Според анализа на траекторията на кораба експертите са сигурни, че в преобладаващата си част данните на Спивак, записани на никелови листи с размер на DVD диск, са в отлично състояние. И това се дължи именно на наличието на малките животни – бавноходките.

Спивак основава Arch Mission Foundation през 2015-та година, след участието си в някои проекти на руските власти, както и компанията Zero Gravity Corporation. Миналата година организацията постави първия си архив в електромобила на Илън Мъск, който сега обикаля около Слънцето. Архивът е малък кварцов диск, на който чрез експериментална 5D оптична технология е записана трилогията на Айзък Азимов „Фондацията„. Идеята е да не се ползват дигитални методи, които не биха оцелели дълго време в космическото пространство. Всичко трябва да е записано по аналогов път.

За Beresheet Спивак се е консултирал с Брус Ха, учен, разработил специализирана техника за гравиране на изображения с наноразмери и висока резолюция върху слоеве от никел. За целта Ха използва лазери, които импрегнират метала върху стъкло на атомно ниво. Готовите изображения могат да се наблюдават единствено под микроскоп с оптично увеличение поне 1000 пъти. За проекта Ха е направил 25 слоя, всеки с дебелина едва няколко микрона. Първите четири слоя съдържат само ключовете към декриптирането на останалите. Там е записана почти цялата световна Уикипедия, голяма част от световната класическа литература и дори тайните на магическите трикове на Дейвид Копърфийлд.

ДНК образците са били предвидени за бъдещи мисии, но малко преди доставянето на архива Спивак решил да добави (отново с помощта на Ха) тънки слоеве синтетична епоксидна смола (подобна на кехлибар). Тя съдържа космени фоликули и кръвни клетки на около 25 човека от различни краища на света, заедно с малък брой дехидратирани бавноходки. Още няколко хиляди такива животинки са били пръснати и по защитната обвивка на целия архив. Причината за избиране на бавноходката е, че тя хипотетично може да се „възкреси“ след определено време. Тези малки животни изпадат в летаргични състояния, в които метаболичните процеси се прекратяват, като водата в клетките се замества с протеин. Досега учените са възкресявали бавноходки, прекарвали до 10 години в това състояние. Макар че „Лунната библиотека“ вероятно ще остане на Луната милиони години, научната сфера е сигурна, че ще се открие начин за събуждане на животните и след дълъгия период на летаргия.

Според Спивак инжектирането на слоеве ДНК в последната минута е било голям, но пресметнат риск, тъй като е можело да се повреди тънката никелова сплав. От друга страна, смолата е поставена между почти всеки слой метал, като по този начин целия архив е станал по-издръжлив. Спивак сподели:

„По ирония на съдбата допълнителният товар може би е единственото, оцеляло от мисията“.

В най-добрия случай Beresheet е успял да изхвърли библиотеката на Arch Mission преди сблъсъка и целият пакет е паднал някъде отстрани. Но дори и някои части от архива да са повредени, непокътнатостта на четирите слоя за декриптиране е достатъчна за извличането на максимум информация. От друга страна, по време на сблъсъка не е била генерирана толкова топлина, че да разтопи архива. Цялостта на живите тъкани стои под въпрос, но Спивак не се тревожи – според него е все едно дали бавноходките са се пръснали по повърхността на Луната или са останали в малкия контейнер. Необходима е друга мисия, за да се върне част от тях на Земята и да се провери дали може да се „възкреси“.

Сега Нова Спивак планира да се включи в следващата мисия към Луната с ДНК образци от още доброволци, както и от застрашени животински видове. Освен това, екипът му планира да ползва генетичния материал и за запис на информацията. В Arch Mission вече са се научили как да запишат Уикипедия в малък флакон от синтетична ДНК. Нещо повече, благодарение на генетиката могат да се създадат многобройни копия на информацията. Спивак преговаря с Asrobotic – компанията, която след две години ще представи проекта Google Lunar X Prize. Спивак заяви:

„Нашата задача е да се осигурят резервни копия на познанията на цялата планета, както и да опазим наследството си, едновременно знанията и природата. Мисля че е добре да сме готови и за най-лошото“.