Във пълна съвест на живота кат` протест

кога решил си да му сложиш края,

не го прави, те моля аз, защото днес

със тебе ще се подиграят – зная,

ще поругаят чистата ти съвест...

Приятелю, другарю, братко мой... Братле!

Държава дето болници закрива,

не жали тя човешки драми и съдби.

Търгашите на разум - нрав не ще смутиш,

не ще смутиш душите им заспали.

Дори тогаз, когато сам се изгориш

не ще смекчиш сърцата им корави,

за да пожалят крехката ти младост.

Кат` тъжен гларус със пречупени криле

унил, обезверен е днес човекът,

като продънен чълн във бурното море

се мята и заглъхва като екот,

далечен екот, глух, нечут и неразбран.

Светът превърнат е на бакалия днес,

де кървав труд и пот, и рожба клета

са стока и дори и твоя свят протест

ведно със вяра и надежда бледа,

наред със чиста съвест, правда – чест...

..................................................................

Но ти недей посяга на живота, че

веднъж живей се на света... И няма,

и не ще се повтори... Не ще се, братле,

бъди борец за истината свята,

за правда, чест, достойнство и за свобода!...

И не оставяй разума ти да заспи

опримчен там под вечните несгоди.

Във тежки и неравни битки победи...

3.04.2013 год.

Източник: Реквием на изчезващия разум