Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    3259
  • Коментари

    1240
  • Прегледи

    152740

За този блог

Авторски блог от Анита Христова Трифонова в Изкуство -"На злобата ще се изсмея във очите, на разни там присъди и обиди, защото съм високо в висините и никой мен не може да ме съди! ИСТИНАТА - ГОЛАТА ИСТИНА!"Старият ми блог е недостъпен за мен, в категория Други беше,така озаглавен без мое знание там.Направих този -новият със същите имена. Некоректно се постъпва с мен. 

 

  • 4451
    публикации
  • 1259
    коментари
  • 56467
    прегледи

ТОЗИ ми профил  в този сайт ,в този блог изглеждаше така и сега  е пак така -не мога да влезна в него,  явно подразни доста хора още повече,че прекалила съм с постовете си и по тази причина се принудиха еди кои си да ми изтрият и профила в ютуба,защото повечето ми постове са в клипове.Варварско,нали? Но Господ види.Това все пак е мой труд. 

Направих нов профил със същите имена,данни, но вече е с нула поста засега.Това ми показва ,че наистина съм била кошмар за някои "специални" с този старият ми профил по -горе данните вижте. А и беше категоризиран в категория Други без да знам аз,на всимки ви е ясно вижте,че си е за в категория изкуство и поезия още повече че постовете ми за протестите са изтрити. Колко съм обиждана го знаете, но аз да обиждам нямам право,браво! Затова и ме напълниха с наказания тук.Профилът на друга особа бе пълен с обиди по мен и семейството ми и ще водела дело с това бие по админите , но защо трябваше и моят да се блокира,защо аз съм потърпевшата?

 

