Ето на какво попаднах докато се ровех в google и гледам, че е по темата, та и аз да дам своят принос.. (сайт-а е
http://www.fliorir.com, има интересни неща, само от вас зависи дали ще им повярвате
)
Невероятните фортиански феномени
Тимбървил, щат Вирджиния, САЩ, 7 март 1996 г. В 20,45 ч. леден блок, голям колкото баскетболна топка, се стоварва върху покрива на една къща, пробива тавана и пада във всекидневната, стряскайки събралото се пред телевизора семейство. Чули грохота, съседите изскачат навън, за да разберат какво се е случило, когато друг леден блок пада от небето сред десетките свидетели. Жертви няма. Някои от очевидците си спомнят, че градушка от ледени грамади бе падала над района и през 1976 г. Официалното обяснение е, че става дума за вледенена вода, изтекла от резервоара на прелитащ самолет, въпреки че по данни на местното въздухоплаване самолети над района не са минавали. Вечерното небе е ясно и спокойно.
През 1963 г. във Виена мълния поразява избирателно футболистите на само един от играещите отбориПрез 1962 г. улиците на Лондон са залети от зловонен лепкав дъжд
През 1973 г. свидетел на подобна природна аномалия в Англия бе станал проф. Р. С. Грифитс от факултета по физика при университета в Манчестър. След силна светкавица на пътя пред него се разбил огромен леден къс. Грифитс събрал парчетата от небесния айсберг, поставил ги в университетските хладилни камери и ги изследвал, документирайки странното явление като фортиански феномен.
Изключително полярно сияние над антарктическите райони е заснето през май 1991 г. от астронавтите на борда на космическия кораб Дискавъри. Основата на полярното сияние е локализирана на стотина километра височинаПрез 1962 г. мълния поразява част от жокеите по време на конно състезание в Ню ДжърсиКакво представляват фортианските феномени? Експертите дефинират така всички изключителни физически явления и природни загадки, за които още няма научно обяснение. Феномените се наричат фортиански по името на един от пионерите в областта на неконвенционалните изследвания Чарлз Форт. И именно с Форт трябва да се запознаем, преди да се сблъскаме с широката казуистика по въпроса.
Изследователят на мистериозни събития Чарлз ФортГрафика от ХV в., изобразяваща дъжд от рибиЧарлз Хой Форт е роден през 1874 г. в Ню Йорк. Авантюрист по дух, през младежките си години той пътувал по света, отдаден на своето хоби да систематизира загадки на природата. После се върнал в родния си град, оженил се, започнал работа Корица на американското издание на книгата на Форт - Локато журналист и заживял в беден квартал на Бронкс. През 1916 г. получил неочаквано наследство и концентрирал всичките си сили върху необичайната си страст да търси сред световната преса съобщения, свързани с уникални факти и събития, които науката не успява да обясни. В обществените библиотеки той направил над 45 000 извадки за феноменални природни явления, обобщени в книгите му "Книга на прокълнатите" (1919 г.), "Нови земи" (1923 г.), "Ло!" (1931 г.) и "Диви таланти" (1931 г.), в които не се опитвал да търси обяснения на загадките, а просто съобщавал за тях по възможно най-акуратния начин. Той бил в определен смисъл хроникьор на неизвестното, не утолил жаждата си за уникални събития любопитен публицист, оспорил на науката монопола върху истината, защитник на правото на всеки човек да разсъждава със собствената си глава.
Изключително рядка фотография на кълбовидна мълния
Сред природните мистерии, каталогизирани от Форт и от последователите му, има дъждове от кръв, дъждове от риби и насекоми, цветни снегове, градушки от предмети и животни, необясними изчезвания и телепортации, светлинни загадки, кълбовидни мълнии и хиляди атмосферни аномалии. Т.нар. невероятни дъждове, приети за класическите фортиански феномени, варират от падащи от небето земна пръст, кал и неизвестни тинести субстанции, падащи риби, птици и животни, до градушки от предмети, ледени блокове и камъни. Форт например дава данни за паднали от висините пирамидообразни гранитни блокове в Мексико, за дъжд от каменни кръстове в щата Джорджия, за дъждове от живи същества.
Сияние
В броя си от 30 юли 1838 г. в."Таймс" публикува съобщение, че при силна буря в Лондон от небето са паднали хиляди жаби. В "Сайънтифик Америкън" от 12 юли 1873 г. също се съобщава за дъжд от хиляди жаби в Джеферсън сити, щат Мисури. През 1874 г. в Кембридж имало дъжд от мравки, а през 1892 г. в едно германско село паднал дъжд от миди.
Тази пясъчна скулптура е изваяна от мълнияМълнии над вулкан
Има хиляди свидетелства за необичайни дъждове и през целия ХХ век. Регистрирани са падащи от небето рояци от животни, риби, жаби, миди, охлюви, мишки, гущери, птици и насекоми, някои от които още живи, а други мъртви или дори замразени. Учените се опитват да обяснят феномените като следствия от торнада и въздуховъртежи, но хипотезата все още не е доказана. А най-вероятното обяснение за причинителите на цветни дъждове и снегове навярно е свързано с действието на микроорганизми или смесването на дъжда и снега с оцветен пустинен пясък и транспортирането му от силни ветрове на голямо разстояние.
През 1962 г. гъст и лепкав син дъжд със зловонен мирис пада над обширна зона от периферията на Лондон, създавайки доста проблеми на намиращите се на улиците. През пролетта на 1973 г. от небето завалява розова кал, която покрива пътищата на италианската област Пиемонте. Предположи се, че става дума за прах и пясък от Сахара, смесени със застояла вода. Подобен тинест дъжд падна отново през 1980 г. в обширни райони на Алпите, а през 1988 г. на Апенинския полуостров валя 25-сантиметров червен сняг. За виновник учените нарочиха някакъв микроорганизъм, вдигнат от вятъра в снежния облак и след това предизвикал суеверния страх на населението. Регистрирани са също сини и жълти снеговалежи, а в края на четиридесетте години над щатския парк Йосемит в Калифорния е валял многоцветен сняг. Почти при всички случаи феноменът е обясняван научно, но това не е отнемало нищо от неговата зрелищност.
Едни от най-загадъчните фортиански феномени са кълбовидните мълнии - топки от електричество и светлина, които се материализират от нищото и започват непредсказуем танц близко над земята. Ако бъдат засегнати, тези мехури от концентрирана енергия могат да избухнат в мощен взрив, но по-често те просто правят няколко обиколки около нас и внезапно изчезват. Изключително рядка фотография на кълбовидна мълнияСветкавицаКълбовидните мълнии нямат пряка връзка с бурите или с известните атмосферни смущения и още дълго време ще останат една голяма мистерия, защото са редки и не могат да бъдат изследвани експериментално при условията на лабораторен контрол.
По-чести са феномените, свързани със странното поведение на обикновените мълнии. През май 1963 г. по време на футболна среща между отборите на "Уинд ФК" и "Карасек" във Виена мощна мълния се разклони над терена и се стовари само върху телата на играчите, носещи червени фланелки. Футболистът Рудолф Видерман загина, а четирима други членове на отбора бяха обгорени. Година по-рано аналогична трагедия се случи в Ошън Рорт, Ню Джърси, по време на конно състезание, където седем жокея, намиращи се на различни места в състезателния керван, бяха поразени от подобна мълния.
А на въпроса възможни ли са интелигентни мълнии Форт навярно би отговорил: "Защо не?"
