Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    3259
  • Коментари

    1240
  • Прегледи

    152738

За този блог

Авторски блог от Анита Христова Трифонова в Изкуство -"На злобата ще се изсмея във очите, на разни там присъди и обиди, защото съм високо в висините и никой мен не може да ме съди! ИСТИНАТА - ГОЛАТА ИСТИНА!"Старият ми блог е недостъпен за мен, в категория Други беше,така озаглавен без мое знание там.Направих този -новият със същите имена. Некоректно се постъпва с мен. 

 

  • 4451
    публикации
  • 1259
    коментари
  • 56467
    прегледи

ТОЗИ ми профил  в този сайт ,в този блог изглеждаше така и сега  е пак така -не мога да влезна в него,  явно подразни доста хора още повече,че прекалила съм с постовете си и по тази причина се принудиха еди кои си да ми изтрият и профила в ютуба,защото повечето ми постове са в клипове.Варварско,нали? Но Господ види.Това все пак е мой труд. 

Направих нов профил със същите имена,данни, но вече е с нула поста засега.Това ми показва ,че наистина съм била кошмар за някои "специални" с този старият ми профил по -горе данните вижте. А и беше категоризиран в категория Други без да знам аз,на всимки ви е ясно вижте,че си е за в категория изкуство и поезия още повече че постовете ми за протестите са изтрити. Колко съм обиждана го знаете, но аз да обиждам нямам право,браво! Затова и ме напълниха с наказания тук.Профилът на друга особа бе пълен с обиди по мен и семейството ми и ще водела дело с това бие по админите , но защо трябваше и моят да се блокира,защо аз съм потърпевшата?

 

Публикации в този блог

Какво е да можеш, когато крак ти подлагат? Какво е да искаш до плач да се стягаш, че неразбран си оставаш, отвергнат и побелял си от зли хора зачеркнат! Какво е да искаш да се докажеш? Какво е да искаш да го докажеш това истинското във тебе от Бога ти дадено, от твоите братя, сестри крадено!? Какво е да не можеш да плачеш, кога на софрата те слагат и грачат пернати-хищни в теб нокти забиват и до капка кръвта ти изпиват!? Аз романи не пиша ни дълги плеяди, в мен истина диша, пея, свиря и пиша.
"Нападна я със думи – кални и студени, в деня, в който синът ѝ празнуваше честта. Мисане, твоите рими, от злоба породени, са просто суета и куха самота! Защо ти трябваше, поете „превъзнесен“, да хвърляш кал по майчината благодат? Стихът ти е фалшив, като изтъркана есен, а в душата ти – само старчески инат. Секирата била миризлива и стара? Виж себе си в огледалото, „майсторе“ на прах! Тя е огън, тя е болка, тя е жива вяра, а ти си просто ехо, погълнато от страх. Жупел и Секира – те са фронт от
Имаме си ний скумрийка- писарушка какa Сийка, смело пори тя водите нищо не лови я, дните хич не са и преброени сред медузи, раци, мрени... щото хитра е, лукава на вълните не се дава, на подводните течения за нея сладки увлечения! Мълчи, риба е и знае , че и Рачо днес ще смае със мустак или пък не ще го хапне за мезе. А неговите триста раци, триста раци все юнаци със любов ще ги обгърне и със перки ще прегърне. стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata
Мишле, намали скоростта с късите си крачета. Свършиха се дупките ,дека ще се скриеш? А другата поетеса е доста дебеличка нема да и стане дупката, цяла яма требе. Заплашваш, брей че сила . Ето мое стихче за поздрав! Напънало се малкото  мишле със слона да се бори, но лошото си го зове, а слонът благородство гони. Останало във дупката си  своя и гонело с интриги врага -своя, който благороден бил и горд, минавал сред животните за лорд. Къде останаха и другите мишлета по дупки разни скрити, със пав
Секси си и те желая до безумие, не ще използвам сладкодумие, ще те прегърна и целувам цяла, в ръце ми ще се гърчиш  полудяла! От сластен огън, като лава ще те заливам, моя Ана! Ще моля пак да ме целунеш, не за последно дето искам. Ще го направя, ще те целуна и после пак ще искам, искам… "Любов и страсти" - стихове еротика автор Анита Христова Трифонова sekirata
Мале, направо сериали пише това Първомайско @у.....! Направо ме разсмивате Искра, прегледайте се! Полудявате. Къв Антоан ти е все в главата и що мене туряш там, докога ще ме бъркаш с Ангела , аз съм Анита и съм много по-стара от Вас. Нито Ви познавам, нито искам да Ви виждам-интриганти първа класа, по-добре мини да пишеш сценарии на филми, негоднице! Много те бива да плюеш по хората, интриги да правиш. Все още има стари хора да ти вярват, да ти ходят по акъла , та дори и стари админи, а малките
Пей ми, птицо моя, пей, във душа ми обич влей, дай ми борбен дух, корав, сила ,благороден нрав! Дай ми слънчева душа, дай ми обич, красота, дай ми сила и любов в този свят жесток, суров, злото аз да победя, върхове да покоря! Музика в мен прозвуча, тя от тебе долетя! Пей ми, птицо, с песента, стопли моята душа. Славейче мило пее в зори. Славейче мило, недей се кри в клони разлистени и бреза млада, таз чудна песен на мен се пада. Сили ми дай със теб да пея, искам свободна аз да живея, птица да ст
Светлинки пробляскват в мрака, сърцето ми това и чака, почва в ритъм  луд да бие, чувствата към теб не крие. Тъй сияйни, тъй омайни са очите ти сега, страст и огън в тях гори. Искам те! Със мен бъди! Палаво ръцете ти играят, Искат тялото да опознаят, а то плаче клето, плаче и сърцето за твоите ласки и любов. Зов изпълва тишината, истината е позната. Сливаме се с теб в едно голямо огнено кълбо. "Страсти" - eротични стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata
Страстта е жива Напира в мен страстта, за тебе аз горя, душата ми те моли любовта говори! До мен бъди и спри, изгаряй в мен, гори, целувай ме така, както обеща на мен в онази нощ! Не ставай,  мили лош! Назад не гледай ти, щастливите ни дни с любов ги прегърни. И знай страстта е жива, любовта красива- бяла синева,  нежност, стон, нега!   "Страстта е жива" -стихове и видеоклип автор Анита Христова Трифонова sekirata
Моята душа туй трае Слънце грее и пече, а на мен ми е добре, като птичка лекокрила в бяло цялата съм, мила. Откога ли не съм била тъй спокойна и със сила неприсъща за жена аз посрещам днес врага. Има кой да ме събужда. Има кой да ме възбужда, предизвиква и ругае. Моята душа туй трае. Извисена отвисоко гледам аз на туй. Апропо искам да Ви споделя така без да се срамя. Всекидневно се зареждам, не хабя се, не увреждам здраве си за туй онуй. Враг мой, добре ме чуй и цървула си изуй. Бог е с мен и в
Моме фалшиво, гуреливо, забрави за мене, сливо си, такваз остана, елементарна, куха, яма за наивни животинки, разни твари и гадинки. С мен не можеш се пребори, в интернета ти умори някаква секира -ник, но тук си никоя. На шик се правиш с фалш, менте и плагиатство, не за сефте. Разбраха всички колко струваш защо на свястна се преструваш. Я се вижте вий избрани, все лъжкини сте събрани, със любовниците ваши, бъркате такива каши, че свят да ми се завие, но аз ви знам, менте сте вие. А ти нямаш ка
Лъжовен ден, лъжовна нощ, лъжовен с мен, лъжовно лош! Усмихваш се, а тъжен си, прикриваш се, във мен горчи! Променлив, мил, но всъщност зъл, добър си бил, но си подъл! Сърце ти в лой обвито спи, с душа копой, а в мен боли! Разгулен, гад, живот- разврат, души убиваш, живееш в смрад! Умри, във пепел покрий се ти, щом Дяволът тебе води! Сълзи не стигат, но и не плача, с вяра и дух посрещам здрача! стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata
