Премини към съдържанието
  • публикации
    64
  • коментари
    17
  • прегледи
    37567

От: От сън се будя, мила моя

От сън се будя, мила моя,

от сън дълбок във призори.

Смутен кънти във мен покоят,

покоят в моите гърди.

В униние и болка тъпа

по теб и твоите очи

нашепват името ти, скъпа,

безумно влюбени щурци.

А там в просъница потрепва

сред сладко дъхащи липи -

зове те, тихичко нашепва

духът на моите мечти:

„Ела, ти, прелест несравнима -

шепти далечен, нежен глас-

ела при мен, ела, любима,

във този тих, прохладен час”...

25.06.2009 г.

Източник: От сън се будя, мила моя



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.