Учените предупреждават, че „изкуственото затъмняване на Слънцето“ е твърде опасно. Ето защо

Тази седмица Асамблеята на ООН по околната среда разгледа резолюция относно модифицирането на слънчевото излъчване. Тя касае спорните технологии, които имат за цел да ограничат топлинния ефект на парниковите газове чрез отразяване на част от слънчевата светлина обратно в космоса.

Поддръжниците на тази идея твърдят, че тези технологии ще ограничат последиците от изменението на климата. В действителност този вид „геоинженерство“ рискува да дестабилизира още повече и без това силно нарушената климатична система. Нещо повече, пълното му въздействие може да се разбере доста след неговото внедряване.

Първоначално проекторезолюцията призоваваше за свикване на експертна група, която да проучи ползите и рисковете от модифицирането на слънчевото излъчване. Предложението беше оттеглено в четвъртък, след като не беше постигнат консенсус по спорната тема.

Едно важно постижение беше призивът на някои страни от глобалния юг за „неизползване“ на модификацията на слънчевото излъчване. Те категорично подкрепят тази позиция. Причиненото от човека изменение на климата вече е един твърде голям експеримент в планетарен мащаб. Нямаме нужда от още един.

Рисковано начинание

В някои среди слънчевото геоинженерство придобива все по-голяма популярност като отговор на климатичната криза. Въпреки това, новите изследвания непрекъснато разкриват потенциалните рискове, свързани с тези технологии, като например:

• непредсказуемото въздействие върху климата и метеорологичните модели.
• загуба на биологичното разнообразие, особено ако използването на технологията бъде внезапно преустановено
• подкопаване на продоволствената сигурност, например чрез намаляване на светлината и увеличаване на солеността на земята
• нарушаване на човешките права на поколенията. В това число, но и не само – прехвърляне на огромни рискове на поколенията след нас.

Тук ще разгледаме няколко примера за модифициране на слънчевото излъчване, които илюстрират заплахите, породени от тези технологии. Те са изобразени и на графиката по-долу.

Горещият въздух

През месец април 2022 г. американска стартираща компания пусна във въздуха два метеорологични балона от Мексико. Експериментът е проведен без одобрението на мексиканските власти.

Целта е била да се охлади атмосферата чрез отразяване на слънчевата светлина. Полученото в резултат на това намаляване на затоплянето щяло да бъде продавано с цел печалба като „кредити за охлаждане“ на онези, които искат да компенсират замърсяването с парникови газове.

В действителност за чувствително охлаждане на климата ще е необходимо да се впръскат милиони метрични тонове аерозоли в стратосферата, като се използва специално създадена флотилия от самолети на голяма височина. Подобно начинание би променило глобалните модели на вятъра и валежите, което би довело до повече суши и циклони, до засилване на киселинните валежи и забавяне на възстановяването на озона.

Веднъж започнало, това впръскване на аерозоли в стратосферата ще трябва да се извършва непрекъснато в продължение на поне един век, за да се постигне желаният охлаждащ ефект. Преждевременното му спиране би довело до безпрецедентно повишаване на глобалните температури, което далеч надхвърля сценариите за екстремни климатични промени.

Облаците

Друга технология за слънчево геоинженерство, известна като „изсветляване на морските облаци„, има за цел да направи ниско разположените облаци по-добре отразяващи слънчевата светлина чрез разпръскване на микроскопични капки морска вода във въздуха. От 2017 г. насам се провеждат изпитания на Големия бариерен риф.

Проектът е миниатюрен по мащаб и включва изпомпване на морската вода с помощта на кораб и разпръскването ѝ от дюзи към небето. Ръководителят на проекта казва, че машината за генериране на мъгла ще трябва да се увеличи десет пъти до около 3000 дюзи, за да се просветлят близките облаци с 30%.

След години на изпитания проектът все още не е предоставил рецензирани емпирични доказателства, че изсветляването на облаците може да намали температурата на морската повърхност или да предпази коралите от обезцветяване.

