Премини към съдържанието
  • публикации
    64
  • коментари
    17
  • прегледи
    39062

От: Романтични вопли


hrodopski

585 прегледа

С устни милвах ти ръцете,

да ги сгрея с жаркия си дъх,

както с нежност цветовете

гали пролетния топъл лъх.

И премръзналите пръсти

все целувах до забрава аз,

тъй изящни и чевръсти

вледенени бяха те от мраз.

И вълшебни, и мистични

сенките потрепваха край нас,

думи сладки – романтични

ни нашепваха с нежен глас.

И през клоните луната

гледаше с разнежени очи,

кичеше ти тя косата

с букет от сребърни лъчи.

В моите прегръдки топли

сгушена нашепваше ми ти –

блянове, сърдечни вопли -

за безбрежно волните мечти.

Чувствах , че държах в ръцете

цялото богатство на света –

благославях боговете

с нежно звучни, медени слова.

И със огъня в сърцето,

де разискрен в тъмното горя,

озарявах ти лицето

с много обич, нежност – топлина…

От тогава много нощи

минаха не`сетно на света.

Пейката и днеска още

помни, мила, нашите слова.

Де изписала ги с ножче,

скъпа, друга някоя ръка.

Идвам нявга тука нощем

да изплача своята тъга…

Източник: Романтични вопли

0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване