• публикации
    205
  • коментари
    249
  • прегледи
    224178

Кой съм Аз - зомбита ли са хората!?

blog-0129147001363075979.jpgВсе по-често и все повече хора забелязват явните и скъпо платени опити за манипулиране на неосъзнатото човечество:

„Хората са зомбирани, и без тяхното събуждане и извеждане в нормални условия на живот, те просто продължават да съществуват в своето зомби състояние, от което още повече усилват настоящата безпътица. Да се предполага, че сегашният човек е свободен и поставен в условия на демокрация и свободен вътрешен избор, това е просто наивност. Човечеството отдавна е поставено в условията в които то просто не може да не върши онова, което прави.

Да се иска от една риба, да се развива в един аквариум, изпълнен с уиски вместо с чиста изворна вода, това е невероятна наивност и глупост! Рибата при тези условия се опива и плува като пияна риба, с парализиран център на ориентация.

Така ли е, господа! Приятели скъпи!

Може да опитате, какво ще се случи ако излеете едно шише ракия в аквариум с шарани: точно така изглеждат и хората, когато се намират в състояние на психо-генераторно въздействие или състояние на прекомерен стрес. Движат се като пияни по улиците.

Нима това е състоянието, при което човекът има възможност да избира свободно стратегиите за преодоляване на поредните трудности. При тези условия, той просто нищо не избира, а просто е експлоатиран от поредния енерго-информационен паразит, който обилно консумира от поредната плячка.

Поставяне на човека под зависимостта на пари, власт, материални ценности, чувство за сигурност и битка за оцеляване!

Разделяне на човека между сърцето и разума, същността и егото му!

Предлагане на разума на различни стратегии за оцеляване, неотчитащи до една, наличието на същността или душата!

Впрягане на разума в насока, която го отвежда от По-важните установки, като се подменят Главните неща с илюзорни потребности!“

http://padreantonii.blog.bg/history/2013/03/04/mehanika-na-zombiraneto.1060393#last_comment

Истината е, обаче, много по-прозаична – хората се самозомбират, сами себе си приспиват и залъгват. Защото никой не може да те излъже, ако ти не му позволиш това; ако сам ти не позволиш Лъжата да те приспи – защото ти е по-удобно да спиш, че и дори похъркваш! Да живееш в илюзии и заблуди е много по-удобно за теб – най-малкото защото не се изисква да се осъзнаеш, да се събудиш и видиш неприятната действителност – че ти си роб, роб на себе си и собствената ти неосъзнатост!

Има един единствен инструмент в човека, който позволява твоето зомбиране, т.е. програмиране чрез възпитание от най-ранна възраст, чрез обуславяне и удобно приспиване - и това е човешкият ум.

Това се дължи на факта, че човешкият ум е един вид биологичен компютър със своя памет и мисловни модели. И когато човешкото същество е учено от невръстна възраст, че то е умът и само умът (Мисля, следователно съществувам - Декарт) и че умът с неговите производни: мисли, вярвания, илюзии, проекции, его, е това, което е човекът; то ясно е, че който владее внушенията върху човешкия ум (образователна, политическа, икономическа, медийна, религиозна система за вкарване на овцете в стадото), владее и самият човек. Дотогава, докато човекът не разбере себе си и не разбере, че идентификацията му със собствения му обусловяем ум е коренът на злото и поробването му. Защото самият човешки ум е ограничен по своята природа на биокомпютър. И може лесно да бъде подвеждан и програмиран с желаните модели на поведение и мислене.

Истината е, че Човешкото същество е много повече от своя ум - умът е просто един инструмент за ползване в ежедневния живот. Полезен инструмент, но само инструмент. Умът е Слугата!

Истинският господар обаче не е твоят ум, а самият Ти – човешкото ти същество, което е необятно много повече от обусловяемия си ум. Със своята вродена интелигентност, с чувствително сърце, с вътрешна човешка същност, наречена душа – човешкото същество е свещено, ювелирна изработка на най-великия Творец – Съществуванието. И когато истинският Господар вътре в теб се събуди - самият Човек с неговата душа и вродена вътрешна интелигентност, - тогава и слугата ще заеме подобаващото му място като послушен изпълнител на волята на Господаря - човешкото сърце и душа, истинската човешка същност.

За да се случи това, човек трябва да престане да се идентифицира със своя обусловяем ум и да опознае себе си, своето вътрешно същество и най-истинска същност - сърцето и душата си.

Да си зададе въпросът – Кой съм Аз?


1 човек харесва това


14 Коментара



Хубави мисли. Може да ти се види малко налудничаво или смешно, но едно добро начало е да развием контрол над състоянието на сън, т.е. над сънищата си. :)

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Да, контролът над сънищата е важно нещо - защото в съня умът е оставен да се вихри без будното съзнание на човека, което да го наблюдава. Най-трудното е да се овладеят сънищата. затова най-напред се започва с будност и осъзнатост през деня, докато си в така нареченото будно състояние. Макар, че и то никак не е будно. Колко често мислите ни отнасят и дори забравяме къде се намираме.

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

И Платон споменава, че е необходимо да се научим да контролираме низшата част на душата си по време на сън - в "Държавата".

Струва ми се интересна задача, само че от известно време не помня сънищата си, просто черен екран и толкова. Не зная на какво се дължи.

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Първата стъпка е да започнеш да водиш дневник на това, което сънуваш, но не за да го използваш като материал за психоанализа или нещо такова. Просто записвай това, което си спомниш, без да се опитваш да следваш някакъв сюжет или последователност. Прави го редовно две-три седмици и после ще можеш да минеш към следващата стъпка - да започнеш да осъзнаваш, че сънуваш докато сънуваш. :)

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Платон пък споменава, че е необходимо да се научим да контролираме низшата част на душата си по време на сън - в "Държавата".

Струва ми се интересна задача, само че от известно време не помня сънищата си, просто черен екран и толкова. Не зная на какво се дължи. Ако това е възможност за начало, сякаш ми е отнета. Изглежда, ще трябва да започна първо с възстановяване на спомените за сънищата.


1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

По-страшни са сънищата, които сънуваме с отворени очи - мислите и обсебеността от мислите ни докато сме будни. Ако човек може да наблюдава мислите си, постепенно той ще се научи да наблюдава и сънищата си.

2 души харесват това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Май съм направила два еднакви коментара, извинявам се.

Всъщност го виждам като някакъв параграф 22 - интелигентността е базирана на паметта, а паметта е сън, така че целият процес на осъзнаване е самият сън. Нашият свят е безкрайно фрагментираното, статично "сега" на паметта. А в действителност такова няма. Възможно ли е осъзнато преживяване на потока, или не?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Не зная на какво се дължи.

Първо, трябва да възнамериш да помниш, т.е. да си отправиш такова пожелание преди да заспиш. Опитвай се да запомняш това, което сънуваш на разсъмване след първото събуждане, а не това, което сънуваш веднага след като заспиш. Някаква форма на хатха-йога, стречинг и аеробни упражнения, могат да ти помогнат. Всъщност осъзнаването на сънищата не е толкова трудно, колкото изглежда.

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

"интелигентността е базирана на паметта, а паметта е сън" - Всъщност интелигентостта на човека не е базирана на паметта, а му е вътрешно присъща и вродена. На паметта на ума е базиран само интелектът, който се ограничава в границите на ума и запаметеното от него, както и на мисловните модели на ума.

Интелектът обаче не е истинската човешка интелигентност - интелигентността е на съществото и е вродена, интелектът е на ума и е придобит от вън, от прочетеното, наученото, заложеното отвън като модели на мислене, информация, взаимствана от другите, от книгите.

Интелигентността на човека разцъфтява, когато човек е осъзнат, "буден и нащрек" (по думите на Исус).

 

Ако си в паметта, то ти не можеш да бъдеш буден, осъзнат - защото ти си в миналото. Паметта е миналото. Умът на човека е или паметта на миналото, или илюзиите и проекциите за бъдещето.

Истинската интелигентност е Тук и Сега - нито в миналото, нито в бъдещето Интелигентността е осъзнаването Тук и Сега, в този настоящ момент. Това осъзнаване спира потока на мислите и не ги оставя да те завладеят и изведат от реалността на момента в небитието на илюзиите и проекциите.

2 души харесват това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Интелигентността е осъзнаването Тук и Сега, в този настоящ момент. Това осъзнаване спира потока на мислите и не ги оставя да те завладеят и изведат от реалността на момента в небитието на илюзиите и проекциите.

Да, може и така да се каже. Проекциите/илюзиите се самоосвобождават, но не е необходимо да се опитваме да ги блокираме съзнателно, защото така само ги умножаваме. В откритото пространство няма център и периферия, вън и вътре, тук и там, аз и ти. Основното е да не се намесваме, но това е лесно може да се разбере погрешно. Тъй че има нещо просто, с което можем да почнем и то е да започнем да приемаме себе си такива, каквито сме и то без чувство за вина или греховност, а не да си фантазираме разни неща. Тогава можем наистина да работим със себе си. Това е ключът към истинското състрадание и любов - ако не приемаме себе си, как можем да приемем и разберем другите?

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Първо, трябва да възнамериш да помниш, т.е. да си отправиш такова пожелание преди да заспиш. Опитвай се да запомняш това, което сънуваш на разсъмване след първото събуждане, а не това, което сънуваш веднага след като заспиш.

Да, и аз си го помислих и май има ефект. Тази сутрин успях да възстановя някакъв фрагмент от последните съновидения. Преди бях в другата крайност и не можех да се отърва от сънища, затова ми се струва угнетително да не помня сънищата си изобщо, а на някои хора въобще не им пречи. Затова пък си напомням по-често през така нареченото будуване, че също виждам сънища. Така поне за известноно време, колкото мога, удържам наблюдаващия да не избяга подир нещо. Трудно е, но малко по малко. Нали намерението постепенно създава навик, който би трябвало да замени предишния.

 

Ако си в паметта, то ти не можеш да бъдеш буден, осъзнат - защото ти си в миналото. Паметта е миналото. Умът на човека е или паметта на миналото, или илюзиите и проекциите за бъдещето.

Истинската интелигентност е Тук и Сега - нито в миналото, нито в бъдещето Интелигентността е осъзнаването Тук и Сега, в този настоящ момент. Това осъзнаване спира потока на мислите и не ги оставя да те завладеят и изведат от реалността на момента в небитието на илюзиите и проекциите.

Ами точно това е, че не виждам какво би могъл да бъде този настоящ момент, освен една от концепциите на ума ми. Паметта е всичко, тя е сънят на вселената, целият космос е организиран благодарение на нея... но не това е насъщният ни проблем в момента. Ти си права за повечето неща, но видимо поне, болшинството от хората се отъждествяват по-скоро с тялото си, сиреч с най-най-нетрайното нещо у човека, не с ума. Де да беше така, нещата щяха да са не толкова озъбени. И натискът на обществената илюзия понастоящем се изразява точно в схващането, че интелектът трябва да служи на тялото, а тялото това сме ние и т.н. Цялата тази безсмислица е надвиснала над духовното пробуждане, което се извършва все по-настоятелно у доста хора и задушава процеса - натискът и борбата между двете са все по-трудни за понасяне. Сякаш се е разтворила пропаст. Но може би няма как да е иначе. Ако човек не е прав, самият живот го опровергава и ще не ще, престава да вреди.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Настоящият момент в никакъв случай не е "концепция на ума", а единствената реалност! Умът може да си концептуира колкото си иска, но от това слънцето не спира да свети. Дори дишането ти е независимо от концепциите на ума ти - и Слава Богу! представи си, ако трябваше да мислиш всеки път дали да дишаш и как да дишаш, или пък ако дишането ти чакаше разрешение от ума ти и неговите концепции!!! ;) Та ти щеше да забравяш да дишаш всеки път, когато минеш покрай красива витрина, например... :)

Затова Съществуванието се е погрижило и е направили всички жизнено важни твои дейности, като дишането например, независими от твоя ум!

Вселената няма нищо общо с твоята ограничена умствена памет и изобщо с паметта на хората. И слава Богу - представи си всички човешки кошмари, жестокости, перверзии проектирани върху Вселената. Достатъчни са ни Холивудските филми пълни с ужас и насилие, вселената обаче не е Холивудски филм, а дело на нах- великия Творец!

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

 Дори дишането ти е независимо от концепциите на ума ти - и Слава Богу! представи си, ако трябваше да мислиш всеки път дали да дишаш и как да дишаш, или пък ако дишането ти чакаше разрешение от ума ти и неговите концепции!!! ;) 

Затова Съществуванието се е погрижило и е направили всички жизнено важни твои дейности, като дишането например, независими от твоя ум!

А науката Йога се е погрижила да разбере как да ги направи зависими.  ;) И това, с което разполага и с което трябва да си послужи ума, за да разбере сам себе си и да се преодолее, е той самият. Повратният момент на обръщането из основи е обръщане на съзнанието към самото себе си.

 Не може да преодолееш, без да разбереш. Но за да стъпиш окончателно и безвъзвратно на този път, доста неща трябва да са отпаднали вече сами, като сухи листа.

Между другото, започнах да сънувам отново.

 

И слава Богу - представи си всички човешки кошмари, жестокости, перверзии проектирани върху Вселената.

Те са проектирани върху нея, а оттам се възвръщат върху нас отново и отново... Затова сме отговорни за своите мисли и произтичащите от тях чувства, думи и действия; и в същото време сме жертви на този механизъм... За нас е изключително важно да го осъзнаем, приемем и приложим, толкова, колкото може всеки от нас в настоящия момент, защото е критичен. Без насилие, разбира се, както казва scepsis, без намесване. Вътрешната нагласа отключва процеса, какъвто и да е той, желанието му задава посока.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Настоящият момент в никакъв случай не е "концепция на ума", а единствената реалност!

Много хубаво - тук и сега е ключът :)

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход