От: Авгиеви обори

Навред лъжи, притворство и измама

и пролет не ще възкреси

земята ни дълбоко в сън заспала

под смрад от лепкави мъгли.

И утрото посърнало заспало

пред светлия родилен час.

Небе провиснало и натежало

не спиращо ръми над нас.

Глави оклюмали цветята плачат

прекършени над локви кал.

Съдбата зла обрекла ги да вехнат

не цъфнали в тъми – печал.

И чудото на пролетта не ста`ло

попарен бил е всеки цвят.

На обич чувството осиротяло

не дало плод на белий свят.

Навред лъжи, притворство и омраза,

народът ни живее в гнет,

и жива плът прояжда я проказа

и чезне бавно той без след!

Торът в Авгиеви обори стига

до горните им чак греди.

Смрад и пушеци на гнилоч вдига

и трови въздуха дори!

Но кой ще го изрине, кой?

13.05.2013 Куклен

Източник: Авгиеви обори