(През 1962 г. мълния поразява част от жокеите по време на конно състезание в Ню Джърси
През 1962 г. улиците на Лондон са залети от зловонен лепкав дъжд
Изключително полярно сияние над антарктическите райони е заснето през май 1991 г. от астронавтите на борда на космическия кораб "Дискавъри". Основата на полярното сияние е локализирана на стотина километра височина
През 1963 г. във Виена мълния поразява избирателно футболистите на само един от играещите отбори ...)
Феноменът спонтанно човешко самозапалване
Стотици са мистериозните случаи, на които науката не може да даде правдоподобно обяснение. В началото на ХХІ в., когато всеки ден съвременните технологии ни изненадват с нещо ново, все по-често се сблъскваме с феноменални загадки, подкопаващи нашето самодоволство, че всичко е научно доказано и каталогизирано.
Възможно ли е човешкото тяло да избухне в пламъци от само себе си и да се превърне в прах за няколко минути? Един бивш полицай, експерт по съдебна медицина, представя доказателства: възможно е!
Студен януарски ден на 1980 г. Агентът от научната полиция към Департамента за криминални разследвания на Великобритания Джон Хаймер разследва случай на смърт от изгаряне. В жилището на жертвата е топло и влажно. От мебелите струи странна оранжево-червеникава светлина. На килима Хаймер забелязва купчина бяла пепел - тялото. От единия край на пепелта се подават крака, а от другия почернял череп. Това е всичко, което е останало от 73-годишния Хенри Томас. Стотици са документираните мистериозни случаи на спонтанно вътрешно самозапалване, на които науката не може да даде правдоподобно обяснениеТялото на Мери Райзър е изпепелено отвътреС изключение на част от креслото с дървена рамка, на което бедният Томас е седял, нищо друго в стаята не било изгоряло. Оранжева луменисценция се прецеждала през лепкав слой изпарена и кондензирана плът, прилепнал към всеки предмет в стаята. Килимът и мокетът под трупа били овъглени само до границата на масата пепел.
Установено било, че креслото е горяло само при досега с тялото. След падането на овъглените човешки останки на пода нищо друго в стаята не се е запалило. Само тялото е продължило да гори, докато се превърне в купчина бял прах.
Съдебният лекар изказал хипотезата, че непушачът Томас случайно е паднал с главата надолу в камината, след което е седнал в креслото пред телевизора, горейки спокойно до смъртта си. Но камината не била запалена!
Хаймер бил поразен, че тази абсурдна реконструкция на фактите била официално приета. Той бил убеден, че се е сблъскал със случай на спонтанно човешко "вътрешно" изгаряне. Уведомил за това началниците си, които обаче отхвърлили тезата му като фантастична.
Как е започнало изгарянето на тялото? Защо в стаята не е изгоряло нищо друго, докато трупът на Томас се е превръщал в пепел? Хипотезата за спонтанното изгаряне на човешкото тяло предоставя отговори на тези въпроси. Но има ли доказателства за съществуването на този феномен?
Агенти на ФБР разследват поредния загадъчен случай на спонтанно човешко вътрешно самоизгаряне
- Само във Великобритания всяка година има близо 200 случая на спонтанно човешко изгаряне! - твърди днес Джон Хаймер.
Важен аргумент в полза на неговата теза е фактът, че дори пещите на крематориумите не успяват да изпепелят напълно труповете. Изгорените кости се смилат със специални машини. А прахът, който се получава, е сив, а не бял. Бялата прах на самоизгорелите е следствие на температури, значително надвишаващи 900-те градуса на пещите.
През 1986 г. 58-годишен мъж (по ирония на съдбата пенсиониран пожарникар) изгорял в къщата си в Ню Йорк. Всичко, което е останало от него, са два килограма пепел. А за да се изпепели изцяло едно човешко тяло, огънят би трябвало да достигне температура от 2500 оС. За сравнение "домашните" пожари, разрушаващи цели сгради, достигат средно температура от 200 оС.