Големият бариерен риф е с размерите на Италия. За разширяване на опитите за изсветляване на облаците ще са необходими до 1000 машини на лодки, които ще изпомпват и разпръскват огромни количества морска вода в продължение на месеци през лятото. Дори и да проработи, операцията едва ли е, както твърдят нейните поддръжници, „екологично чиста“.

Ефектът от технологията остава неясен. За Големия бариерен риф по-малкото слънчева светлина и по-ниските температури могат да променят движението и смесването на водата, което да навреди на морските обитатели. Морските организми могат също да бъдат унищожени от помпите или да бъдат негативно засегнати от допълнителното шумово замърсяване. На сушата пък изсветляването на морските облаци може да доведе до промяна в режима на валежите и повишаване на солеността, което да навреди на селското стопанство.

В по-общ план миналата година 101 правителства се съгласиха да приемат декларация, в която се описва, че морското геоинженерство, включително изсветляването на облаците, има „потенциал за вредни последици, които могат да бъдат разпространени в голям мащаб, да бъдат дълготрайни и тежки“.

Топчета, мехурчета и пяна

Проектът „Арктически лед“ включва разпръскване на слой от малки стъклени сфери върху големи региони от морския лед, за да се изсветли повърхността му и да се спре загубата на лед.

Опитите са проведени върху замръзнали езера в Северна Америка. Наскоро учените показаха, че сферите всъщност поглъщат част от слънчевата светлина, което ускорява загубата на морски лед при някои условия.

Друга предложена мярка е разпръскването на микромехурчета или морска пяна в океана, за да се подобри отразяването на повърхността. Това би довело до въвеждане на големи концентрации на химикали за стабилизиране на мехурчетата или пяната на морската повърхност, което представлява значителен риск за морския живот, функциите на екосистемите и рибарството.

Без повече отразяване и разсейване

Някои учени, които изследват слънчевото геоинженерство, обсъждат необходимостта от „изходни рампи“ – прекратяване на изследванията, след като предложената интервенция се окаже технически неосъществима, твърде рискована или социално неприемлива. Счита се, че тази точка вече е достигната.

От 2022 г. насам над 500 учени от 61 държави подписаха отворено писмо, в което призовават за сключване на международно споразумение за неупотреба на слънчевото геоинженерство. Освен видовете рискове, разгледани по-горе, в писмото се казва, че спекулативните технологии омаловажават спешната необходимост от намаляване на глобалните емисии и че не съществува глобална система за управление, която справедливо и ефективно да регулира тяхното внедряване.

Призивите за експериментиране с подобни технологии на открито са погрешни и отклоняват енергията и ресурсите от това, което трябва да направим днес: постепенно да се откажем от изкопаемите горива и да ускорим постигането на качествен преход в световен мащаб.

Изменението на климата е най-голямото предизвикателство, пред което е изправено човечеството, а глобалните отговори са крайно недостатъчни. Човечеството не трябва да се стреми към опасни разсейвания на слънчевата светлина, които не допринасят за справяне с първопричините за изменението на климата, носят неизчислим риск и вероятно ще забавят допълнително действията в областта на климата.

Бил Гейтс

Няма как да не споменем, че милиардерът

Бил Гейтс подкрепя финансово развитието на технология за затъмняване на слънцето. Идеята е потенциално да се отрази слънчева светлина извън атмосферата, което от своя страна да подпомогне охлаждането на Земята.
Проектът се нарича експеримент с контролирано стратосферно възбуждане (SCoPEx).

В основата на този проект са учени от Харвард, които разглеждат възможността за разпръскване на нетоксичния калциев карбонат (CaCO3) във вид на прах директно в атмосферата на Земята. Това е аерозол, който може да отразява слънчевите лъчи. Надеждата им е, че това може да помогне в борбата срещу глобалното затопляне.

Но все повече учени считат, че е чиста лудост е светът да разчита единствено на подобни неща за решаването на своите проблеми.