Майко Българийо, родино моя, защо позволяваш на оня, тоя... да ровят в утробата ти и твоите чеда роби в немилост да са по света?! Рана дълбока са ти отворили, а нази, мила майко, поробили, храним чуждицата, врагове наши политици-мутри, убийци, апаши... Майко Българийо, вдигни си главата! Майко Българийо, намери петата - ахилесовата, на тези у нас, които продават тебе и нас! Направи чудо, помоли се на Бог не да се лее кръв и жесток човек да слезе вече от трона, за чуждица да сме забранена зона. М
Имам си и фенове, които отговаярт вместо мен на обидите по мен от едни и същи.  "На кой му пука за един мисан, потънал в рими, в скука и в застой? Секирата е инструмент избран – тя реже право, влиза смело в бой! Да миришела? Навярно на барут, на истина, на праведния гняв. А ти, поете, кротък и надут, си мислиш, че си вечно, свято прав. Оборът чисти се със замах корав, не с кърпички и мокри аромати. Секирата не търси евтин нрав, нито на панаира си търси събратя. Тя не дава фира, тя не знае срам,
Една любов, една сълза! Една сълза ми подари от твоите добри очи. Една сълза за спомен от нощта във която бях твоя. После утрото ме грабна, повлече ме порой златист. За приключения тъй жадна аз късах лист по лист от дърветата около мен. А бяхме млади, беше ден, когато тръгна заслепен от пареща звезда гореща. Любов да прося не ща! Не съм убита, онемяла със надежда моя бяла стоя и гледам във безкрая. Там горе ще се любим, зная. стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata
Такава жена не умира Погледът премрежен. Гледаше някак си във сиво. Не в мъгла. Мъгла бе в твоята душа и студ и хлад, душевен глад. Нейната усмивка тъй чаровна на някои се стори тъй греховна. Не е тя облак буреносен, нито пък вирус смъртоносен. Не е и плачеща върба, нито пък момина сълза. Може би розата с бодли е тя за чуждите очи, за хората с езици зли. Но стига с тез цветя. Тя просто е жена. Жена не толкова красива и не дотам свенлива. Жена, която търси и намира. Жена, която често се нервира,
Знам. Не може зло да правиш и чист да  си останеш. Ще си изпатиш и то не сега.  Често го отнасят твоите деца. Това закон е на природата, не е от вчера той за хората. Никой земен няма власт на Земята да се разпорежда да заповядва, да нарежда. Затуй Ви моля, хора зли, спрете се, че може Вас по-късно да ви заболи! Искам Бумеранг Браво! Значи тук си с власт и пишеш напръщяло, с мен си се заяло. Добра кошница си си изплело, но материалът е изкуствен, а постът ти е гнусен! Довечера едно уиски от мен
Върху гроздове как ще си легнеш? Под Луната как ще сребрееш? Празни думи безсмислено лееш! Кърмиш себе си?! Боже! Как смееш да убиваш на думите смисъла в родната българска реч? Ти на Дявола си уйдисала! Кой позволява таз сеч? Самочувствие болно ти имаш, в поезията тук ни сервираш думи без смисъл, без тон! Нямаш ли си камертон?! стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata Изкуствен интелект ще твори ако не спрем тази лудост! Моята съвест е чиста, аз предупредих. Само български творци музикан
Упойващо, красиво пея! До мене малка чучулига, а Слънцето тъй силно грее мен и нея с любов стига! Разперих в миг ръце нагоре, поисках всичко да обгърна и в миг намерих се там горе и сред природа земна, чудна, сред птици, облаци с тях полетях, красива, чудна бях! "Полет" -стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata
Тръгвам сама вървя все нататък, търся лица във очи с блясък. Огън душа стени руша, плач на жена, нощна крада! Душата ми млада търси нежност, наслада, пленени думи и зов, страсти , обич, любов! Тръгвам сама, вървя не спирам, от цветна дъга нишки копирам! Слънце се смее, сърце пее! Искам да мога да стигна Бога! С мажорна кода завършвам-Аз мога! стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata
По –добре да не те докосвам Вещице, твоят поглед ме убива! От тебе бягам, а не бива, защото твойта кръв във мен тече, взе живота ми, отрово, взе! Опитваш се да ме заставиш, на колене да ме поставиш, Но аз не пипам, че горя. За тебе аз ще изгоря! С кръвта ми храниш се, вампирке, на мъжете , ти пастирке, двулична и десетолика, на Дявола си ти прилика. Храниш се със мойта болка, но дано да се задавиш, Аз обичам те до болка и защо смъртта ми бавиш? Изкусителка велика отрова в мен тече от тебе, вика
Времето безмилостно и безпощадно е към мен. Ти остана само мил спомен съкровен. За щастие и за простори изгубих своя бряг. Какво ли не бих дала да го върна пак. А бях щастлива . Всеки миг и час за теб копнях. За теб живях. стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata 
Борят се във мене две сили.   Едната дърпа ме към съвършенството,   другата ме тегли към покоя,   спокойствието на душата моя.   Съвършенство без буря се не стига,   но бурите омръзнаха ми.   Тия борби, почести и слава   това на мен не подобава.   В себе си да се затворя   и да престана да се боря   туй не е за мен.   Но ето, че подсказва ми сърцето   с борбата си и гордостта,   с истината на уста   как спечелих врагове.   Сега прегръщам ветрове,   облаци бели и сини,   птици и звезди любими.  
Ако те няма не грее простора! Ако те няма чувствам умора! Ако те няма птици не пеят! Ако те няма устни не смеят любов да раздават и да показват как те желая, да доказват колко те иска, желае сърцето и как за други дава заето. Ако те няма умира денят! Ако те няма спира дъхът! Ако те няма очите загасват, красиви надежди и блянове гаснат!  стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata
Какво е любовта? - питам аз Луната, а тя ми хвърля лунен сноп лъчи в позлата! Какво е любовта? - питам и звездите, а те блестят и греят в косите ми, в очите! Какво е любовта? - питам в моя сън принцове и феи, пирати и злодеи? В отговор нощта покрива ме със плащ и сънно ме люлее, любовна песен пее. Каkво е любовта? - питам във съня си. Някой ми шепти: - Пази нощта, деня си!   Любовна песен-Какво е любовта? стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.