...
От smirena
· 1561 прегледа
Пребродих със сърцето си света,
останала без дъх от самота,
една ли граница преминах ,
търсейки истинското в мен..
За даденост приемах всичко,
а после вплитах се ,лъкатушех,
по пътя странен ,необятен,
какво ,кого ли търсех?
А може би към себе си вървях,
откривах се сред завист,болка, смях
придобивах нереални очертания ,
стени издигах ,вграждах се сама,
измислям те сред отражения,
на нереалност и реалност вплетени,
а самотата е съдба,сред ослепително
бели стени,огледало на моята душа,
достатъчна съм си сама...
-
1
Препоръчани коментари