„Съвсем скоро нашите мисли няма да принадлежат само на нас“

В книгата „Битката за вашия мозък: защита на правото да мислим свободно в епохата на невротехнологиите“ професорът по биологични науки Нита Фарахани пише, че съвсем скоро мислите ни няма да принадлежат само на нас. Дори неизказаните мнения, възгледи и чувства ще бъдат обект на щателен контрол и пристрастна оценка благодарение на технологичния напредък. А този сценарий е толкова реален и толкова близък, че законодателите още сега трябва да се погрижат за защитата правата на гражданите.

Бързото развитие на невралните импланти, които дават възможност на човека да контролира електронните устройства с мисълта си, не е толкова безобидно, колкото основателите на Neuralink и други подобни стартиращи компании биха искали да ви убедят. В допълнение към имплантите се разработват и химически вещества за стимулиране на когнитивните способности, известни като ноотропи. Напредъкът в невронните технологии може да доведе до начини за хакване, проследяване и контрол на мислите на хората, смята професор Фарахани. Това, както и защитата на „когнитивната свобода“, е предмет на новата ѝ книга, която трябва да излезе през 2023 г.

Фарахани, която е работила в комисията по биоетика на Барак Обама, счита, че успехът на невротехнологиите означава, че в последния бастион на неприкосновеността на личния живот – човешкия мозък – нахлуват големите ИТ компании и финансираните от военните лаборатории.

„Всички тези големи технологични компании правят големи инвестиции в многофункционални устройства, които са снабдени с невротрансмитери“, твърди Фарахани. -„Невротрансмитерите ще станат част от ежедневните технологии и част от начина, по който взаимодействаме с тези технологии“.

В съчетание с напредъка в науката за разшифроване и редактиране на мозъчните функции тези технологии представляват очевидни рискове за хората и изискват строго регулиране. Но не ни остава много време, за да вземем правилните решения, предупреждава авторът на книгата. И се застъпва за формулирането на набор от „мозъчни права“ или „когнитивни свободи„.

Вече се приемат някои закони за защита на медицинските биометрични данни. Преди две години Чили стана първата страна, която въведе в конституцията си параграфи, в които директно се разглеждат опасностите от невротехнологиите. Щатът Уисконсин също е приел закон, който регулира събирането на мозъчни биометрични данни, пише Guardian.

В известен смисъл ние вече използваме технологии, които четат нашите мисли. Социалните медии имат и усъвършенстват способността си да отгатват нашите наклонности, мнения и желания. Ние самите им даваме тази възможност, като ежедневно харесваме, абонираме се и маркираме това или онова съдържание, захранвайки прогнозните алгоритми. Появата на преки методи за комуникация с мозъка обаче ще даде на заинтересованите страни по-пряк и потенциално по-опасен инструмент.