Премини към съдържанието
  • публикации
    64
  • коментари
    17
  • прегледи
    38554

От: Прорутеният храм

hrodopski

266 прегледа

Опустя в забвение навеки

на илюзиите порутения храм.

Тънят в бурен мъртвите пътеки

на угасналият бледосинкав блян.

Натежали стъпките далечни

уморено глъхнат в ледена тъма.

Сенките застинали и вечни

тънят в сънен унес и тъга.

Тук напразно камъка изронен

е очаквал да прекрачи в нощта,

кат владетел стар на трон вековен,

плахо призракът не тлен на любовта.

Но,уви!Застинал вечно в мрака

плесенясалият храм едва личи

и по камъка студен на прага

му се стелят само мъртвите мъгли.

Тук светлосините пътеки ,

към порутеният храм на любовта,

глухо тънят в бурени навеки-

веч на никому не нужни на света.

И в пустинна жажда изгоряха

белоснежните цветя на пролетта.

Поругани тук осиротяха

съкровените мечти на младостта.

Веч порутен е навеки храма,

храма на безумните заблуди мой.

Младост е напразно пропиляна

във наивни блянове,мечти безброй...

2001-2005

Източник: Прорутеният храм



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...