Учените разгадаха работата на календара на Маите

Календарът на маите с неговия 819-дневен цикъл е загадка още от откриването му. Дешифрирането му започва през 40-те години на миналия век, но учените все още не могат да обяснят с какво е свързан календарът. Антрополози от университета Тулейн са на мнение, че най-накрая са разкрили тайната. Те предполагат, че календарът не е за 819 дни, а за 45 години и е свързан със синодичния период на видимите планети.

Календарът на маите е сложна система, съставена от по-малки календари, разработени преди векове в предколумбова Мезоамерика. Той има четири блока от по 819 дни и всеки от тях съответства на един от четирите цвята. Както първоначално са считали учените, цветовете означават посоката на страните на света. Червеният цвят съответства на изток, белият – на север, черният – на запад, а жълтият – на юг. Едва през 80-те години на миналия век изследователите осъзнават, че това предположение е погрешно.

Вместо това бялото и жълтото се свързват съответно със зенита и надира. Това съответства на астрономическите наблюдения: Слънцето изгрява на изток, движи се по небето до най-високата си точка (зенита), залязва на запад и след това преминава през надира, за да изгрее отново на изток.

Маите точно са изчислили синодичните периоди на видимите планети Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Синодичният период е времето, за което даден небесен обект се връща в приблизително една и съща точка на небето. При Меркурий всичко било ясно: неговият синодичен период е 117 дни, т.е. той се повтаря точно 7 пъти в цикъл от 819 дни. При другите не се получаваха подобни точни пресмятания.

Сега учените разкриха, че когато календарът се разшири до 20 периода от 819 дни (т.е. 45 години), се появява модел, при който синодичните периоди на всички видими планети са съизмерими с циклите в 819-дневния календар. Меркурий има 140 периода от 117 дни, Венера има 28 периода от 585 дни, а Марс има 21 периода от 780 дни. Юпитер и Сатурн също са свързани с календара, но не и с пълната му версия. В 19 цикъла има 39 синодични периода на Юпитер с 399 дни, а в 6 цикъла има 13 периода на Сатурн с 378 дни.

Учените са открили убедителна връзка и с другия 260-дневен календар на маите – Цолкин. Двадесетте 819-дневни периода възлизат общо на 16 380 дни. Ако умножите Tzolkin по 63, ще получите точно 16 380 дни. 16 380 е най-малкото общо кратно на 260 и 819. Това означава, че тези календари могат да бъдат съотнесени един към друг.

Вместо да се ограничат до една-единствена планета, астрономите на маите, които създават 819-дневния календар, го представят като по-голяма календарна система, която може да се използва за предсказване на синодичните периоди на всички видими планети. Освен това 819-дневният календар е позволявал бързо да се сравняват датите и часовете с другия свещен календар – на Цолкин.