Публикации в този блог

Не Ви ли стига отровата в кръвта, бушуващата лава, злоба? Не Ви ли стига и смъртта във нейната и моята утроба? Не Ви ли стига кражбата и плагиатството, поети? Не Ви ли стига дажбата във левове, като поети? Не Ви ли стига злобата и завистта, като набъбнал цирей? Не Ви ли стига глупостта? Изпята песен сте и пирей! Не Ви ли стига алчността и лакомията проклета? Не Ви ли стига подлостта, интригата, душа превзета? Не Ви ли стига гаврата със чуждите деца нещастни? Не Ви ли стига дарбата на дяволи във
Ще се слеем с тебе в огън лунен, ще запламтим и облак тъмен ще се опита да ни спре, но любовта не ще умре! Тогава викай с мен, крещи и прегърни ме, полети! Лети на воля с мен , любима, моя обич и любов незрима!   Обичам те такава кротка ,мълчалива! Обичам те такава, приказно красива! Обичам да те гледам и чувства в теб да паля! Обичам да те милвам и нежно да те галя! Обичам те, омайна, моя любов сияйна! Обичай ме и ти, целувай ме, гори! Във мен се преоткривай, със нежност ме заливай, моя душа лю
Великден,  майчице иде, на мен да плача ми иде. Вън кръшни хора се вият очи ми змиици  пият. Сърце ми болно, печално тъжна ми песен пей жално. Ръце протягам, не мога  да стигна Господа Бога! Съдба ми е орисия във бедност и немотия деца си клети оставям, жива ли съм забравям! Свеща в ръцете ми гасне, нима във мен ще угасне надежда, искра последна в душа печална и бедна! На теб се , Господи моля и нека твоя е воля, огрей домът ми със радост, дай ми на живот сладост! Исус къде си? - стихове автор
Какво е любовта? -   питам аз Луната,   а тя ми хвърля лунен   сноп лъчи в позлата!   Какво е любовта ?-   питам и звездите,   а те блестят и греят   в косите ми, в очите!   Какво е любовта ?-   питам в моя сън   принцове и феи,   пирати и злодеи?   В отговор нощта   покрива ме със плащ   и сънно ме люлее,   любовна песен пее.   Каkво е любовта? -   питам във съня си.   Някой ми шепти:   - Пази нощта, деня си!   стихове автор Анита Христова Трифонова  sekirata
Свирят всички изпуснати влакове... Нощ красива, Луна бяла, тръпна във сласт цяла, душа сива ми предлага Дяволът и стяга обръчи от злост, кошмари... Аз пропуснах всички гари! Една само ми остана... Последният влак с теб ще хвана ....423 Последен влак -стихове   автор Анита Христова Трифонова sekirata 
Наричат го Лазаровден, Лазарица, Лазар, Лазарова събота.С Лазаровден започва подготовката за Великата седмица и Христовото възкресение.Една седмица преди Великден, в събота, от стари времена става весел празник. Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден-Връбница/Цветница/Православието отбелязва паметта на Лазар от Витания. Той и сестрите му Марта и Мария приемали в си
.......Ще споделя и няма какво да се срамя. Засипват Ви с пари и слава, но давите се Вий във лава, която в моята душа прелива. Човешкото в мен не умира! Не се предавам, сили зли, ще се боря, Дяволи! В епохата на антихриста горя със светлина лъчиста, децата си дано спася пък после нека да умра. Но знам,че горе на небето, където тегли ме сърцето ще бъда истински щастлива- звезда сияйна и красива! Ще бъда! Ще ме има! Човешкото в мен не умира! Ще бъда, ще ме има! стихове автор Анита Христова Трифо
В полето раснало кокиче - стройно, бяло хубаво момиче, най обичало да пее, да се радва, да се смее. Минали година, две яко взела се в ръце, песни хубави изпяла и от тях добро видяла. Но минало още време, тя поела тежко бреме, в фирма влязла със охота и поела кръст Голгота. Дразнела със красотата на косата, на краката, на зелените очи....... Трябвало е да мълчи,търпи... Ангелският и гласец им послужи за свинец. на Полина стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata
С усмивка ме прегръща трепетлика, нарцис нежно ме целува, герберът ме мами, вика, а тинтявата мъдрува как приятелка да стане на цветарката Анита и как вярна да остане на минзухаря, как да пита кукурякът що жълтее и бледнее, и немее?! Маргаритка ми намига, люлякът се перчи, стига с клонките си липов цвят и потъвам в цветен свят с теменужен аромат! Еделвайсът ми е брат, а пък розата сестра, ирисът по-малък брат, братовчедка ружата. Приятелче ми е зюмбюла, а божура, трендафила, гюла с тях мечтая до
Всичко в скреж е . Премръзнала съм цяла. Ръката пада отмаляла и чуди се как да подхване тема болна ,остаряла. Всичко в скреж е, няма сняг, няма зима. Надежда мнима. Българийо, къде си скрила героичните си синове? Българийо, на кои си мила? Метлата чужда тук снове прогони нашите деца. Останалите са овци-стада! Вълци прегладнели на глутница, освирепели ръфат къс по къс и мен. Ще видя ли бял ден?!   стихо
Ще се целуваме. Как хубаво ми пееш , но защо се смееш  тъй различно? Не е логично. Усмивката или песента? Коя е истината? Ще се целуваме, нали? Така е хубаво, че сме сами. И няма като някои поети  да рецетираме куплети и душата да скърби, да роним горчиви сълзи! А песента е хубава. За кого я пееш? За мен, за него, за себе си, кажи? Погледни ме с тез очи. Какви очи! Толкова си хубава и властна, с тази р
Огледала се птичката красива макар и доста горделива, решила тя добро да прави, мераци стари да забрави. Накичена била със име с гърди не малки -цяло виме, с думи, техники играла, накрая тъй се заиграла, не с котарак, а с жалко псе, не било все пак прасе. Плетяла мрежи всеки ден, следяла сечивото -мен и примка нова му пуснала, но секирата разбрала. Сечивото тъй работно, вярно че било самотно, не понесло тоз майтап, накълцало я на кебап. А самотникът отсреща
