• публикации
    64
  • коментари
    17
  • прегледи
    37274

От: От сън се будя, мила моя

От сън се будя, мила моя,

от сън дълбок във призори.

Смутен кънти във мен покоят,

покоят в моите гърди.

В униние и болка тъпа

по теб и твоите очи

нашепват името ти, скъпа,

безумно влюбени щурци.

А там в просъница потрепва

сред сладко дъхащи липи -

зове те, тихичко нашепва

духът на моите мечти:

„Ела, ти, прелест несравнима -

шепти далечен, нежен глас-

ела при мен, ела, любима,

във този тих, прохладен час”...

25.06.2009 г.

Източник: От сън се будя, мила моя




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход