Със шумни дебати и приказки празни

в кошарата стара безплодни овни`

достигаха вяло до изводи странни –

парцали съшили със бели конци.

Отвънка зловещо пак вият чакали

вещаещи ужас от дебнещо зло,

озъбени страшно протягат муцуни

в неясна закана за кръв и месо.

А стадото гладно, безправно и жадно

се гърчи, трепери и рони сълзи`

и скупчено нейде пробляло е жално

в проклятие вечно на гнет и лъжи.

В кошарата родна коват се закони,

де - агнето цяло и сит е вълкът.

Пирон до пирона, безбройни пирони

нахалост се хвърлят – нахалост коват.

Пак гарван на гарван окото не вади,

засмукали жадно пак пият кръвта

прикритите смоци, юнаци с калпаци –

на стадото наше труда и потта...

Източник: За овните, чакалите и другите