Часовникът на Страшния съд алармира, че сме тревожно близо до една необитаема Земя – 90 секунди

Часовникът на Страшния съд, чиито стрелки наближават полунощ (денят на Страшния съд), е символично устройство, което има за цел да предупреди света колко близо е до катастрофата.

Счита се, че полунощ представлява точката, в която Земята ще стане необитаема за човечеството.

Часовникът датира от първите дни на Студената война. Той е създаден като неразделна част от списание, наречено „Бюлетин на атомните учени“ (Bulletin of Atomic Scientists). То е създадено през 1947 г. от учените и инженерите от проекта „Манхатън“, които са били тясно свързани с разработването на атомната бомба.

Те са били загрижени за „разрушителите на светове“, които са създали. Статиите в бюлетина бяха в голяма степен посветени – както и днес – на опасността от ядрените оръжия.

В началото на 2023 г. стрелките на Часовника на Страшния съд показаха едва 90 секунди до Часа – най-близкото време до полунощ. каквото изобщо някога е имало.

Няма някаква обща причина за това действие. Разбира се, тъй като изменението на климата вече е основен фактор за заплахата за човечеството, часовникът трябва да отразява това и го прави. Въпреки това други по-непосредствени фактори до голяма степен са причина стрелките да бъдат преместени напред.

Най-същественото влияние оказа войната в Украйна и особено руската заплаха за „ескалация с цел деескалация„. Това понятие бе широко обсъждано в Русия, включително от лица, които имат близки връзки с президента Владимир Путин.

Идеята тук е, че ако руските сили са на път да претърпят голямо поражение в Украйна, те биха използвали тактически (с понижена мощност) ядрени оръжия на бойното поле (т.е. да „ескалират“ войната). Това би създало сериозно напрежение сред онези западни сили, които подкрепят Киев.

По тази логика те ще бъдат убедени да оттеглят подкрепата си, тъй като няма да искат да рискуват по-широка война с Русия, която може да включва използването на стратегически ядрени оръжия. В такъв случай Москва ще „спечели“ войната срещу Украйна, която в този случай вече няма да получава помощ от Запада. Войната ще приключи – оттук и „деескалацията“.

Освен това, което може да се случи на реалните бойни полета в Украйна, за сегашното положение на стрелките на часовника допринесе и нарастващото фоново напрежение между Вашингтон и Москва.

Двустранните договори, които някога задържаха развитието в областта на ядрените оръжия, вече до голяма степен са отпаднали. Самите САЩ се оттеглиха от Договора за противоракетна отбрана през 2001 г. и от Договора за ядрените сили със среден обсег на действие през 2019 г.

И макар че краят на тези споразумения щеше да изиграе своята роля за поставянето на стрелките на часовника на 90 секунди в началото на 2023 г., всъщност през 2023 г. имаше редица други обезпокоителни ходове.

През февруари 2023 г. Русия се оттегли от Договора за „Нов старт“ (New Start Treaty), а в началото на ноември бе обявено, че тя ще се оттегли и от Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити.

Така че всички споразумения, свързани с ограничаването на ядрените оръжия, които в миналото бяха отдалечили стрелките от полунощ, вече са изчезнали.

Когато часовникът започна да работи

От 1947 г. насам стрелките на часовника се настройват в началото на всяка година от информационния бюлетин. Първоначално часовникът е бил свързан със заплахата от реална ядрена война между суперсилите от Студената война – САЩ и Съветския съюз.

Напоследък обаче часовникът включва и глобалната заплаха от изменението на климата, която за първи път е включена като фактор в бюлетина през 2007 г.

В различни моменти през годините часовникът е бил коригиран, за да реагира на световните събития. През 1947 г. първоначалната му настройка е била на седем минути до полунощ. През 1953 г., когато САЩ и Съветският съюз изпробват новите си и по-разрушителни водородни бомби, той е преместен само на две минути.

Но през останалото време на цялата Студена война часовникът никога повече не се доближава до полунощ.

Когато стрелките са премествани напред, по-късно те обикновено са връщани обратно, за да отразят всяко затопляне на отношенията между Вашингтон и Москва – като например при разведряването в началото на 70-те години или след подписването на различните споразумения за ограничаване на въоръженията.

Тези споразумения включват Договора за частична забрана на ядрените опити от 1963 г., Преговорите за ограничаване на стратегическите оръжия (Salt) от 60-те и 70-те години на ХХ в., Договора за ПРО от 1972 г., Споразумението INF от 1987 г., Договора за съкращаване на стратегическите оръжия (Start I) от 1991 г. и последвалия го New Start от 2010 г.

Всъщност през 1991 г. и в дните на разцвет – от гледна точка на намаляването на напрежението – непосредствено след Студената война стрелките на Часовника на Страшния съд се отдалечиха от полунощ повече от когато и да било от 1947 г. насам: те бяха на утешителните 17 минути.

Изглежда, че през 2023 г. светът – и ако се вярва на Часовника на Страшния съд – не се намира в добро положение. Но този часовник все пак е предупредително устройство, макар и символично.

Като такъв, той може да послужи за концентриране на вниманието и за привличане на разумни съветници, които могат да действат, за да предотвратят катастрофата (независимо дали е ядрена или предизвикана от климата), която създателите на часовника са замислили да предотвратят.