Учени откриха как всеки 1°C затопляне ускорява топенето на ледниците в Аляска

Ледниците на Аляска са много по-чувствителни към лятното затопляне, отколкото се смяташе досега. Ново проучване открива проста, но тревожна закономерност: Всяко повишаване с 1°C на средните летни температури удължава сезона на топене с около три седмици. Това не са просто няколко допълнителни горещи дни, а значително удължаване на целия период, през който ледът губи маса. Това означава, че общата загуба на лед може да нараства много по-бързо, отколкото изглежда на пръв поглед.

Изследователите са използвали радарни данни от Sentinel-1, за да проследят промените в почти всички големи ледници на Аляска между 2016 и 2024 г. Този подход е особено ценен в регионите, където традиционните сателитни изображения често са затруднени от облаци, лошо осветление, сенки на терена и пресен сняг. Това затруднява визуалното идентифициране на снежната линия — границата между горната част на ледника, където се натрупва сняг, и долната зона на активно топене. Положението на тази линия е един от основните показатели за това дали ледникът набира маса или, обратно, бързо я губи.

Радарът ни позволява да виждаме повече от обикновени изображения. За разлика от оптичните системи, той не зависи от слънчевата светлина и може да работи дори при напълно облачни условия. Това ни позволява да не се ограничаваме до едно изображение в края на сезона, а да проследяваме промените през цялото лято. Изследователите анализирали така наречените дни на топене — тоест дните, когато цялата повърхност на ледника или значителна част от него е била в състояние на активно топене. Именно този показател помага да се види, че през по-топлите години ледниците се топят не само по-силно, но и за по-дълго време.

Резултатите за краткосрочните топлинни вълни са особено показателни. Оказало се, че такива периоди могат драстично да променят състоянието на ледниците само за няколко дни. Според проучването, по време на силни топлинни вълни ледниците могат да загубят до 28% повече от защитната си снежна покривка от обикновено. Един от най-ярките примери е топлинната вълна в края на юни и началото на юли 2019 г., която обхвана почти всички ледникови райони на Аляска, с изключение на планинската верига Брукс. На някои места температурата беше с 11–17°C над нормалната, а в Анкъридж бяха регистрирани 32°C, което е почти екстремен показател за този регион.

По време на тази гореща вълна снежната линия на ледниците се повиши с почти 107 метра. В нормална година тя достига това ниво около два месеца по-късно. С други думи, ледниците са се озовали в условия на късно лято в началото на сезона. Това е много опасно, защото когато снегът се топи по-рано, по-тъмният лед и фирн започват да абсорбират повече слънчева топлина, а снегът, напротив, я отразява по-добре. Следователно, ранната загуба на снежна покривка предизвиква един вид ефект на ускорение: повърхността се нагрява повече и топенето само се засилва.

Друго важно откритие се отнася до разликата между крайбрежните и вътрешните ледници в Аляска. Проучването установява, че те реагират различно на затоплянето. Крайбрежните ледници са склонни да получават повече сняг през зимата, но също така се топят повече през лятото, докато вътрешните ледници се държат различно, по по-„континентален“ начин. Това означава, че всички ледници на Аляска не могат да се разглеждат като една хомогенна система: дори ако губят маса като цяло, механизмите на тези промени може да се различават значително.

Проучването предоставя много ясна формула за това как се променя ледниковият свят на Аляска: всеки допълнителен градус лятно затопляне добавя около три седмици топене. А топлинните вълни могат да изместят естествения ритъм на ледника с месеци напред само за няколко дни. И именно радарното наблюдение прави възможно да се видят тези процеси почти в реално време, дори когато самата природа се опитва да скрие всичко зад облаци, сняг и мъгла.