Черна дупка с размерите на Швейцария се появява и изчезва в Антарктика: какво се случва там

През зимата морският лед на Антарктика обикновено образува ярко бяло поле, което се простира на милиони квадратни километри. Така че, когато учените от НАСА за първи път забелязват огромното черно петно, сателитните оператори са били много изненадани.

За това пише Earth.

В течение на едногодишно наблюдение тази дупка в леда, която се нарича полиния, е нараснала до размера на Швейцария. Остава отворена няколко седмици. След като дупката отново замръзва, учените са успели да започнат да изследват как такава огромна дупка в леда може да се появи на стотици километри от най-близката брегова линия – точно над наводненото плато Мод Райз.

Учените сравняват Южния океан с многослойна торта. На самия му връх има тънка шапка от прясна вода, която се намира над по-солените, по-топли слоеве на океана. Полиния е толкова отдалечена от брега, което подсказва, че този „пай“ се е срутил. Солта е трябвало да се издигне по-близо до повърхността и да го направи по-тежък.

След като това се случи, конвекцията започва, което кара леда да се напука, топлината да се повиши и океанът да „диша“ газове.

Нещо подобно се случва и край брега всяка година, тъй като силните ветрове отблъскват леда от сушата. Но в открито море това се случва изключително рядко.

Високото 1402 метра подводно плато Мод Райз ще може да отклонява теченията и да задържа водата в стегнати спирали. И всъщност това вече се е случило. Между 1974 г. и 1976 г. много по-голяма полиния оставаше над възвишението Мод всяка зима. Тогава океанографите предположиха, че тази полиния ще се превърне в ежегоден феномен. Но след ледената дупка тя се отваря спорадично и за кратки периоди от време.

„През 2017 г. имахме такава голяма и дълготрайна полиния в морето Уедъл за първи път от 1970 г.“, каза водещият автор Адитя Нараян от университета в Саутхемптън.

Експертът отбелязва, че тази зима въртенето на Уедъл по посока на часовниковата стрелка се е ускорило. Това въртене е извадило дълбок слой топла, солена вода на повърхността, омекотявайки леда. Но стопената вода е трябвало отново да затвори дупката и да спре смесването на океанските слоеве.

„Този подем на дълбоката вода помага да се обясни как морският лед може да се стопи. Но докато морският лед се топи, повърхностната вода става по-свежа, което от своя страна трябва да спре смесването. Така че, за да се поддържа полинията, трябва да се случва друг процес. Допълнителен приток на сол трябва да дойде отнякъде“ — казва Фабиен Рок, професор по физическа океанография в университета в Гьотеборг и съавтор на изследването.

Част от отговора бяха извънтропичните бури, чиито завихрени ветрове изтласкват морския лед навън и повличат солена вода към възвишението на Мод. Освен това атмосферните реки — потоците от влажен въздух – добавят топлина отгоре.

Последната следа идва от областта на физиката. Работата е там, че когато вятърът духа през океана, въртенето на Земята отклонява повърхностния поток с около 90 градуса, което се нарича транспорт на Екман.

Моделът показва, че този процес насочва солената вода към северния хълм на платото Мод, точно където полинията се отвори през 2017 г.

„Потокът Екман беше важна липсваща съставка, необходима за увеличаване на солния баланс и поддържане на смесването на сол и топлина към повърхностните води“ — заключават авторите на изследването.

Това означава, че бурите не просто преместват леда, но карат точната вода на правилното място. До края на септември дупката е освободила повече от двадесет пъти топлината, която обикновено се просмуква през ненатрошен лед, преди най-накрая да замръзне отново.