tsocheto

Като човек, който много държи на семейството и приятелите си, ми става тъжно, когато се окаже, че лошият е или от семейството на някой от главните, или пък някой особено близък приятел. Понякога направо си се чувствам лично обидена. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Напълно съм съгласна. Имах чувството, че на авторката въобще не й е било до писане и просто е драснала нещо там, колкото да отбие номера. Определено най-слабата нейна книга, която съм чела http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif Личен фаворит от поредицата ми е третата. Зейн ми напомня на Джон Медина. Тези, които са чели "Втори шанс" знаят какво имам предвид

Миличка, тази книга излезе едва преди около 2 месеца, а ние си имаме политика да изчакваме поне 6 месеца от датата на издаване, преди да сканираме някоя книга. Аз поне така бях разбрала, затова ако съм се объркала нещо, моля за извинение.

Радвам се много, че най-накрая си имаме наше местенце! Колкото до финансирането, ще се опитам да дарявам най-редовно, според възможностите си, но не знам дали ще мога да го правя всеки месец http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif Как ще става това? Решили ли сте вече?

О, прекрасна изненада! Много благодаря за труда Историята е много хубава, а който е пропуснал въпросната поредица, да се поправи

Точно, мило. Ти си

Определено ми е в графата любими Ето и следващия цитат: — Исках да се уверя само, че не вършиш нещо незаконно… Имам право да зная с какъв човек съм се свързала. Дори в собствените й уши това прозвуча предвзето и глупаво. Главният гневно се спусна към нея, хвана я за рамото, дръпна я към себе си и я изви така, че да го гледа в очите. — Никакви права нямаш ти тука! Ти си чужд човек! Това не ти е висшето общество, Сестра на главната! Тук важат моите собствени правила. „Аз съм отвъд границите на доброто и злото…” „Хората казват, че е побъркан…” Главната го гледаше ужасена. — Аз съм Главната, Главен — каза тя тихичко. С разтуптяно сърце го наблюдаваше как се опитва да се овладее. Той спря очи на нея. Мракът в очите му се отдръпна и остави след себе си само ледени тръпки, когато осъзна какво е казал. Главният се изправи и я пусна рязко. Главната се препъна към триножника и платното, поставено на него, се разклати. — Зная коя си — каза горчиво той. Главният прекара пръсти през косата си и започна да крачи нервно из стаята, като тигър в клетка. — По дяволите! По дяволите! — повтаряше той между шумните поемания на въздух. Отнеха му всичко: младостта му, вярата му… Бяха му останали само гордостта и неговият съкровен свят, а жената, която сега го гледа с тези очи на изплашена сърна, се кани да му отнеме и тях. Не я иска! Не желае да му се бърка! Не иска да му напомня за миналото! Не я иска да буни кръвта му… — По дяволите! Главната протегна ръка, за да предпази триножника и себе си. Гледаше как Главния гневно кръстосва стаята, виждаше как се бори със себе си, за да изплува от мъглата на яростта си. И в този миг целият й страх изчезна. Отстъпи място на нещо много по-силно: желанието да го утеши. — Не исках да те нараня, Главен — каза тя тихо. — Ужасно съжалявам! Наистина! Той изведнъж преустанови яростния си бяг и я изгледа втренчено. Очите му грееха като разтопено злато. На потъмнялото му лице просветна отчаяна усмивка. — Съжаляваш. Набутваш се в живота ми, в най-интимното ми кътче, въвличаш ме в историите си и нямаш какво друго да кажеш, освен че съжаляваш! Използваш ме и си въобразяваш, че с едно извинение всичко е уредено? Твърде цивилизовано, няма що! Божичко, колко изискано! Типична за двете госпожици Фамилията на главната!

"Да целунеш ангел" - много тежък момент

Точно Сега си ти, мило

Не е. Но е също много хубав роман - от любимите ми, както и на доста момичета от форума, ако съдя по суперлативите

Извинявай, миличка Ето го и моят цитат: Чу гласът на Главния да я вика по име, но не спря, докато не измина няколко мили извън селото. След това се смъкна от коня, направи няколко крачки и повърна. Дим. Писъци. — Боже! — Ръката на Главния поддържаше талията й, докато тя се навеждаше повторно. Когато най-после можа да вдигне глава, тя промълви: — Няма да се върна. Не мога да… — Никой не те кара да се връщаш — каза грубо Главният. — Ако беше казала една дума за… нямаше да те слушам, но ти се държа, сякаш нямаше нищо против, по дяволите! — Не бях сигурна… Не бях мислила за това. — Тя се довлече до едно дърво и се облегна на него. — Никога не си позволих да мисля за това след онази нощ. — Знаеш, че няма да дам на никого от селяните да те нарани. — Зная… — Главната затвори очи и облегна глава на дървото. — Те почти са забравили. — Какво? — Чувствам го. Толкова много злина, а те едва си спомнят. Понякога се сещат и чувстват гняв… удовлетворение и удоволствие. — Тя започна да трепери. — Удоволствие! Той я взе в прегръдката си. Главата й се притисна до гърдите му. — Шшт… — Тя беше добра. Искаше да помага, да лекува… — Да го изгоря ли? Тя го погледна шокирана. — Какво?! — Те са я изгорили. Да изгоря ли селото до основи? — Ти не би… — Погледни ме. Бих ли могъл да го направя? Воин. Корав. Безмилостен. — Да. — Те са те наранили. Отмъщението може да бъде сладко като мед. Той се усмихна като хладнокръвен дивак. Тя потрепери.

Дяволско желание - любим момент от любима книга

Присъединявам се към мнението на Книжно човече - отложи Норчето и продължавай с Марлис Мелтън! Започнала си поредицата отзад напред, но няма значение - всички книжки си заслужават!

Ох, и мен ме дразни вече шаблон. Толкова ли не могат да измислят нещо друго? Колкото до книжка, горещо препоръчвам любимата си поредица "Анита Блейк"! Ако не си я чела, сигурна съм, че ще ти хареса

Моля ви, някой да познае вече, че ми стана много любопитно Това май не съм го чела..., а ми се иска да съм