Не мога да те гледам във очите , защото просто нямаш ти такива. Не мога вече да броя сълзите душата моя с тях да те разсмива. Не мога даже радостно да пея, кажи ми как без вяра да живея? Не мога и не искам да те виждам, на другата не мога да завиждам. Не мога да не кажа ,че такава тя кайто мойта участ заслужава. Не мога аз съдбата да променям и чувствата си всеки ден да сменям. Не мога повече да ти прощавам, да ме обичаш да те задъ
Падна нощ! Мастилено обагри се небето, зловещо почерня морето, прониза птича песен тишината, една звезда проблясва в тъмнината. Брегът се рони. Събирам в шепи пясъкът златист, а в мен сълза на птица с поглед чист. Пустее кеят, тъжен и самотен, рибарите са някъде далече, бял кораб вятърът повлече. Не мога да те стигна, ти  си тъй далече.... Моя мечта и блян! Огън! Плам! "Мастилено рондо" - стихове автор Анита Хри
ПРИКАЗКА ЕДНА   ЗА АЛИ БАБА   Прочети ми мило приказка една за разбойниците диви, за Али Баба. Четиридесет не са, а за жалост много са. Доброто ,истината мразят, в кал и тиня газят. Али Баба им се отплаща, с кюлчета злато плаща за пъклени дела. Но за беда и досега приказката актуална, не за всички е реална!   стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata   
22.02.2026 Сирни Заговезни е! Да дадем и да поискаме прошка, да прогоним злото от душите си. Празникът е наситен с магически действия и поличби, които носят здраве и берекет.   Простих Снегът затрупа мойте грижи, ледът стопи се във сърцето и като паяжина се ниже надеждата за туй, което отнеха ми без срам и свян! Снежинки плачат в мойта длан! В очите ми блестят сълзи, сърцето всичко им прости, прегърнах вятъра, запях, птица ста
Потънала съм в болка нечовешка и знам, че правя следващата грешка, танцувам върху въглени, жарава, боли и пари, знам, не става, сред въглените цвете да поникне, сърцето на обиди да привикне!     Сега пред вас тук ще призная, че на злото виждам края! Не се страхувам от това, че ще остана без глава! След мен ще има по добри, по талантливи, истински, човеци праведни, без грях, които с сила и без страх, народа ни ще поведат
Мразя всичките тюфлеци в панталони и в поли, ведно със другите зевзеци мутри и еничари! Зинали са за пари, морят днес народа ми! Закон неписан. Мор на стари! Възмездие ще се стовари! Пенсионери днес да няма, комунисти са били, но няма Господ туй да позволи- мор на майки  и бащи! Цени хвърчат до небесата, еврото гоним и в отплата натрисат ни, и бежанци- болни, всякакви, престъпници,  а по-богати са от нас. Що
Животът е подарък на човека, това се знай от памтивека, дали Господ ни го подари или подарък е от рой звезди? Аз знам, че има друг живот и той е горе в небесата, а под земята друг, по лош - царството на сатаната! Тук горе искам да живея, да се радвам, да се смея, да съм обичана, желана, а не измъчена и изтерзана! И нека дяволът посмее, в очите ми да се изсмее, със слънчев лъч ще изгоря усмивката му, ей така в пороен
Събуди се Дякон Левски, направи ги тез на трески, които България обраха и за Родината ни са заплаха!                 Събуди се, Дякон Левски, народът ти секат на трески шепа банда и търбухи, за истина и правда глухи!               A
На днешния ден отбелязваме 153 години от смъртта на Васил Левски, човека, когото нацията определи като най-великия българин.  Всъщност Апостола на свободата  умира на 6 февруари 1873 г. по действащия тогава Юлиански календар. След 1916 г., когато в България е въведен Григорианския календар,  датата на смъртта на Васил Левски е 18 февруари, но възпоменателните церемонии се провеждат на 19 февруари.Той отдава живота си за освобождението на България от турско робство.
За тебе Левски плачат днес очите ми! За тебе Левски ронят се сълзите ми! За тебе моето сърце прескача! За тебе взирам се сама във здрача! За тебе Левски пея моите песни! За тебе Левски в стихове чудесни възпявам теб и светлото ти дело, лъвът и твоето сърце смело! За тебе Левски тъжна и печална обръщам поглед назад и копнея да те срещна някъде, страдална оставам си за теб, тъжа, милея!   "За тебе, Левски!" - стихове автор Анита Хрис
НА МЕН И ДЪЩЕРЯ МИ КОЙ ЗАВИДИ? СЪДБА Е ,КОЙ ОБИДИ МОЯТА ДУША ИЗСТРАДАЛА? НЕ СЪМ ОТКАЗВАЛА , А СЪМ ПОМАГАЛА ДОРИ НА СВОИТЕ ВРАГОВЕ, ПЪТ СЪМ ПРОКАРВАЛА ПРЕЗ СНЕГОВЕ. СЪРЦА ЛЕДЕНИ СЪМ СГРЯВАЛА, ЛЮБОВ, ОБИЧ СЪМ РАЗДАВАЛА, ЗА МЕН НИЩО НЕ ОСТАНА. И МАЙЧИНАТА  МИ ВЗЕМАХА РАНА ЗИНАЛА Е ЦЯЛА ЯМА, БОЛКА МЪЧИ МЕ ГОЛЯМА! НЕ ПРОСЯ ОБИЧ И ЛЮБОВ, ХАРЕСВАНЕ.   ПЪТ НОВ КЪДЕ ДА ТЪРСЯ ВЪВ ПУСТИНЯ? АЗ НЕ ИСКАМ МИЛОСТИНЯ! ЖИВЕЯ С МОЙТО А
Не, не се предавам! Дори на дъното стъпила, дори живота си сгорчила, дори останала сама нощта деня, деня, нощта, не ще ти се предам, съдба! И сега дори съм жива, макар на въглени стъпила, самотата аз разпръсквам, в авантюри се не впускам. Свободата днес си пазя, на колене не падам, лазя… Не се пречупвам, не признавам рекет и тормоз, оставам силна, истинска ,такава стоманена, желязна, права. Не се огъвам и не падам,
Исус воскресе, а ти се изнесе! Но аз съм до теб. След тебе вървя и искам обяснения за това онова. Докога изпитания за мене, кажи?! Но този път не искам, не искам лъжи! Да се договорим ли с тебе сега? Искаш я, искаш моята душа, но остави децата ми-двете. Пий и смучи ме, Дяволе клети! Господ не забравя своите чеда, когато като мен са в голяма беда. Търговец се пишеш на човешки души, не ще успееш, не мож ми внуши, че злото и Демона в

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.