От: Идилия в бледи стихове

Облян в брилянтно мека светлина изцяло –

сияен, лъчезарен и сребрист –

на езерото в сребърното огледало

ликът ти нежен аз видях,

все тъй чаровен, приказно красив,

и плахо си дъхът възпрях

да не би да го с дъх прогоня аз.

Дали съм сън сънувал ил` наяве беше –

не зная! Запленен от красота

стоях и гледах как елмазено трептеше

пред мен в кристално ярка светлина.

Край теб припламваха брилянтните искрици

на хиляди намигащи слънца

и волно плуваха безшумно птици...

А утрото сребристо над водите сини

в просъница с невидима ръка

раздипляше дантели рехави и сиви –

дихания последни на нощта.

И лястовички в ранно утро подранили

се къпеха в студените води,

докосвайки ги нежно със гърди.

На езерото в сребърното огледало

отсрещните смълчани брегове

оглеждаха се модро свежи замечтано

в омекотени вече цветове.

Браздиха неуморно сребърни къдрици

прохладните и тихи ветрове...

Красив, изящен лебед в таз картина чудна

довършваше декора най – подир,

до лилията снежнобяла – ранобудна

изпълваше пейзажа в преден план.

Стоях и гледах таз идилия вълшебна

пред мен с очи засенчени със длан

и в миг съзнах, че той приел ти бе ликът...

15. 07. 2013 год.

Куклен

Източник: Идилия в бледи стихове