Историята на Sound Blaster или как бе извършена звуковата революция в света на персоналните компютри

През 80-те години на миналия век компютърът можеше да издава само съвсем опростени звукови сигнали. Скоро обаче нещата започнаха да се променят, когато Creative Labs реши да пренесе качествения звук в света на компютрите. През 1987 г. те разработват новата звукова карта Creative Music System, която даде глас на компютрите. Това бе истинска революция в областта на звука за компютри.

Истинският пробив обаче беше излизането на първата звукова карта Sound Blaster 1.0 през 1989 г. Тя се превърна в световен стандарт за звука на персоналните компютри и постави началото на революцията в областта на качествения звук при персоналните компютри. Геймърите по онова време, чиято средна възраст сега е над 40 години, бяха във възторг от всяко ново поколение Sound Blaster.

Няколко от тези знакови моменти си струва да бъдат отразени. Sound Blaster Pro, излязъл на пазара през 1991 г., направи възможно слушането на стерео звук. Това бе истински пробив, тъй като преди това компютрите можеха да възпроизвеждат само моно звук. Sound Blaster 16, излязъл на пазара през 1992 г., донесе звук с качество на CD в компютърните игри. По онова време това бе изключително впечатляващо за геймърите. А с излизането на Sound Blaster Live! през 1998 г. многоканалният звук стана реалност.

Сега това може да изглежда странно (и дори безумно за някои потребители), но преди 40-50 години компютърните игри все още се смятаха за твърде несериозно начинание за различните компютри, които се използваха предимно за бизнес цели. Малко по-късно за разлика от Atari ST и Commodore Amiga, които имаха сравнително прилични звукови възможности, повечето персонални компютри бяха оборудвани само с монофоничен високоговорител, издаващ най-примитивни звуци. Качеството на звука на персоналните компютри наистина оставяше много да се желае.

В дните, когато процесорите не бяха толкова мощни, а капацитетът на паметта – ограничен, това означаваше, че игрите могат да възпроизвеждат музика с помощта на малки midi файлове, които не изискваха огромна изчислителна мощ или голям и скъп хард диск за съхранение на записите.

AdLib първа представи на пазара звукова карта със синтезатор за персонален компютър, което бе от голямо значение, но Sound Blaster отиде още по-далеч, като комбинира синтезатор с възможност за семплиране на звуци. Резултатът беше аудиосистема, способна да възпроизвежда прилична музика в игрите, както и да записва говор и да създава звукови ефекти. Това нововъведение промени завинаги звученето на компютрите и се превърна в хит, превръщайки домашните компютри в станции за игри.

Създателят на Sound Blaster – покойният Сим Уон Ху, който почина тази година – започва кариерата си в компютърната индустрия през 1979 г., когато е на 24 години. Той участва в разработването на компютърно оборудване за регистриране на сеизмични данни. Работата му довежда до внедряването на модерно оборудване на нефтените платформи, въпреки че е създадена в Сингапур, където по това време няма високотехнологична индустрия. Чрез потапяне в цифровите и аналоговите технологии, както и чрез своите задълбочени познания в областта на акустиката и жив интерес към музикалната наука, Уон Ху разпалва желанието си да пренесе звука в света на компютрите. В резултат на това през 1981 г. е основана компанията Creative.

През 1986 г. Creative представя първия си продукт – Cubic CT, компютър с възможност за възпроизвеждане на звук и музика. Въпреки това минават още пет години, преди да се наложи терминът „мултимедия“ при персоналните компютри. Въпреки иновативния подход, не съществуваше софтуер от трети страни, който да използва напълно потенциала на Cubic CT, особено софтуер с гласови функции. Ето защо Creative имаше тежката и огромна задача да предложи на пазара Cubic CT, особено на толкова малък пазар като Сингапур по онова време.

През 1987 г. е разработена музикалната карта Creative Music System, която включва стереофоничен 12-канален музикален синтезатор и позволява възпроизвеждане на синтезирана музика буквално с едно натискане на клавиш. Този продукт е истински хит в Азия и се превръща в първия високодоходоносен продукт на компанията, което е огромен успех за малка компания от калибъра на Creative.

