Премини към съдържанието
  • публикации
    64
  • коментари
    17
  • прегледи
    37566

От: Весталка

hrodopski

404 прегледа

Целомъдрена бе тя весталка

в своя чист и непорочен свян.

Той пък огъня на клада жарка –

дух от страсти бурни обладан.

Тя самата - прелест непозната,

блян във златно пурпурни лъчи,

трепетлика в слънчева позлата –

цвят иглика в утринни сълзи`.

Чак до слънчевите двери златни

сливали са своите тела

и във мигове неземно сладки

тънели в упойна пелина`.

Плам, цветя и чувства необятни –

твърде тесен е за тях света.

Трепет, музика – душевни страсти

възвишили пламенна душа.

Във душа й екнали фанфари,

зашумели горди лесове,

във очи заискрени фонтани

бликнали в среднощни часове.

Като морен ангел във прегръдки

кротко в утрото заспала тя,

че е пила цяла нощ на глътки

сладкият нектар на любовта.

Не е целомъдрена весталка,

нито пък слуга във нечии храм,

е на чувствата си господарка –

в чист и непорочен, светъл блян.

2.09.2013

Източник: Весталка



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.