В научните среди се опитват да обяснят феномена спонтанно самоизгаряне с теорията за т.нар. "ефект фитил": ако човек има тлъстини и е облечен със запалими дрехи, тялото може да изгори като свещ. Документиран случай на "ефект фитил" е изследван през 1965 г. от проф. Джи в университетската болница в Лийдс. Жертвата е била 85-годишна жена, паднала в запалената камина. Трупът изгорял, но овъглените останки били различни от характерните за случаите на спонтанно изгаряне. При спонтанното изгаряне например тялото се изпепелява.
Един от най-авторитетните експерти в областта на проучванията на феномена спонтанно самоизгаряне е Лари Арнолд, шеф на американската група за проучвания на паранормални явления "Пара Сайънс Интернешънъл". Той и Хаймер са събрали много доказателства за случаи на спонтанно самоизгаряне. В болшинството от случаите огънят произхожда от вътрешността на тялото и достига необичайно високи температури.
Хаймер твърди, че феноменът се дължи на реакция между водорода и кислорода, протичаща на клетъчно равнище в човешкото тяло. Мощта на дозирана смес на двата елемента може да се наблюдава при космическите совалки, които използват водород и кислород за гориво във фазата на излитане. При реакцията се произвежда топлина, достатъчна да превърне човешките кости в бяла пепел.
Други теории обясняват феномена с кълбовидни мълнии, с магнитни сили и дори с експлодиране на предозиран метан в червата.
Никой не е присъствал от начало до край на спонтанно човешко изгаряне, но има много свидетели на отделни етапи от "събитието". Един от тях е пожарникарят Джек Стейси. При инспектирането на изоставена къща Стейси се натъкнал на горящото тяло на някакъв скитник, познат в района като Бейли.
- На равнището на корема имаше процеп от десетина сантиметра! - спомня си Стейси. - От този процеп излизаше пламък със сила като при газова горелка!
За да загаси горящия скитник, Стейси вкарва в тялото му пожарогасител.
- Безспорно е, че горенето е започнало вътре в тялото! - категоричен е свидетелят.
През 1982 г. в Едмонтън, околностите на Лондон, умствено изостаналата Джени Сафин пламнала, както си седяла на стола в кухнята на дома си. До нея бил баща й, който видял, че Джени изведнъж "засияла". Секунда по-късно тялото й било обвито в пламъци. Бащата я бутнал върху мивката и пуснал чешмата, викайки зет си, който пристигнал навреме, за да види жената, излъчваща огнени пламъци от тялото си. Огънят бил укротен, но нещастницата починала в болницата.
Полицията дълго разследвала причините за смъртта на Джени. Накрая полицейският агент, натоварен със случая, написал в доклада си, че Джени е жертва на случай на спонтанно човешко изгаряне. Съдебният лекар д-р Дж. Бъртън заявил, че не може да упомене писмено Изследователят на спонтанното човешко самозапалване Иван Сандерсън свързва феномена с т.нар. биоелектричество на човешката психикатермина спонтанно изгаряне, защото подобно нещо не би трябвало да съществува, и в доклада си определил случая като "фатално стечение на обстоятелствата".
- Пламъците излизаха от устата й, като че ли беше дракон, създавайки шум, приличащ на ръмжене! - припомня си Доналд Карол, свидетел на случай на спонтанно човешко изгаряне.
Отговор на въпросите търсят редица изследователи като Франко Осола, проф. Уйлям Крогман, Иван Сандерсън, Колин Уилсън и др. Една от хипотезите свързва самозапалването със земния магнетизъмРегистрирани са случаи, при които тялото е напълно изгоряло, но дрехите върху него са непокътнати. Съществуват хипотези, свързващи самозапалването със земния магнетизъм, с т.нар. биоелектричество на човешката психика, с енергии, идващи от друго измерение, и пр. Официалната наука предпочита хипотезата за физическото разпадане, активирано след поемането на определени лекарства. Къде всъщност е истината? Застраховани ли сме срещу собственото си спонтанно изгаряне?..
и още много на сайт-а