През 1988 г. Creative решава да завладее света на персоналните компютри, като стратегически започва от САЩ, които по това време са най-големият пазар на персонални компютри. Компанията се обръща към ключови разработчици на игри, които да подкрепят разработваните от тях звукови карти. За една малко известна компания от Азия в началото това е било много трудно. Въпреки това, за да наблегне на пазара на игри, компанията решава да промени името на музикалната карта на Game Blaster и наполовина да намали нейната цена.

Докато разговарят с разработчиците на игри, инженерите на Creative чуват много искания за разработване на звукова карта, която да поддържа човешкия глас. Първата компания, с която Creative започва сътрудничество, е Broderbund с поредицата образователни игри Carmen Sandiego. Работното име на тази звукова карта е Killer Card.

Broderbund, компания, специализирана в разработката на игри, създаде нови игри с гласово активиране, използвайки груб прототип, известен като Killer Card (въпреки че картата всъщност се състоеше от две прототипни платки, свързани с много проводници). Година по-късно Killer Card получава ново име – Sound Blaster – и е представена на обществеността през ноември 1989 г. на Comdex в Лас Вегас, когато разработката на игри, използващи устройството, вече е завършена.

Майкъл Джексън, който решил да посети изложението именно в този ден, случайно попаднал на щанда на Creative, където през цялото време на изложението Comdex се чували компютърни звуци. След като видял демонстрацията на щанда на Creative, Джексън останал там около половин час и се развълнувал от новите възможности за звучене на компютърните игри.

На Comdex хората се редят на дълги опашки от до 20 души пред трите гишета на щанда на компанията, като на всеки четири минути купуват по една платка Sound Blaster. Този феноменален успех е отправна точка за легендарното развитие на Sound Blaster. В историята на това устройство са продадени над 400 милиона броя. Всъщност почти всички компютри днес все още запазват съвместимоста на Sound Blaster в операционните си системи.

Звуковата карта Sound Blaster 1.0, представена на изложението, бе първата по рода си и предлагаше 8-битова звукова система с ниска честота на дискретизация. Разбира се, в сравнение със съвременните стандарти качеството на звука беше далеч от перфектното – грубостта и лошият звук бяха характерни черти на това устройство. Но въпреки това си струва да се отбележи, че преходът от пълното отсъствие на звук към активното му прилагане е исторически пробив за персоналните компютри от онова време. Потребителите приеха новите възможности с удоволствие, тъй като цената на звуковата карта беше много достъпна за широката аудитория.

По-конкретно, синтезаторът OPL2 представляваше чип за FM синтез с два оператора, който можеше да генерира само девет монофонични гласа. Терминът „двуоперационен“ означава, че за модулирането и създаването на различни инструментални звуци се използват само две синусоидални вълни. По принцип качеството на звука на този синтезатор беше малко по-добро от собствения 12-гласов стерео синтезатор на Creative, но той все още бе много примитивен в сравнение с най-новите електронни музикални инструменти.

Първият Sound Blaster беше невероятен продукт, който съчетаваше PCM звук и FM синтез. Въпреки това, поради ограниченията в цената на компонентите и производителността на компютрите по онова време, честотата на дискретизация беше ограничена до 23 kHz. Масовото използване на 8-битови аналогово-цифрови преобразуватели все още не беше налице, така че цифровите семпли се създаваха със софтуер, използващ цифрово-аналогов преобразувател. Тъй като това беше софтуерна технология, скоростта на изпълнение бе ограничена от характеристиките на тогавашните компютри. Във всеки случай честота на дискретизация от 23 kHz беше напълно достатъчна за 8-битовата версия, тъй като по-високите честоти на дискретизация не предлагаха големи предимства поради грубите характеристики на 8-битовия изход.

Sound Blaster се утвърди десетилетия преди звукът от дънната платка да стане повсеместен. През годините, когато дънните платки станаха по-мощни и по-шумни, платките Sound Blaster, въпреки че бяха включени към дънната платка, винаги бяха няколко нива по-нагоре в поддържането на това неподправено качество на звука.