Докато сърце тупти
От hrodopski
· 1128 прегледа
Застинало в гримаса вкаменена,
в безмълвие суетно ни за миг
не трогва се сърцето ти студено.
Стоманено студен е твоя лик.
Чете се в погледа ти твой досада
и устните в усмивка не цъфтят.
Надеждата потрепващо догаря –
пустинно мъртъв е за мен светът.
За сбогом не отронваш нито дума,
обет си дала сякаш да мълчиш.
Дърво и камък, скъпа, ще продумат,
но не и ти! Безмълвно все стоиш.
Душата ти за мене не милее,
за моята любов не я боли,
за чувствата горещи тя немее,
зазидана зад каменни стени!
В живота много болки аз преглътнах,
но тази болка много ми тежи!
Във мене тя последна ще заглъхне,
докато тя сърцето ми стопи!...
29.04.2012 г. гр. Куклен
-
2
Препоръчани коментари