От: Романтични вопли

С устни милвах ти ръцете,

да ги сгрея с жаркия си дъх,

както с нежност цветовете

гали пролетния топъл лъх.

И премръзналите пръсти

все целувах до забрава аз,

тъй изящни и чевръсти

вледенени бяха те от мраз.

И вълшебни, и мистични

сенките потрепваха край нас,

думи сладки – романтични

ни нашепваха с нежен глас.

И през клоните луната

гледаше с разнежени очи,

кичеше ти тя косата

с букет от сребърни лъчи.

В моите прегръдки топли

сгушена нашепваше ми ти –

блянове, сърдечни вопли -

за безбрежно волните мечти.

Чувствах , че държах в ръцете

цялото богатство на света –

благославях боговете

с нежно звучни, медени слова.

И със огъня в сърцето,

де разискрен в тъмното горя,

озарявах ти лицето

с много обич, нежност – топлина…

От тогава много нощи

минаха не`сетно на света.

Пейката и днеска още

помни, мила, нашите слова.

Де изписала ги с ножче,

скъпа, друга някоя ръка.

Идвам нявга тука нощем

да изплача своята тъга…

Източник: Романтични вопли